2/3 от българите искат расистките партии да не взимат държавна субсидия

Мнозинството от българите лека-полека става все по-толерантно към ромите, особено когато вижда примери за успели хора от етноса както у нас, така и зад граница. Освен това хората вече не виждат ромите като толкова голяма заплаха за себе си, колкото други групи като скинхедс и бежанците. Към 3/4 от българите от ромски и турски етнос и 2/3 от тези от български етнос са съгласни, че трябва да се спира държавната субсидия за партиите, чиито ръководители ползват реч на омразата и агресивно говорене спрямо различни малцинства.

Това сочи представително проучване на общественото мнение, проведено от 9 до 17 юли 2023 г. от Институт "Отворено общество" чрез 1003 интервюта "лице в лице". То бе представено от Илко Йорданов на дискусия в "Дома на Европа" в четвъртък, организирана от брюкселската организация "Европейски център за правата на ромите" (ERRC) и българското сдружение "Инициатива за равни възможности".

Хората са съгласни, че прокуратурата следва да преследва политици и журналисти, които проповядват агресивен национализъм. В същото време много малко хора, особено от уязвимите групи, са запознати, че проповядването на фашистка идеология е престъпление.

Скорошно проучване на Mediapool показва, че за последните три години Софийската градска и Софийската районна прокуратура са получили десетина сигнала за предполагаеми фашистки прояви. В общия случай обаче разследването е стигнало до задънена улица, а след това е прекратено, преди да се стигне до внасяне на дело в съда.

Запитани в кои групи хора припознават думата "заплаха", 34% от анкетираните посочват на първо място скинхедс и още толкова - имигрантите и бежанците, докато ромите са възприети като заплаха от 25% от анкетираните. За сравнение, пет години по-рано ромите са били на първо място като група, която анкетираните са възприемали като заплаха за тях самите. С думата "престъпник" запитаните свързват на първо място скинхедс, а на второ – политиците и ромите.

"В последните години ромите взеха интеграцията в свои ръце, като заминаха в чужбина и се интегрираха много по-успешно в западните общества", разказа главният редактор на "Маргиналия" Юлиана Методиева. Тя разказа, че проект на медията, който чрез серия от видеоинтервюта разказва за живота на българските емигранти (включително роми и хора от други уязвими групи) е показал промяна в отношението на мнозинството.

"Тези хора тръгват в един непознат свят, без дори да владеят езика му. Но като се види с какво самочувствие говорят днес, как говорят за децата си, за бъдещето си, как пращат пари на своите близки в България, реакциите към тези хора във Фейсбук започнаха да се променят. Когато хората виждат в медиите успешни примери на роми, които се справят добре, започват да им се възхищават и променят отношението си, както и негативните си стереотипи, които иначе са много упорити", разказа Методиева.

Сдружение "Инициатива за равни възможности", начело с Даниела Михайлова, представи резултатите от проект "Противодействие на онлайн слово на омраза срещу ромите чрез наблюдение, докладване и правна защита, водено от доброволци". Участвалите доброволци са докладвали в продължение на над една година 926 случая на реч на омразата срещу роми в социалните мрежи, в резултат на което са премахнати 55 поста/статии, а 100 са останали без отговор.

Най-често срещаният повод за използване на омразен език е извършено престъпление, чийто извършител според медията е от ромски произход. Следват случаите на междуетнически конфликти, както и популярната тема с купуването на гласове в ромските общности.

Променят ли се нагласите към ромите?

Мнозинството български граждани одобряват провеждането на различни по обхват политики за интеграция на ромите и са съгласни, че е добре да има повече роми, които да стават студенти (77%), учители (62%), журналисти (62%), медици (59%) и полицаи (53%), сочи още изследването на "Отворено общество".

С почти пълна подкрепа сред хората (близо 80%) се ползва идеята държавата да предприеме мерки, които да насърчават повече ученици от ромски произход да се явяват на матури, което би отворило вратата за продължаване на обучението им във висше училище. Над половината от анкетираните (51%) също така изразяват подкрепа за идеята държавата да насърчава със стипендии повече роми да стават студенти.

В доклада се отбелязва, че въпреки продължаващите негативни стереотипи спрямо ромите, поне на декларативно ниво над половината от пълнолетните български граждани са на мнение, че е важно обществото да насърчава интеграцията на ромите (57%). Сходен дял от българските граждани (54%) изразяват подкрепа и за намеса на държавата срещу публична реч, която изразява агресия, омраза или неодобрение спрямо различни малцинства.

Мнозинството граждани също така смятат, че трябва да има повече програми за подпомагане на бедните, независимо от коя етническа група са (63%), като в същото време не одобряват държавата да премахва незаконни жилища на социално слабите, без да има ангажимент да им предложи алтернатива (59%). За 70% от анкетираните сегашното положение по отношение на жилищните условия е неприемливо и държавата не следва да бездейства.

Гражданите обаче са разделени по въпроса за изграждането на повече социални жилища, в които да се настаняват бедни роми, обитаващи незаконни постройки, както и за облекчаване на достъпа до кредити за такива домакинства. В мнозинството си гражданите не одобряват държавата да поеме разходите за узаконяване на жилищата на хора в бедни квартали с незаконно строителство.

Данните показват, че подкрепата за това ромите да имат предавания на своя език по националната телевизия или да го изучават в държавните училища остава ограничена до около 20-25% и непроменена за последните 15 година – от началото на членството на България в ЕС.

До голяма степен устойчиви остават и нагласите по отношение на това дали ромите трябва да имат право на свои представители в парламента (49% подкрепа през 2023 година при 43% през 2008 г.) и дали да могат да създават свои организации за запазване и развитие на културата си (59% подкрепа през 2023 г. при 65% през 2008 г.).