Битката на тема бюджетна политика, която се води последните седмици, изглежда като обичаен предизборен сблъсък на едни спекулации срещу други. Зад хаоса от приказки и числа обаче се крие противопоставяне на две доста различни философии за управлението на фиска, които пряко засягат личния бюджет на всеки българин и правят този сблъсък централен за управлението. От едната страна е политиката на бюджетни икономии, олицетворявана години наред от "постната пица" на ГЕРБ, а от другата – обещанието на "Продължаваме промяната", засега само на думи, че е възможен социален бюджет, който да не фалира държавата.

В последните 25 години, откакто има валутен борд, България има автоматични (но и не само) механизми за ограничаване на правителствените разходи. Научили тежкия урок от банковата и финансовата криза в края на 90-те години, всички правителства на страната от това на Иван Костов насам водеха дисциплинираща фискална политика с наложен контрол върху бюджетните дефицити и дълга. Сред политическия и експертния елит в последните десетилетия у нас се установи широк консенсус, че следваната фискална дисциплина е едно от най-големите достижения на страната, което изобщо не е даденост и трябва да се пази на всяка цена.

Така, за около 25 години от затънала в дългове и хиперинфлация държава, България се превърна в една от страните в ЕС с най-добри публични финанси. България все още е третата в ЕС по най-нисък дълг спрямо БВП – 22.9% по данни на Евростат към края на първото тримесечие на 2022 г. На другия полюс са страните с огромно дългово бреме Гърция (близо 190% от БВП) и Италия (152% от БВП), които клатят еврозоната, но чиито граждани като цяло живеят по-нашироко от българина.

Според икономистите, привърженици на философията за строгите ограничения на държавните разходи, стабилните публични финанси са ключово условие за  просперитета, а забогатяването на населението е функция на икономическия растеж, който би следвало да е от еднаква полза за всички. Критиците обаче смятат, че тази политика реално потиска растежа, който така и не постигна особени висоти в България през последното десетилетие. През изминалите 10 години страната отбеляза растеж от над 4% (4.2%) само през 2021 г. – годината на възстановяването след пандемията, но и на сериозни социални разходи на фона на три парламентарни избора.

В момента партия ГЕРБ продължава да защитава именно философията на икономиите и на "постната пица". Едва в кризата с Covid-19 последното правителство на Бойко Борисов започна да отпуска юздите на бюджета и позволи умерен излишък.

Особеност на философията за строгите фискални ограничения е, че те не означават ефективни публични разходи. Тоест, няма никаква гаранция, че пестеливото харчене значи честни обществени поръчки, справедливи цени в договорите с изпълнителите или пък разумно използване на ограничения ресурс там, където е най-необходим или ще даде най-осезаем резултат. Всъщност, спестяването бе за сметка предимно от социални помощи, от пенсии, от средства за образование и от куп други социални разходи, които се поддържат на ниско ниво, за да се крепи успешно макробалансът на бюджета. В същото време в него винаги са се намирали милиарди за строителни поръчки в края на годината, за саниране или например за едри кредити на съмнителни бизнесмени, приближени до властта, през Българската банка за развитие, част от които впоследствие завлякоха държавата.

Въпреки че през годините БСП традиционно пледираше за по-голяма преразпределителна роля на фиска, за да оправдае конкретни предлагани от нея разходи, "Продължаваме промяната" се оказа първата политическа сила, която отправи най-сериозното до момента предизвикателство пред защитаваната от ГЕРБ политика на икономии.

Основната теза на ПП е, че растежът се постига не с пестене, а с инвестиции в хората (социалния капитал на страната) и в инфраструктурата.

Затова партията е привърженик на умерените бюджетни дефицити в настоящата ситуация. Във всички бюджети, защитени от ПП до момента, има чувствителен ръст на социалните плащания (основно за увеличение на пенсиите), а в гласувания Бюджет 2022 – и мащабна инвестиционна програма за 8.2 млрд. лв., която обаче едва ли ще бъде изпълнена.

Този подход е по-щадящ за пенсионерите, хората с ниски доходи и семействата с деца, но най-големият проблем пред него е, че не изглежда особено устойчив. Пред политиката на умерени бюджетни дефицити винаги стои опасността тя изведнъж да излезе от контрол и бързо да се завихри в дългова спирала. Както казва бившият управител на Английската централна банка Марвин Кинг, "държавите фалират първо постепенно, а после изведнъж". Това още по-лесно може да се случи при политически кризи с чести избори, неконтролируеми социални обещания и нестабилно управление, при което не е ясно кой носи финалната отговорност.

Служебният екип на финансовото министерство изнесе преди две седмици прогноза за Бюджет 2023, която буквално предначертава подобно негативно развитие у нас още догодина – огромен ръст на дефицита до 11.3 млрд. лв. (6.8% от БВП) и съответното разрастване на дълга. "Биенето на камбаната" от министър Росица Велкова беше полезно, въпреки че от сметките се вижда, че са правени при много тежък сценарий, който не е невъзможен, но е засилено песимистичен. Този подход не е изненадващ, като се има предвид близостта на Велкова с ГЕРБ, а освен това се вписва с цялостния пропаганден тон на катастрофични прогнози и всяване на страхове в посланията на служеното правителство.

От друга страна, уверенията на бившия финансов министър Асен Василев ("Продължаваме промяната"), че ежегодният ръст на социалните разходи не заплашва бюджета, засега звучат по-скоро като лозунги. През 2019 г., последната преди пандемията, бюджетът завърши с излишък от 2.1% от БВП по европейската методология. През кризисната 2020 г. фискът рязко излезе на дефицит от 4% от БВП, който на фона на политическите кризи и чувствителния ръст на пенсиите през 2021 г. се разрасна сравнително приемливо до 4.1% от БВП (5.4 млрд. лв.) по европейската методология. Приетият от четворната коалиция на премиера Кирил Петков Бюджет 2022 (с актуализацията) със сигурност няма да е с по-малък дефицит. По думите на Асен Василев превишението е над допустимата граница от 3% заради разходите за Covid-19, но някои от тях (например Covid добавките към пенсиите) станаха постоянни и нямат да бъдат върнати назад.

Освен това 2021 г. и 2022 г. са години почти без капиталови разходи, със замразени инвестиции в пътна инфраструктура, които тепърва трябва да се наваксват в следващите бюджети.

Василев е прав, че тежката прогноза на служебния кабинет за извънредно разрастване на дефицита през 2023 г. не е задължително да се сбъдне, но засега не е ясен отговорът на въпроса как ще се намери фискално пространство едновременно за увеличените вече пенсии и за техен нов ръст (допълнителни минимум 3.7 млрд. лв.), нов ръст на заплатите (включително минималната), наваксване със строителните поръчки, бум на европроектите по оперативните програми и Плана за възстановяване и устойчивост (които също влизат в дефицита) и вероятни извънредни разходи за въоръжените сили и енергетиката.

Ясно е, че ако не се намери правилният баланс между ръст на социалните разходи и приемлив дефицит, опасността от вдигане на данъци, за която заговори министър Росица Велкова, не е изключена в средносрочен план. Засега всички водещи политически сили, които ще участват в предстоящите избори, се отричат от такова развитие (ако не броим старата и нереализирана до момента заявка на БСП за прогресивно подоходно облагане), но то не е невъзможно при влошаване на бюджета, вкарване на България в процедура по свръхдефицит и налагане на мерки от страна на Европейската комисия

В същото време вече е невъзможно и връщането към постните за широките маси, но богати за приближените бизнес кръгове бюджети на ГЕРБ отпреди пандемията. Политическа сила, около която се вихрят толкова скандали за корупция и рекет, трудно може да намери легитимност за силно ограничаваща фискална политика на висока социална цена. В началото на септември агенция "Блумбърг" съобщи за доклад на британската консултантска компания "Verisk Maplecroft", според който в 101 страни по света, включително в цяла Европа, нарастват рисковете от масови безредици заради високата инфлация и катаклизмите, изострени от инвазията на Русия в Украйна.

Тоест, политическите сили трябва да си дават много ясна сметка, че управлението на което и да е ново правителство трябва да е социално приемливо.

В сегашната тежка за България ситуация най-вероятно нито политиката на ГЕРБ, нито тази на "Продължаваме промяната" няма да може да се изпълни в чистия си вид.

Колкото и да говорят за строги икономии, депутатите от ГЕРБ в крайна сметка гласуват "за" социалните разходи, когато бюджетът влезе в парламента. Именно от правителството на Борисов тръгнаха Covid добавките към пенсиите, високите данъчни облекчения за деца, отстъпките от ДДС. Трудно е да се повярва, че те скоро ще бъдат отменени

В същото време, ако отново е на власт, "Продължаваме промяната" също няма как да продължи до безкрай курса към безразборни пенсионни увеличения, данъчни отстъпки и замразени договори в строителството, защото нито прекомерният ръст на дълга, нито вдигането на данъци, нито дупките по пътищата ще се харесат на обществото.

При всички положения изборите на 2 октомври ще наклонят фискалната политика в едната или в другата посока, като още отсега е ясно, че нито замразените социални разходи, нито пробитите публични финанси са добър вариант за България. Не по-малко лош сценарий за фиска би включвал липсата на редовно правителство (което да поеме отговорност), неясен курс на фискалната политика и бюджет, писан "на крак" в парламента. Сигурно е само, че предстоят трудни времена за бюджета и, следователно, за обикновените граждани, които на практика винаги плащат от собствения си джоб за грешките на политиците.