Анкара иска да се включи в проекта за петролопровода от Бургас

Турция се опитва да се включи в проекта за петролопровода за руски нефт, започващ от българското пристанище Бургас. Анкара иска петролопровода да завършва не в гръцкото пристанище Александруполис, а на турското крайбрежие на Егейско море, съобщи за mediapool.bg добре информиран източник. Този вариант предвижда тръбата да мине покрай река Марица и да излезе навътре в морето, където могат да бъдат товарени танкерите.

Индиректно версията се потвърждава и от днешните коментари на министъра на регионалното развитие Валентин Церовски и генералният директор на "Лукойл - България" Валентин Златев, които се завърнаха от Москва, където са обсъждали бъдещето на проекта Бургас - Александруполис.

На въпрос за евентуално турско участие в проекта Церовски каза, че е пресилено да се говори за такова, но на разговорите в Москва е било обсъдено влиянието на южната ни съседка за излизането на нефта от Черно в Средиземно море и дали да има обща ценова политика. В момента нефта от Черноморския регион преминава единствено с танкери през Босфора.

По думите на Валентин Златев, по време на разговорите е било отбелязано, че би трябвало да се привлече и турската страна в преговорите, водени досега между България, Гърция и Русия, тъй като Турция е алтернативен вариант за транспортирането на нефта.

Златев обясни, че от цената на транспортирането през проливите зависи конкурентноспособността на нефтопровода "Бургас - Александруполис".

Факт е, че целта на този проект е да заобиколи Турция. Ако петролопроводът бъде построен и заработи, ще намалее броя на танкерите през проливите, а с това и приходите на Турция.

Целта на Бургас- Александруполис е да докара петрола до Егейско море. Това обаче може да стане както през гръцкото, така и през турското крайбрежие. Във втория вариант Анкара ще запази приходите си от транзита на суровината, независимо от начина за нейното транспортиране. В същото време Турция ще остане монополист в контрола на транспортните потоци на петрол от черноморския басейн.

На 4 февруари т.г. гръцкото правителство отхвърли оферта на консорциум между "Лукойл" и "Лацис груп" за покупката на 23,5 % от държавните рафинерии "Хеленик петролиъм". Официалния коментар на Атина тогава бе, че оферта е неприемлива от гледна точка на националния интерес. В гръцките медии се коментираше факта, че конкуренцията в страната може да пострада от подобна сделка, защото "Лацис груп" притежава мажоритарния пакет акции в третата по големина гръцка рафинерия - "Петрола Хелас".

След завръщането си от Москва днес министър Церовски заяви, че очаква през следващия месец Русия да подпише меморандума за изграждането и експлоатацията на петролопровода "Бургас - Александруполис". Той допълни, че след това тежестта на преговорите ще се прехвърли към търговските дружества, които трябва да решат как, по какъв начин и кога ще продължат изпълнението на проекта.

Министър Церовски не изключва възможността през втория етап да се наложи актуализация на проектосметните документации. В рамките на работната си визита Церовски се е срещнал с руски нефтени компании, с които е обсъждал възможностите и разчетите по проекта за период до 2015 година.

Днес на въпрос за евентуално включване на Казахстан в меморандума Церовски отговори, че интерес към проекта има от всички производители на петрол в черноморския басейн, особено от казахстанските компании, защото участието им предполага увеличаване на добива на петрол.

Според Валентин Златев Казахстан трябва да води преговори с Русия за увеличаване на обемите нефт, които биха могли да се транзитират през руска територия и е нормално и тази страна да бъде привлечена в проекта. Позицията на "Лукойл" е, че в проекта трябва да участват повече нефтени компании, защото това ще гарантира рентабилност на петролопровода.

По думите на Златев проектът ще възвърне първоначалните инвестиции най-малко за 15 години. Според Церовски един от основните проблеми в момента е финансирането. Той допълни, че след консултации с Гърция и Казахстан през май, "Бургас - Александруполис" ще бъде представен пред инвеститори от Великобритания, Германия, Русия.