Американските сили в Ирак са заплашени от експулсиране

Американските сили в Ирак са заплашени от експулсиране

Американската армия може да бъде принудена за втори път през това десетилетие да напусне Ирак, след като в неделя иракският парламент, шокиран от убийството на влиятелния ирански генерал Касем Солеймани в Багдад, гласува искане да бъде експулсирана от страната, пише в понеделник агенция Франс прес.

На извънредна сесия в присъствието на премиера в оставка Адел Абдел Махди иракският парламент настоя в неделя правителството "да сложи край на присъствието на чуждестранни войски" в Ирак.

От нахлуването през 2003 г. до този вот американското присъствие в Ирак минава през редица обрати, припомня агенцията.

Първо изтегляне през 2011 г.

Американската инвазия от 2003 г. с цел да бъде свален режимът на Саддам Хюсеин и последвалата окупация са осъществени фактически без съгласието на Багдад.

През 2007 г. в Ирак са разположени 170 000 американски военни.

През 2008 г. президентът на САЩ Джордж У. Буш договаря с Багдад споразумение, определящо юридическия статут на американските войски в Ирак, наречено SOFA (Status of Forces Agreement), което дава възможност да се поддържа американско военно присъствие до 2011 година.

След идването си в Белия дом неговият приемник демократ Барак Обама безуспешно преговаря за ново споразумение, което би позволило хиляди американски военни да останат в Ирак и след 2011 г., за да подпомогнат страната в решаването на неуредените проблеми със сигурността, създавани по-специално от екстремистки групировки.

Багдад обаче отхвърля искането на Вашингтон за имунитет на американските военни пред иракските съдилища и не се стига до сключване на ново споразумение.

На 8 декември 2011 г. последните американски военни напускат Ирак.

Завръщане на американските сили

След изтеглянето на САЩ джихадистите от групировката Ислямска държава в Ирак и Леванта, по-късно преименувала се на Ислямска държава, разширяват зоната под свой контрол и завземат територии от Ирак и Сирия, където установяват "халифат".

Иракската армия не може да се справи и Багдад се обръща към САЩ с искане да подкрепят сухопътните войски на Ирак с въздушни удари.

Когато ИД превзема Мосул през юни 2014 г., Ирак изпраща официална молба до САЩ. Барак Обама разрешава в Ирак да се завърнат 275 американски военни и Пентагонът започва редовно да нанася въздушни удари в подкрепа на иракските сили.

През август иракчаните отправят към САЩ и съюзниците им "покана" да изпратят войски - това дава начало на операцията "Непоколебима решимост" и на международната коалиция начело с Вашингтон (CJTF, Combined Joint Task Force), която води действия във въздуха, а същевременно въоръжава, обучава и осигурява на иракчаните тактическа подкрепа.

През 2017 г., в разгара на борбата с ИД, американските военни в Ирак вече са 5000 души.

След края на "халифата"

След Барак Обама на власт идва републиканецът Доналд Тръмп, избран именно заради обещанието да сложи край на американския военен ангажимент в Близкия изток, противно на мнението на Пентагона.

През 2018 г. Тръмп за всеобща изненада обявява пълно изтегляне на американските сили от Сирия, което ускорява оставката на шефа на Пентагона Джим Матис.

През март 2019 г. арабско-кюрдските сили, подпомагани от САЩ, заявяват, че "халифатът" на ИД в Сирия вече не съществува.

Малко преди това обаче Тръмп посочва, че в Ирак може да останат военни от САЩ, за да следят Иран, и това буди възмущение в Ирак, където мнозина политици и различни фракции настояват за изтеглянето им.

Пентагонът държи войски в Ирак, за да възпрепятства групировката Ислямска държава отново да надигне глава.

В момента на иракска земя остават 5200 американски военни. Още неколкостотин бяха разположени миналата седмица, за да подсилят сигурността на американските дипломати там.

По БТА

Споделяне

Още по темата

Още от Свят

Какво да се прави при бързото разрастване на коронавирусната зараза?