Защо за полицаите и ватманите може, а за лекарите и медицинските сестри не може? Този въпрос си задават много хора около протестите на млади лекари и медицински сестри, които настояват за по-високи възнаграждения и по-добри условия на труд в последните седмици. Най-краткият отговор е: защото държавата и общините не могат да повишат директно заплатите на медиците, или поне на по-голямата част от тях, тъй като не са техен работодател. А всички опити да се постигне ръст в заплатите на лекари и сестри по косвени пътища се оказват или неуспешни или неустойчиви във времето. Защо това е така?

Заплатите в Спешна помощ и държавните психиатрии зависят от държавата

Само на малка част от медицинския персонал заплатите се определят директно от държавата – това са работещите в т.нар. второстепенни разпоредители с бюджет: центровете за спешна медицинска помощ, държавните психиатрични болници, кръвните центрове, здравните инспекции и др. В тях държавата може да отпусне целево средства  за повишение на заплатите, както се случи след протеста на работещите в държавните психиатрични болници през март тази година. Кризисно за държавните психиатрични болници беше обещано 50% увеличение на възнагражденията от 1 май след като протестите съвпаднаха с черна поредица от инциденти, свързани с психичноболни, което започна да генерира силно обществено недоволство.

В болниците заплатите зависят от директора

Повечето болници в страната са търговски дружества, с единични изключения: ведомствените болници като ВМА, МВР-болница и Транспортна болница. Ведомствените болници, подобно на Спешна помощ са второстепенни разпоредители с бюджет, но също така се фининасират и от здравната каса. В тях заплатите се определят от собственика – съответното държавно ведомство.

Във всички болници търговски дружества, независимо дали са държавна, общинска или частна собственост – заплатите се определят от ръководството на търговското дружество – изпълнителния директор.

"Бидейки самостоятелни търговски дружества, лечебните заведения сами, като всеки един работодател, определят правилата за работните заплати на съответните специалисти. Работодателят единствено е длъжен да се съобразява със съответните минимални осигурителни прагове, но не е обвързан от някакви други допълнителни правила", обяснява специалистът по медицинско право адвокат Мария Шаркова. Тя посочва, че с приемането на България в Европейския съюз е ограничена възможността, която съществуваше преди това, държавата да дотира държавните болници за заплащане на трудови възнаграждения. "Това е така, защото се смята, че по този начин се нарушава конкуренцията и е възможно да се стигне до налагане на определени санкции за непозволена държавна помощ", обяснява адвокат Шаркова.

На снимката: адвокат Мария Шаркова

По тази причина няма как държавата или общината директно да финансират увеличаването на трудовите възнаграждения в болниците. Могат да инвестират само в средства за подобряване на материалната база и закупуване на апаратура.

Принципно един от механизмите за определяне на възнаграждения в определен отрасъл е колективният трудов договор (КТД). Кодексът на труда предвижда възможност КТД да бъде сключен на различни нива: на ниво отделна болница, но и на ниво целия отрасъл. За да се разпростре върху целия отрасъл обаче, КТД трябва да е подписан от всички страни по него, уточнява адвокат Шаркова. А това у нас никога не се случва в здравеопазването, защото винаги има работодателска организация, която не е съгласна да подпише.

Защо косвените пътища за ръст на заплатите нямат желания ефект

През годините са правени различни опити за повишаване заплатите по косвени пътища. Един от тях беше чрез повишаването цените на клиничните пътеки, чрез които да се увеличат постъпленията на болниците и те от своя страна да инвестират част от тези приходи за увеличение на заплатите. Този подход обаче винаги дава минимален и не особено справедлив резултат, тъй като в някои болници има лекари и медицински сестри, които са изключени от разпределението на бонусите от клинични пътеки или до тях достигат нищожни суми.

Още по темата

Високите заплати в болниците остават привилегия за малцина

21 декември 2022 07:09

Друг опит за регулиране на възнагражденията преди няколко години беше направен през Националния рамков договор (НРД), където се въведе задължение лечебните заведения да осигуряват заложените в КТД възнаграждения.

"Имаше и допълнителни правила, които бяха свързани с това да се преодолее голямата ножица между възнагражденията на отделните служители. Това обаче като възможност отпадна, тъй като тези разпоредби бяха оспорени и съдът постанови спиране на тяхното действие с аргумента, че могат да възникнат сериозни вреди за адресатите на тези разпоредби", припомня адвокат Шаркова. Според нея с тази разпоредба се заобикаля Кодекса на труда относно условията за разпростринането на КТД върху целия отрасъл и то през един подзаконов акт, какъвто е НРД, което е друга причина този механизъм да не издържи в съда.

Последва приемането на специални промени в Закона за здравното осигуряване, в които се предвидиха вече на ниво закон определени задължения за болниците при формирането на заплатите, а също така и механизми за финансиране на лечебни заведения в отдалечени и трудно достъпни райони. Новите правила отново задължаваха болниците да постигнат възнагражденията, заложени в КТД и се предвиждаха санкции при неизпълнението им. Те обаче не се реализираха, тъй като старият КТД изтече на 12 април 2024 г., а нов няма подписан.

Освен това тези разпоредби в ЗЗО са оспорени пред Конституционния съд и има образувано конституционно дело. "До този момент опитите на държавата да въведе по императивен и административно- команден път увеличение на заплатите удрят на камък в условията на спазване на общностното законодателство и на конкурентна среда", казва адвокат Шаркова.

"Едва ли има човек, който да не подкрепя исканията на медиците за увеличение на възнагражденията. Просто трябва да се намери законосъобразен път това да се осъществи. Като се има предвид, че имаме много и разнообразни лечебни заведения, в рамките на които работят тези хора", посочва тя.

Как да се формират заплатите

Важна е и дискусията за това как трябва да бъдат формирани работните заплати в болниците. При варианта с ниски основни заплати и допълнителни бонуси според заработката по клинични пътеки на съответната клиника или отделение, това би могло да доведе до изкривявания. "Това може да стимулира фабрика за пациенти и да доведе до свръххоспитализации и неоснователни хоспитализации, за да се увеличи оборота на даденото звено. От друга страна, по този начин служителите се поставят в един вид зависимост, тъй като "послушните" биха получавали по-големи суми от други, които не са близки до ръководтсвото. Т.е. това е някаква форма на натиск", казва адвокат Шаркова.

Още по темата

С какъв произход са милионите на болнични директори и водещи лекари

20 юли 2023 07:07

"От друга страна обаче, ако всички служители имат високи основни заплати, тогава с какво бихме гарантирали качеството на медицинската помощ? При високи основни заплати, на практика и да работиш, и да не работиш – взимаш еднакво, което също не е добре и не насърчава хората, които полагат повече усилия", коментира адвокат Шаркова.

Работодателите имат и още един аргумент срещу високите основни заплати. "Защото това означава, че независимо какви финансови постъпления имаш, ти трябва да осигуриш един гарантиран финансов ресурс за заплати. И това е много рисковано от финансова гледна точка. Когато определяш заплатите според постъпилите финансови средства и според изработеното, тогава рискът не е чак толкова голям", казва Шаркова.

Освен това при административното определяне на заплати има риск, както се и случи в много болници, тези по-високи възнаграждения да не бъдат достигнати. Особено, като се има предвид, че голяма част от държавните и общинските болници имат задължения.

Заплатите на специализантите също зависят от конкретната болница

Възнагражденията на младите лекари-специализанти също варират в зависимост от това дали са държавна поръчка или не, както и в зависимост от политиката на лечебното заведение, в което работят и дали получават допълнителни средства по европрограми, стипендии и др. – обяснява адвокат Шаркова. За специализантите държавна поръчка според наредба на МЗ възнаграждението трябва да е е в размер поне 2.5 минимални работни заплати за страната, но отново не всички болници предлагат такова.

"Специализантите сключват срочни трудови договори с лечебното заведение, което им определя дадени възнаграждения, но проблемът е отново локален. В някои лечебни заведения специализантите участват наравно с другите лекари при разпределение на допълнителните средства върху работните заплати, но на други места въобще не участват или им се разпределят много по-ниски суми в сравнение с лекарите, които са придобили специалност. Донякъде е логично те да получават по малки суми, защото не са придобили специалност и по закон принципно би трябвало да не работят самостоятелно, а винаги под надзора на лекар със специалност. Само че лошото е, че много често на практика лечебните заведения оставят специализантите да работят съвсем сами, без необходимия по закон надзор от лекар специалист, което ги поставя в много уязвима ситуация. И така се стига дотам, че не само, че получават по-малки възнаграждения, но и работата им е твърде рискова, защото не винаги получават подкрепата на хората с придобита специалност. И това е наистина въпрос на организация на съответното лечебно заведение", казва адвокат Шаркова.

В извънболничната помощ лекарите получават каквото изработят

В извънболничната помощ нещата са по-ясни: общопрактикуващите лекари и лекарите специалисти получават, каквото изработят – по линия на Здравната каса или от частни прегледи. Личните лекари получават от НЗОК капитационно плащане за всеки записан пациент в листата им и отделно за прегледи, имунизации и други дейности. Специалистите също получават заплащане според броя на прегледите.

Общопрактикуващите лекари и специалистите определят своите работни заплати и тези на служителите, които работят при тях – евентулано медицинска сестра или друг персонал. Като съответно трябва да покрият и различни свои разходи, в това число за наем на помещение.