Партньорството между държавното предприятие ВМЗ Сопот и германския концерн Rheinmetall за изграждането на заводи за пропелант (барут) и 155-милиметрови артилерийски снаряди в България е стратегическа стъпка към интегрирането на страната в европейската отбранителна екосистема.(Оставям настрана проблемът, че точно тези производства не създават висока добавена стойност както новите оръжейни системи с изкуствен интелект, а те могат да се произвеждат в България.)
Обявената инвестиция се вписва в по-широката политика на Европейския съюз за увеличаване на производствения капацитет на боеприпаси в подкрепа на Украйна и за укрепване на автономността на НАТО.
I. Европейският контекст и стратегията на Rheinmetall
След началото на войната в Украйна ЕС прие нов инструмент – SAFE (Support for Ammunition and Fuel in Europe), чрез който финансира увеличаване на производствения капацитет на отбранителната индустрия.
Основен партньор в този процес е Rheinmetall, който на 27 август 2025 г. откри в Unterlüß (Нидерзаксен) най-големия в Европа силно роботизиран завод за 155-мм боеприпаси с капацитет до 350 000 снаряда годишно в 2027. Rheinmetall вече сключи споразумения с Румъния за изграждане на завод за барут край Брашов. Така се оформя "паневропейска екосистема", в която отделните държави имат участие, а стратегическият контрол е в ръцете на Rheinmetall. Политическата логика е ясна: разпределение на рисковете, ангажиране на повече страни-членки и географско приближаване на капацитета към източния фланг на НАТО.
Още по темата
В България се предвижда създаването на две съвместни дружества, в които Rheinmetall държи 51% дял, а ВМЗ Сопот – 49%. Общата стойност на инвестицията е над 1 милиард евро, като българската страна осигурява приблизително 500 милиона евро, както и терен и инфраструктура. Очаква се проектът да създаде около 1000 работни места, което бе представено като основен социален аргумент. Двата завода ще бъдат изградени на площадките на ВМЗ и ще произвеждат съответно пропелант и 155-милиметрови боеприпаси по стандартите на НАТО.
Политическите послания от българска страна акцентират върху "стратегически пробив" и включване в европейската отбранителна индустрия, но инвестиционният модел във ВМЗ Сопот предвижда висока заетост и значителни български публични разходи. Зад "пробива" се очертават сериозни въпроси за баланса на ползите и рисковете между българската държава и Rheinmetall – дали бъдещата сделка е справедлива и устойчива за България в дългосрочен план.
II. Разпределение на рисковете
След края на войната в Украйна и след като новите мощности в Германия, Румъния и Литва ще работят на пълен капацитет съвсем реално е да се очаква свръхпроизводство на пропелант и 155 мм. снаряди. С настъпването му финансовият риск става значителен за българската страна, защото ще сме инвестирали половин милиард евро, при положение че контролният пакет е в ръцете на чуждестранния партньор, който не е обявил финансово участие със собствени средства – говори се само за технологии, патенти, лицензии и спазване на натовски стандарти.
Социалният риск пада изцяло върху България: евентуални съкращения на 1000 работни места в регион със слаба алтернативна заетост ще се превърнат в сериозен политически проблем.
Пазарният риск произтича от инвестиционният модел предвиден за ВМЗ–Сопот. Тъй като производството му ще бъде по-скъпо заради ниска автоматизация и по-голяма зависимост от труд първите съкращения на продажбите почти сигурно ще го засегнат най-силно. В бизнес логиката е естествено концернът да поддържа приоритетно най-ефективните си заводи.
Технологичният риск също ще тежи върху ВМЗ заради зависимостта на производството му от трансфер на технологии и сертифициране по стандартите на НАТО, докато Rheinmetall запазва контрола си върху know-how и стандартите.
Политическият и репутационен риск са изцяло и само за българската държава, заради възможните съкращения и заради евентуален провал на инвестираните средства.
III. Разпределение на ползите
За България ползите са краткосрочни и видими (нови индустриални мощности, повече работни места и модернизация на ВМЗ). За страната ни е престижно да се включи в европейските отбранителни вериги.
Докато за Rheinmetall ползите са дългосрочни, стратегически и стабилни. Получава контрол върху предприятията, директен достъп до SAFE, нови пазари и възможност за пренасочване на обемите между различните заводи.
Докато България поема основните социални, финансови и други рискове, концернът извлича предимствата на лидер в европейската отбрана, без да носи пропорционална отговорност.
IV. За справедливостта на сделката
Сделката поражда съмнения за баланс. В класическия модел на чуждестранни инвестиции инвеститорът носи капитала и риска. В случая обаче България поема значителна част от капитала и по-голямата част от риска, докато Rheinmetall получава контрол и влияние.
Липсата на гарантирани договори за изкупуване на продукцията допълнително увеличава несигурността.
Асиметрията в управлението и контрола също поставя въпроси: миноритарната позиция на ВМЗ означава, че стратегически решения могат да бъдат взети без реално влияние на българската страна. В допълнение, съществуват и вътрешни напрежения – частен производител като ЕМКО от години настоява да инвестират собствени средства в пропелант, но не получава разрешение.
За да бъде сделката справедлива и устойчива, България би трябвало да постави няколко минимални условия за балансиране на партньорството:
– Да получи гаранции за дългосрочни off-take договори за доставки.
– Да има равноправен дял (50:50) или "златна акция" за защита на националния интерес.
– Да получи гаранции за заетост – минимално ниво на запазени работни места.
– Rheinmetall да покаже реално участие със собствен паричен капитал.
– Да бъде осъществен технологичен трансфер и бъдещите фирми да имат право на директен износ.
– В споразумението да се включи клауза за компенсация при закриване или прехвърляне на производството. (Да се разпише ясен механизъм за споделяне на финансовия и социален риск при спад на търсенето)
***
Сделката с Rheinmetall е стратегическа възможност за България да се включи в европейската отбранителна индустрия и да укрепи ВМЗ Сопот. В сегашния си вид обаче тя е небалансирана – тежките финансови и социални рискове остават за българската държава, докато концернът получава контрол, достъп до европейско финансиране и стабилни ползи. За да бъде партньорството устойчиво, България трябва да настоява за ясни гаранции. В противен случай рискът е страната да плати високата цена, а ползите да останат концентрирани в чуждестранния партньор.
Балансирането на условията не е само въпрос на преговорна тактика, а на защита на националния интерес.
Ключови думи
подкрепете ни
За честна и независима журналистика
Подкрепи Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.
82 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква от потребителят да спазват правилата за участие във форумите
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да серегистрирате.
В отговор на #3762205
В отговор на #3762050
………………………………………… …;……………………………………………………………..Не държах да се разпиша точно под мнението на дингила костов.
Да не си го пише за актив де. Ма бил премиер той. То колко се изредиха … .
В отговор на #3761839