АНТАРКТИДА – реката, която тече на обратно

На последния девствен континент на ЗЕМЯТА няма вируси, макар че можеш от цивилизацията да донесеш латентни бацили. Няма и извънземни, поне засега. Но геоложките и биоложките проучвания ни дават една неочаквана картина на континента. Такъв, какъвто е бил преди примерно 90 милиона години. Това е историята, която ще ви разкажа днес, след почти едночасовата разходка до РЕКАТА, КОЯТО ТЕЧЕ НА ОБРАТНО.

Денят е много син, този цвят идва от топенето на ледовете - айсбергът пред базата, който ме вдъхновяваше за сутрешното кафе, напълно се е стопил. Снегът наоколо обаче е мръсно бял, това е от пепелта на вулкана Дисепшън, който се активира преди седмица. Но – спокойно, всичко се наблюдава. Океанът днес не прилича на ледена супа, а по-скоро на морето по Северното ни Черноморие.

На сутрешната инструкция командирът на базата Йордан Тодоров отново предупреждава за опасностите по тънкия лед, в който са се отворили цепнатини. Не е подходящо за работа навън, а за работа в лабораториите. С колегата Живко Константинов използваме деня и ние за научните си цели.

Фосилите - континентът преди 90 милиона години

За това разказва д-р Стефан Велев, както сам се определя - геолог по призвание и професия. Човек с опит - 5-та антарктическа експедиция. С двама свои колеги той прекара 2 седмици на палатка на Уилямс Пойнт, нос отдалечен на около 5 часа по море от тук. Две седмици на палатка, от които 4- 5 дни закотвени в нея заради лошото време. Тук е така – работиш, когато то ти позволява. За 5 години климатът се е променил. Никога досега не ги е валяло 5 дни поред пороен тропически дъжд.

Храната в тези условия е предизвикателство. Бразилката Кристин Травезан е фенка на попарата - всяка сутрин попара. Хигиената също е важна - от професор Пимпирев научих как да се къпя с 200 млг вода и един парцал, разказва Стефан Велев.

Впрочем и аз съм пробвала така - става.

Уилямс пойнт е слабо изследван геоложки, за разлика от останалата част на Ливингстън, където професор Пимпирев е обърнал всеки камък, казва Стефан. С още двама свои колеги те изследват фосилизираната флора на носа, за която досега има много малко информация. Показва ни различни фосили - в случая с отпечатък на растение. Тези фосили са важни, защото обясняват каква е била АНТАРКТИДА преди около 90 милиона години. Натъкваме се на странни растения, които са били доминиращи на континента, най-вероятно са били широколистни, според д-р Велев.

Красота. В ръката си държа АНТАРКТИДА - камък с отпечатък от листо!

Фосилът показва как е пътувал континентът през геоложките епохи. Каква е била АНТАРКТИДА по времето на динозаврите. Макар че трябват още години, години работа. Но по това, което откриваме сега, можем да си я представим и като райско място, казва той. Покритата с лед и сняг АНТАРКТИДА някога е била с приятен климат, топли морета, гъмжащи от разнообразен живот, и буйна растителност... Като изключим динозаврите, които са били опасни. Но пък тогава не е имало хора. Макар че Стефан Велев предпочита АНТАРКТИДА студена, ледена и бяла, топенето на ледовете открива скалите и излизат неочаквани неща. Така че за геолозите тя става все по интересна.

Пишем буквите на една азбука

С доцент Любомир Кендеров, биолог от Катедрата по хидробиология на Софийския университет се разхождаме по поразмекналия се ледник над базата. Той е за втори път на АНТАРКТИДА, но е толкова вглъбен и отдаден на професията, че може с часове и дни да ти разказва за екологичното особености тук и как по тях може да възстановиш древния биологичен образ на континента.

Доцент Кендеров изследва видовете рачета и мекотели, които живеят на дъното. Показва ми някои от тях, все още живи, преди да ги сложи във формалин и занесе в София. Имат особен и (някои от тях) леко плашеш вид.

АМФИПОДИТЕ са първообрази на скариди и си приличат. Никой не е работил досега по тях на Ливингстън, доцент Кендеров е първият. Те са основна храна на всички морски обитатели. Също и КРИЛ-а, друго раче, в превод от норвежки - "храна на китове". Синият кит, който е над 190 кг, се храни с около 2 тона Крил на ден. ИЗОПОДИТЕ пък са като хлебарки и напомнят на Трилобитите - огромни хлебарки, които са по-древни от динозаврите и са измрели преди повече от 250 милиона години. ТУНИКАТИТЕ пък имат нещо като туника, която е "жива" и не се сменя като при черноморските раци. Най-интересна ми е змиевидната морска звезда. Необикновеното при нея е, че тя няма две страни (лява и дясна, предна и задна), а пет еднакви. Бърза и подвижна, тя е хищна и най разпространена в АНТАРКТИДА. Този странен аквариум ми е много по-интересен дори и от аквариума в Лисабон.

Всички тези необикновени за нас океански същества живеят само при температура около нулата. Световният океан се затопля и всяко тяхно придвижване показва това. По-късно доцент Кендеров заминава за остров Хоршу, като български участник в състава на 4-та турска полярна експедиция. Миналата година там е бил д-р Велев - признание за полярниците ни.

И така, стигаме по ледника до снежен каньон. За седмица снегът се е стопил с около 50 см, но тя е там - реката, която тече на обратно. Било заради релефа, казват. Не е много видимо, но е изненада да видиш и това на АНТАРКТИДА.

Следва продължение...