Брутален диктатор, чиято власт се основава на конспиративни теории и обещания за възстановяване на империята, укрепва армията си. Той заплашва да завземе територията на съседите си, обвинява демократичните държави за настъпилата криза и изисква от тях да пренапишат правилата на международната политика и да преначертаят картата, ако искат да решат проблема. Демокрациите се съгласяват на мирни преговори, надявайки се, че така ще избегнат война, без да възнаграждават неговата агресия.

Това, което се случи след Мюнхен през 1938 г., е въпрос на история: Великобритания и Франция дадоха част от Чехословакия на хитлерова Германия в замяна на лъжливите му обещание да не започне война. Мюнхенската аналогия често може да е била преувеличавана и дори прекомерно използвана. Но като се има предвид колко точно първият параграф от тази редакционна статия описва настоящата войнственост на руския президент Владимир Путин към Украйна и като се има предвид, че САЩ и техните съюзници започват преговори с г-н Путин през идната седмица, си струва да се замислим отново.

Администрацията на Байдън и европейските съюзници трябва да подходят към преговорите със съответната сериозност. Ако г-н Путин успее да вземе преднина – на масата за преговори или на бойното поле – Европа може да бъде трайно дестабилизирана.

Отдайте дължимото на г-н Путин: непрестанната пропаганда за предполагаемата неразделност на Украйна от Русия или предполагаемия агресивен характер на разполагането на НАТО в Централна и Източна Европа успя да утвърди неговия политически разказ. Това принуди САЩ и другите страни да слушат руски оплаквания, които на пръв поглед са абсурдни.

"Бих предположил, че статутът на Украйна сега е по-важен за Русия, отколкото за самата Украйна". Това удивително обяснение бе дадено от заместник-министърът на външните работи на Русия Сергей Рябков в интервю за Wall Street Journal.

Русия представи на САЩ и техните съюзници проектодоговори, които биха забранили членството на Украйна в НАТО и биха ограничили военната свобода на действие на Алианса на собствената му територия. Администрацията на Байдън правилно отхвърли всички руски искания, но официалните лица би трябвало да бъдат по-агресивни в обяснението си пред света за чистата наглост на заплахите на Путин срещу Украйна. Те идват в допълнение към незаконната анексия на Крим през 2014 г., а след това чрез местни проксита и на част от Източна Украйна.

Путин открито заплашва член на Организацията на обединените нации, чийто суверенитет и териториална цялост Русия официално се е задължила да спазва още през 1994 година.

Вероятно реториката на Путин е само прикритие за истинската му цел: да доминира в Украйна, за да се провали нейната демокрация, за да няма близо до руските граници алтернатива на путиновата клептокрация.

Ако обаче Путин възнамерява да води сериозен диалог, то може и да има какво да се обсъжда. САЩ биха могли да предложат, да речем, възстановяване на вече несъществуващия договор за ядрени ракети със среден обсег в Европа и връщане, с известни модификации, към ограниченията на военното разполагане в Договора за конвенционалните въоръжени сили в Европа (CFE).

Г-н Путин многократно е нарушавал и двата договора в миналото, което доведе до изтеглянето на САЩ от договора за ядрените ракети със среден обсег през 2019 г. Но окончателната военна деескалация на Русия трябва да бъде предварително условие за всяко споразумение. Това, което САЩ не могат да направят, е да позволят на Путин да спечели отстъпки като размахва пистолет.

В случай, че той не се пазари добросъвестно и наистина нахлуе в Украйна, което е твърде вероятно, президентът Байдън ще трябва да помогне на тази страна да се защити, да обедини НАТО и да гарантира, че Русия ще плати висока цена.