Алфа Рисърч: Крехка разлика между ГЕРБ и БСП на евровота

Алфа Рисърч: Крехка разлика между ГЕРБ и БСП на евровота

В края на декември готовност да гласуват за представители на България в Европарламента заявяват 48.2% от избирателите. По-ниската активност води до силно сближаване на позициите между ГЕРБ (16% от всички избиратели или между 32 и 34% от гласувалите) и БСП (14.9% от всички избиратели или около 30-32% от гласувалите).

Това показва проучване на "Алфа Рисърч, което е представително за пълнолетното население на страната. То е проведено в периода 14-19 декември 2018 година, в него са участвали 1027 пълнолетни граждани, които са били интервюирани в домовете им.

От "Алфа Рисърч“ подчертават, че данните от това проучване не са сравними с предишни данни за нагласите за парламентарен вот. Три са основни причини за това: по-ниската активност на евроизборите; малкия брой мандати за България – 17, който формира по-висок праг (5.88%) за спечелване на мандат в сравнение с 4%-та бариера в изборите за Народно събрание; неяснотата кои партии и в каква конфигурация ще участват в европейските избори.

Какви са нагласите за евровота?

Резултатите от проучването показват, че засега за евровота ГЕРБ запазва крехко предимство пред основния си опонент, но икономическата ситуация в страната, както и мотивацията на неговите разнородни избиратели, сред които има както европоддръжници, така и евроскептици, ще са ключови за крайния резултат на партията. БСП също не е особено убедителна в мобилизацията на своя вот, но превръщайки изборите в тест за или против правителството, успява да задържи лоялния си електорален кръг от симпатизанти.

ДПС се открояват като третия участник, който ще има сигурно представителство в Европейския парламент. Подкрепата за тях е 5.1% от общия брой избиратели, или между 10 и 13 на сто от гласувалите. Ако ДПС мобилизира електората си, при по-ниска избирателна активност, може да скъсят съществено дистанцията с водещите ГЕРБ и БСП и така да пледират за връщане във властта през парадния вход.

Според проучването "Обединените патриоти“ са на ръба за излъчване на евродепутат. Скандалите помежду им сриват електоралната им подкрепа с изключително бързи темпове. Те мобилизират едва една трета от бившите си избиратели. Антиевропейските настроения на значителна част от потенциалните им симпатизанти допълнително ги демотивират и така електоралният им ресурс пада до 2.9% от общия брой избиратели в страната. При сега заявената избирателна активност от около 48%, това е равностойно на около 5.5 - 6 на сто от гласуващите. Това ги поставя на границата на бариерата, необходима за излъчване на евродепутат.

Проучването показва, че пак на ръба за влизане в европарламента, но с положителен електорален тренд е "Демократична България“. Подкрепа за обединението заявяват 2.7% от общия брой избиратели, или около 5.5 – 5.8 % от готовите да гласуват в евроизборите. Обратно на патриотичния вот обаче привържениците на "Демократична България“ са значително по-заинтересовани и мотивирани да гласуват в изборите за членове на ЕП, което благоприятства шансовете им да излъчат там свой представител.

"Както високото недоверие към институциите, така и високият дял избиратели, ненамиращи свое убедително политическо представителство, може да доведе до два, до голяма степен противоположни, сценария за изход от евровота. Първият, въпреки критичността си избирателите да не припознаят алтернатива и да подкрепят, макар и с нисък вот, водещите партии, като така запазят политическото статукво. Вторият, недоволството да издигне на върха нови политически партии. Дали това ще бъдат популисти и антисистемни играчи, или някаква друга политическа алтернатива, е най-интригуващата част от политическия съспенс“, подчертават от "Алфа Рисърч“.

Задълбочаваща се криза на доверие към институции, партии и политици

В края на 2018 г. личното доверие към почти всички политически лидери спада - и за тези от управляващото мнозинство, и за тези от опозицията. В навечерието на година с най-малко два вида избори (европейските през май и местни през есента) българското общество е в ситуация на задълбочаваща се криза на доверие към институции, партии, политици и очакване за приемлива политическа алтернатива, коментират социолозите.

Президентът Румен Радев запазва позитивен баланс в личния си рейтинг, но за период от три месеца губи 5 пункта одобрение и за първи път от встъпването му в длъжност положителните оценки за неговата дейност са под границата от 50 на сто (47% одобрение срещу 17% неодобрение). Категоричната подкрепа от широки социални групи, на която се радваше в първите две години от своя мандат, намалява и се съсредоточава предимно сред симпатизантите на БСП и ДПС.

Нараства и критичността към изпълнителната власт: 17% положителни срещу 45% отрицателни оценки. Стабилно зад кабинета застават единствено привържениците на ГЕРБ, докато намалелите симпатизанти на Обединените патриоти имат силно поляризирано отношение към него, в зависимост от това, коя от партиите в малката коалиция подкрепят.

След юни 2018 настъпва обрат и в персоналния рейтинг на премиера Бойко Борисов: 30% одобрение срещу 37% неодобрение и 33% неутрални оценки. Той обаче остава най-одобрявания лидер на политическа партия, но персоналният му рейтинг е в негативен тренд (спад от 32.8% до 30.1%).

"Въпреки запазващото се по-високо лично доверие в сравнение с това към коалиционния кабинет, тази тенденция вещае напрегнати месеци за правителството, което се нуждае от рестарт на общественото доверие“, подчертават от "Алфа Рисърч“.

Предвид ожесточените скандали и взаимни обвинения, най-силна е ерозията на доверието към лидерите на Обединените патриоти: Красимир Каракачанов губи седем пункта (от 23.4% на 16.3%), Валери Симеонов шест пункта (от 11.1% на 5.1%). Волен Сидеров също остава със силно ограничена подкрепа от 4.9%.

Положителните оценки за лидера на БСП Корнелия Нинова също намаляват, като за първи път през последните две години падат под 20 на сто (от 22.2% на 19.4%).

Повишението на цените на горивата в края на миналата година и възродената активност на Веселин Марешки по тази тема, го връща обратно в публичен оборот и му носи одобрение от 13.8%.

При цялостния отлив на доверие към парламентарно представените партии и техните лидери, все по-важен става въпросът успяват ли водещите политици от извънпарламентарните формации да привлекат подкрепата на разочарованите. Проучванията все още не открояват партия или лидер, с които широки обществени групи да свързват своите очаквания. Част от тях обаче получават одобрение, идентично с това за парламентарно представени партии.

Доверие в съпредседателя на "Демократична България“ Христо Иванов заявяват 11.3% от пълнолетните българи. Положителното отношение към другите двама председатели на партии от коалицията е 5.7% за лидера на ДСБ Атанас Атанасов и 5% - за лидера на "Зелените“ Владимир Панев. Други десни лидери като Николай Ненчев на БЗНС (6.1%) и Румен Христов на СДС (5.5%) се ползват със сходни нива на подкрепа.

"Може да се предполага, че разединени, също както и партиите от "Обединените патриоти“, тези формации имат доста по-ниска подкрепа, отколкото, ако изградят обща платформа и действат единно по решаването на значими проблеми, засягащи широки обществени групи“, обясняват от "Алфа Рисърч“.

Вляво, лидерът на АБВ Румен Петков получава одобрението на 8.1% от избирателите.

Още по темата
Още от България

Кой трябва да оглавява листата на БСП за евроизборите?