Голямото антарктическо чакане

Че няма да летим до Кинг Джордж според предварителния план стана ясно чак към 13 30 ч. на 23 януари. В 9 сутринта всички сме готови, дори някои, като Ралица и Румен, със зимните екипи, стегнали сме багажа и чакаме.

Късно снощи професорът, макар че имаше някакво уверение за полет, ни предупреди - нищо не се знае до последния момент, всичко зависи от времето и на Кинг Джордж. Защото тук, в Пунта Аренас е доста топло, макар и ветровито - както казват, "морето стопли града".

Тук на пролива Дрейк , или "бушуващите дълбини", както му казват, се събират двата океана - Атлантическият и Тихият. Преди построяването на Панамския канал това е бил най оживеният търговски морски път, а Пунта Аренас - натоварено пристанище.

Днес 150 хилядният град, една от из изходните точки за АНТАРКТИДА, прави добър бизнес около експедициите. Оттук те се зареждат с храна, гориво и всякакви материали. Но не можеш да си купиш нищо просто ей така от магазина, ако не минеш през логистична транспортна фирма. Вчера още на летището ни посрещна хърватската фирма АГУНСА, която от години обслужва и нашата база. Двата тона багаж бяха натоварени за минути, а професор Пимпирев - мнооого топло посрещнат. Абе, тук той си е в къщи.

Голямото чакане също е част от изненадите. Но няма как иначе. Особено след трагичния иницидент преди месец, когато в бушуващи Дрейк изчезна цял военен самолет, превозващ антарктици до Кинг Джордж.

Днес в хотела заедно с нас и останалите пътници чака и 5 членният военен екипаж на самолета. Говоря си с Матео и Карлос от Уругвай, повече със знаци - тук ако не знаеш испански си загубен. С удоволствие се съгласяват да ги снимат, но не желаят да говорят за трагедията. Така и все още не се е разбрало какво точно се е случило, няма как в пролива Дрейк да откриеш черната кутия.

Докато чакаме да разберем дали ще летим всички са в мрежата, има много добър интернет и всеки с нещо си се занимава. Кирчо тормози Теодосий и професора за интервюта /те впрочем нямат нищо против/. Теодосий дори имповизира мелодии, нали с Хари ще правят антарктически албум. Сашо приема поръчки от Ливингстън, които светкавично изпълнява, Румен си снима нещо, явно ще има филм. Живко нещо рови в мрежата и, обикаляйки около хотела, открива поляна с четирилистни детелини.

След като е говорил почти през час с Мария Алехандро от уругвайския Антарктически институт, която следи прогнозата, Христо Пимпирев е сигурен, че днес няма да летим. Оказва се напълно прав.

Около 2 следобед Мария Алехандро идва в хотела и е категорична - на Кинг Джордж е мъгла, показва ни дори снимка оттам. Летището на острова няма навигационна система за кацане в мъгла и пилотът трябва да има отлична видимост на пистата.

Чакаме утрешния ден, но не изключваме още изненади. Така е тук.