Асен Василев: Ще работим за двойно по-високи пенсии и заплати

Финансово-политическата философия на нулеви дефицити, пестене и крадене на излишъците в края на годината направи България стабилно най-бедната в Европа. Богати не можем да станем с пестене, а с инвестиции в хора и в инфраструктура, казва в интервю за Mediapool бившият финансов министър и съпредседател на "Продължаваме промяната" Асен Василев.

Г-н Василев, обявихте "обезпокоителен" доклад на Министерството на финансите, с който според вас се преобръща курсът на фискалната политика, така че социалният бюджет, който приехте, да не бъде продължен. В същото време Министерството на финансите до момента не е потвърдило автентичността на този доклад. Бихте ли обяснили той реален ли е, приет ли е, защо не е публичен?

При нас докладът пристигна през медии със запитвания да коментираме. Така че реално МФ трябва да каже дали докладът е истински. Но ние видяхме и изказването на служебния финансов министър (за огромен дефицит през 2023 г. и тежко положение на бюджета, б. р.), което беше в духа на доклада. Така че за мен в документа нямаше огромни изненади. По-скоро чрез него малко по-честно се признава, че това, което се готви, е спиране на социалния пакет (който подпомага вдигането на доходите на домакинствата да посрещнат по-лесно кризата) и връщане обратно към "постната пица", която ни се предлагаше 12 години.

Смятате ли, че картината на публичните финанси, която представи министър Велкова и която звучеше доста тревожно (евентуален дефицит от 11.3 млрд. лв. през 2023 г.), представя честно и обективно състоянието на бюджета?

Не. Картината, която се представя за 2022 г., е, че бюджетът ще бъде изпълнен така, както беше приет. Към момента приходите вървят, както са приети. Оставихме бюджета на излишък от около 1.5 млрд. лв. в края на юли, а в края на август излишъкът е 1.65 млрд. лв. Дългът е намален с 2 млрд. лв. Има 8.5 млрд. лв. във фискалния резерв. Що се отнася до прогнозата за Бюджет 2023, тя е изчислена при макроикономически параметри, които са нереалистични – много нисък ръст на БВП. Този модел го виждахме и в предходни години – прави се бюджет, в който се планират по-малко приходи, след което се отчита излишък и в края на годината се разпределят едни огромни пари с постановления на Министерски съвет. Тази практика е изключително непрозрачна и лоша, но тя се използва като оправдание за това да не се предприемат социални мерки.

Показателите, които изброихте за Бюджет 2022, са коректни, но в същото време са конюнктурни и описват само моментното състояние на бюджета, който все пак е гласуван с дефицит от 6.2 млрд. лв. (4.1% от БВП) към края на годината. Средствата във фискалния резерв, за които говорите, изобщо не са голяма сума, а дългът, за който става дума, все още не е изтеглен, за да се плати голямото погашение през март 2023 г. Тоест, стабилността на бюджета, която описвате, е временна, а МФ предупреждава за редица рискове. Например евентуално по-слабо изпълнение на приходите от ДДС, забавено плащане от Брюксел на 2.6 млрд. лв. по Плана за възстановяване, недостиг от 3.4 млрд. лв. за компенсациите за тока на бизнеса. Как ще отговорите?

Нека да започнем поред. Доколкото разбрах, "фактурата" за първия транш по Плана за възстановяване и устойчивост за над 2.6 млрд. лв. е изпратена. Европейската комисия обичайно обработва тези "фактури" за 60 дни, така че, освен ако няма някакви проблеми, би следвало ние да си получим тези 2.6 млрд. лв. навреме. Така че забавянето на тези средства е доста теоретичен риск, освен ако служебният кабинет не знае нещо, за което ние като граждани не сме осведомени.

Що се отнася до БВП, за второто тримесечие ръстът на БВП на годишна база е 4%, което на фона на всички кризи е изключително висок ръст, по-висок от почти всичко, което България постигна на годишна база през последните 12 години. Аз нямам притеснения за БВП. През първото тримесечие имаше Covid вълна, но ние не затворихме икономиката и това ѝ позволи да върви добре и хората да продължат да работят. През второто тримесечие изникнаха всички кризи, свързани с войната, и въпреки това индустрията се справи изключително добре. Не виждам големи рискове през третото и четвъртото тримесечие, които да поставят под въпрос ръста на икономиката.

Що се отнася до компенсациите на бизнеса за цените на тока, те никога не са били предвидени да излизат от бюджета. Тази програма се финансира напълно от допълнителните постъпления на енергийните дружества.

А не трябва ли тези компенсации да са записани в бюджета и като приход, и като разход?

Те минават през Фонда "Сигурност на електроенергийната система". Заложено е да се събира приход от дружествата, който автоматично отива за финансиране на компенсациите за бизнеса. Той не минава през държавния бюджет. Това, което дружествата реализират, са едни огромни печалби и на външния пазар (защото България е третият най-голям износител на електроенергия в Европа), и на вътрешния. А цената от 250 лв. на мегаватчас (над която се плащат компенсации за фирмите – б.р.) е над себестойността на микса, на който "Българският енергиен холдинг" произвежда. Така че няма никакъв проблем тази схема да продължи завинаги, докато цената на БЕХ не се качи над 250 лв., но това няма как да стане в обозримо бъдеще.

Тази схема с компенсациите за ток докога е подсигурена?

В бюджета тя е заложена до края на годината, като на всяко тримесечие Министерският съвет трябва със свое постановление да изтегли средства от дружествата и да ги прехвърли към Фонд "Сигурност на електроенергийната система", за да може той да се разплати. Няма никакъв проблем да се вземе подобно решение за октомври, ноември и декември, тъй като схемата е самофинансираща се. Тя не се финансира през данъците.

Икономистът Лъчезар Богданов ви разкритикува, че тази система е доста порочна, защото този вид подпомагане гълта огромни суми на годишна база.

Тези огромни суми са едни огромни приходи в електроенергетиката, които държавните дружества изземат от бизнеса и които е нормално да се върнат обратно. Ако нямахме толкова високи цени на европейския пазар, цените щяха да бъдат доста по-ниски и нямаше да има нужда от тези компенсации. Това, че цените са високи, води до обстоятелството, че бизнесът ги дава на дружествата, а чрез намесата на държавата те ги връщат обратно на бизнеса. В случая държавата е просто един администратор на този процес.

Отнесохте много критики за това, че с фискалната си политика сте повели държавата към фалит. Видяхме цитати на бившия управител на Английската централна банка Марвин Кинг, който, попитан как фалират държавите, отговорил: "Първо постепенно, а после изведнъж". Още ли смятате, че сте действали правилно?

Абсолютно. Това, което виждаме, е, че когато се спре раздаването на пари в края на годината на приближени фирми, които оттам отиват в чували, кюлчета и чекмеджета, има достатъчно средства за социална политика. За една година пенсиите се повишиха повече, отколкото за последните 12 години. Обезщетенията за отглеждане на дете през втората година се повишиха от 380 лв. на 710 лв. Увеличи се сериозно данъчното облекчение за деца. Детските градини станаха безплатни. Учебниците до ХІІ клас също ще станат безплатни. Повишиха се плащанията към учителите, към лекарите, към полицаите, към армията. Правим огромна инвестиция в човешкия капитал на страната и всичко това плюс най-мащабната програма за капиталови инвестиции, която е правена в последните години (за 8.2 млрд. лв., б. р.) се вмества в бюджетен дефицит, който покрива Маастрихтските критерии.

Но 4.1% от БВП е над изискването за дефицит до 3%?

Имам предвид дефицита, при който се изваждат мерките срещу пандемията от Covid-19. Ако се извадят въпросните средства за Covid, които бяха платени през първите шест месеца, дефицитът пада под 3%. Така че ние не правим свръхдефицит. Освен това за този бюджет в крайна сметка гласуваха 230 от 240 депутати. За него имаше широка подкрепа и това не е нещо, което сме си измислили във финансовото министерство и сме прокарали с два гласа в парламента.

Споменахте за амбициозната си инвестиционна програма, но в крайна сметка нейното изпълнение върви доста слабо, като стои рискът да не бъдат достигнати дори миналогодишните нива на инвестиции. Защо се случи така?

Основната причина да не се изпълни инвестиционната програма са проблемите с Министерството на регионалното развитие и благоустройството, за които знаете. Имаше много сериозно забавяне на поръчките за пътна инфраструктура, на парите за общините. Служебното правителство би трябвало да е подписало договорите с общините, но една голяма част от тях все още не са сключени месец и половина по-късно. Това бави изпълнението на тези инвестиции, които кметовете са приоритизирали за техните региони и които би трябвало да достигнат до над 5 милиона български граждани, защото близо 200 общини са покрити от тези проекти. Няма фаворитизъм, тъй като всяка община получава съобразно населението си приблизително еднаква сума. За мен е странно защо поне тези проекти все още не са разписани. Така че, има какво все още да се направи по отношение на ускоряването на инвестиционната програма.

През последните две години бюджетният дефицит се разраства. А знаем, че дефицитите лесно се увеличават, но трудно се намаляват. Как ще бъдат финансирани тези дефицити, при положение че в актуализацията на Бюджет 2022 бяха заложени плащания, които ще натоварят и следващите бюджети? Няма ли да се стигне практически до неконтролируемо увеличение на дефицита и дълга?

Не. Подобен разговор имахме и миналата година, когато се гласуваше актуализацията на Бюджет 2021. Тогава се актуализираха пенсиите и се говореше, че това ще зароби държавата, ще произведе свръхдефицит и т. н. Видя се, че това не само не е истина, но и че тази година направихме две актуализации на пенсиите – през юли и през октомври, и въпреки това сме в рамките на позволения дефицит. Така че, този тип говорене на едро издава една финансово-политическа философия, която е свързана с това ние да имаме нулеви дефицити, да пестим всички пари. Но няма как да станем богати, когато пестим пари. Ние ставаме богати, когато инвестираме в хората и в инфраструктурата на България. Това пестене на пари с цел да откраднем накрая на годината тук милиард, там два, е което ни направи да сме стабилно най-бедните в Европа. Ако се питате какво направи Румъния през последните 10 години и защо ни задмина, отговорът е, че прави инвестиции в инфраструктура. Това не става с пестене на пари.

Тезата за пестенето и затегнатата фискална политика беше господстваща у нас през последните 25 години и дори се считаше за едно от най-големите постижения на българската политическа класа. Тя се защитаваше не само от политическия, но и от експертния елит. Всички тези хора объркали ли са се или умишлено са подвеждали обществото за тази погрешна според вас политика?

Не мога да ви кажа защо са провеждали такава политика. Трябва да питате тях, но ние виждаме резултатите от нея. А резултатите от тази политика на прехода, на миналото са, че България е най-бедната и изостанала страна в ЕС. Затова ние предложихме да започнем да инвестираме едновременно и в хората, и в инфраструктурата, така че реално страната да започне да расте без свръхдефицити. И виждаме ефекта – при всички кризи ние в момента имаме 4% ръст на икономиката. Станахме първенци в Европа по ръст на индустриалното производство. Това не ни се е случвало през последните 15 години.

Да не би този ръст на производството да е заради износа на оръжие?

Не, няма нищо общо. Във всички водещи индустриални сектори има ръст, като някои сектори са драматично над оръжията, пътищата и енергетиката. Така че, това е един широк ръст на индустриалното производство, на износа.

Доколкото разбирам, вашата теза е, че политиката на ГЕРБ през последните 12 години е стимулирала бедността, но кои са бедните според вас и как точно следва да бъдат подпомогнати? Защото ви критикуват, че раздавате на всички, на твърде широки слоеве от населението.

Да, защото твърде широки слоеве от населението са бедни. Миналата година заварихме 1 милион пенсионери под линията на бедността. В момента имаме над 1 милион души, които работят на минимална работна заплата. Това са огромни слоеве от населението, които от месец за месец се чудят как да вържат семейния бюджет. Основните ни политики са именно вдигането на минималната работна заплата (която от догодина ще закачим за средната и ще стане 50% от средната – между 850 лв. и 900 лв.), както и допълнителните увеличения на пенсиите. Хората с тези доходи са най-затруднените групи от обществото, които имат нужда от подпомагане.

Възможни ли са още социални политики при този дефицит? Докъде може да се раздува той?

В средносрочната прогноза при актуализацията на бюджета бяхме заложили и догодина дефицитът да си остане 3%, както е според европейските изисквания. Това е напълно възможно да се случи при тези социални политики.

Дори при ново увеличение на пенсиите и заплатите?

Да, разбира се. Това е въпрос на поставяне на правилните приоритети и на реалистично планиране на макрорамката.

Но да не е за сметка на по-малко инвестиции в инфраструктура, които да останат само на хартия?

Не. Инвестиционната програма ще продължи да се развива. Да не забравяме, че догодина ще има много проекти по Плана за възстановяване и устойчивост и по оперативните програми. Тази година бе почти нулева за европейските програми, защото споразумението бе подписано едва в средата на годината, поради което закъсняха програмите и поръчките. Така че, догодина очакваме един много сериозен поток от инвестиции по линия на европейските средства, както и по линия на националния бюджет.

Данъчната система не е ли несправедлива в момента към хората с ниски и около средните доходи, при положение че имаме преобладаващо косвени данъци и регресивно данъчно-осигурително подоходно облагане?

В момента през косвените данъци всеки плаща данък на базата на това колко консумира, което не е регресивно.

Под регресивно облагане имам предвид, че хората с ниски доходи плащат повече, защото дължат осигуровки върху цялата си заплата за разлика от по-богатите, които дължат осигуровки само до тавана от 3400 лв.

За осигуровките облагането също не е регресивно, защото сега има максимален осигурителен доход, който е малко над два пъти от средната работна заплата. Това е сравнително добро ниво на солидарност, което гарантира устойчивост на постъпленията. От друга страна, не води до изкривявания. Защото няма как един човек да плаща пет пъти повече осигуровки от някой друг и да получава една и съща услуга. Солидарността също има граници и тези граници българското общество ги е сложило на 2-2.5 пъти от средната заплата, което е в границата на разумното.

Оформя се политически консенсус за въвеждане на необлагаем минимум за данъка върху личните доходи. Смятате ли, че това е добра идея?

Смятам, че нямаме нужда от необлагаем минимум. Много по-важно е да се повишават заплатите, а не да се прави необлагаем минимум или други отстъпки. Такъв своеобразен минимум в момента съществува за родителите на деца до 18 години чрез данъчното облекчение, за да се стимулира раждаемостта. Но да се направи широк минимум, няма смисъл. В момента данъчната система е проста, справедлива и който потребява повече, плаща повече данъци. Според мен няма никакъв смисъл да се пипа данъчната система./p>

Не съжалявате ли, че продължихте започнатото от ГЕРБ разбиване на ДДС системата с намалените ставки за някои стоки и услуги?

Всъщност ние върнахме на 20% ставката за бирата и виното в ресторантите, а намалихме ставката на хляба. Идеята е, че ако някъде има намалени ставки, по-добре е това да е на хляба.

Дойдохте на власт с обещание за реформи, които нямахте възможност да реализирате заради поредицата от кризи. Затова така и никой не разбра каква е цялостната ви визия за реформата на пенсионно-осигурителната система. Бихте ли обяснили?

На 1 октомври старите пенсии ще наваксат, така че горе-долу ще се постигне справедливост, която пенсионерите очакват. Това, което е заложено в законодателството, е пенсиите да не изостават повече, тоест те да се индексират с по-високото от инфлацията или ръста на средната работна заплата, което означава, че в рамките на един 4-годишен мандат е съвсем нормално пенсиите да се удвоят.

Как така ще се удвоят пенсиите?

Да, възможно е. Това е ръст от порядъка на 15-17% на годишна база, което означава минималната пенсия да достигне 900 лв., а средната пенсия – 1200-1300 лв.

Смятате ли, че това е реалистично?

Напълно реалистично е и бихме работили в тази посока.

А как виждате реформата откъм приходите на пенсионната система? С какво ще се плащат тези пенсии, само с данъци ли?

Реално, за да се постигне този резултат, това означава да се удвоят също минималната и средната работна заплата. А това става през растеж. Виждате, че през най-тежките месеци на най-голямата криза, която сме виждали от Втората световна война насам, българският бизнес постигна 4% ръст. При едно нормално развитие на нещата може да се очаква доста по-голям растеж на икономиката.

Подобен ръст на заплатите няма ли да завихри инфлационната спирала, за която говорят икономистите?

Нашата инфлация в голямата си част е привнесена и е свързана с енергоизточниците, а не толкова с вътрешното потребление. Ние сме прекалено малък пазар и цените на стоките на българския пазар са свързани с цените на стоките на европейския пазар, така че нямаме драматично висока местна инфлация. Това, което е важно, за да станем нормална европейска държава, е и нашите доходи да започнат да догонват доходите на европейците.

Накрая една малко по-различна тема. Защо няма напредък по законодателството за прилагането на санкциите по закона "Магнитски" у нас? Така и не стигнахте до написването на законопроект. Защо?

В миналото Народно събрание "Има такъв народ" не подкрепяха такъв законопроект, така че беше абсолютно безсмислено неговото внасяне. В новия парламент се надяваме това да се случи и да съберем необходимата подкрепа.