Антон Тонев: Заплатите на медиците да се субсидират целево, за да се заобиколи корупционният натиск

Стъпките за увеличение заплатите на медиците трябва да продължат, като бързият начин това да се случи е чрез директно целево финансиране от бюджета, подобно на Covid-добавките по време на епидемичната обстановка. Това е начинът да се заобиколи корупционния натиск за преразпределяне в други посоки на финансовия ресурс от директорите на болници. Тази идея лансира председателят на парламентарната здравна комисия д-р Антон Тонев ("Продължаваме промяната") във вторник по време на Деветата годишна конференция "Иновации и добри практики в здравния сектор", организирана от в. "Капитал".

"Има бързи решения и те са да продължим целевото финансиране или по-скоро дофинансиране на здравната система – така, както беше при Covid. Тогава страхът ни беше, че няма да останат здравни работници заради Covid, сега страхът ни е, че няма да останат здравни работници заради несправедливото заплащане в сектора", обясни Тонев.

По думите му от бюджета на МЗ или НЗОК трябва да се заделят целево средства за повишение на заплатите, но парите не трябва да отиват в общия бюджет на болниците заради различния коефициент на корупционен натиск , който отделните болнични разходи имат.

Заплатите с нулев корупционен натиск за разлика от поръчките

Тонев обясни, че във всяка болница между 65% и 80% от разходите отиват за работни заплати и между 10% и 30% отиват за консумативи, ток и вода. "Големият въпрос е какво се случва с дълговете, които са се натрупали през последните 10 години и достигат 750 млн. Т.е. един въпрос виси във въздуха: Кога и как някой ще заплати тези разходи?", посочи Тонев.

Той коментира, че тези различни по вид разходи на болниците имат различен корупционен натиск и всеки болничен директор ги приоритизира спрямо собственото си виждане за това той за какво заема тази позиция и какви са неговите индивидуални стимули.

"Корупционният натиск при заплатите на персонала е нулев, защото нито един работник не се връща при своя администратор, за да отдели част от получената сума като благодарност за това, че си е получил заплатата. Оказва се, че когато говорим за консумативи, за обществени поръчки, за дългове, възникват въпроси", посочи той и даде пример със заема, който се отпуска в момента една голяма стратегическа болница, визирайки "Александровска" (повече за казуса четете ТУК).

За да се заобиколи т.нар. корупционен натиск, Тонев предлага директни субсидии за повишение на работните заплати на медицинските специалисти.

За 2023 г. са нужни 240 млн. лева

Той е изчислил, че за 2023 година това би струвало само 240 млн. лева, които през бюджета на МЗ или чрез бюджета на НЗОК с допълнителна методика ще позволят да се достигнат минималните нива на основни възнаграждения от подписания Колективен трудов договор: 2000 лева за лекар, 1500 лева за медицинска сестра и 900 лева за санитар.

По думите му, обаче, ако искаме да променим нещата трайно и устойчиво, ще трябва да се мисли за това как да обърнем пирамидата от свръххоспитализации, неработеща специализирана извънболнична помощ и лични лекари, които са превърнати в администратори. "Сега стимулите са обърнати към болниците и затова има толкова хоспитализации и се разкриват нови болници", посочи той.

Стандарти срещу феодализъм

Той припомни предприетите действия от редовното правителство за увеличение на основните възнаграждения на медицинския персонал в болниците с цел да се сложи край на "ерата на бакшиша", при която по-голямата част от възнагражденията се формират от субективни и несигурни бонуси.

Тонев обясни, че когато основните възнаграждения са ниски, както е в масовия случай и се допълват от допълнително материално стимулиране, заплатите зависят от благоразположението на административния ръководител. Тонев посочи, че така от инструмент за стимул възнагражденията се превръщат в инструмент за свръхконтрол.

"Основно срещу промяната, която започнахме да обсъждаме, се бореха началниците на болниците. Те много остро реагираха срещу нашето желание да увеличим основната заплата без да променяме крайния резултат. Т.е. при една и съща средна заплата в болница просто да има по-голяма компонента гарантиран доход", припомни той.

Относно резервите, че така няма да се стимулират добре работещите специалисти и отделения, Тонев коментира, че един добър началник на клиника може да наложи стандарти за добра медицинска практика и ако те не се изпълняват, лекарят да си тръгне след 3 месеца. "Другото е феодализъм, робовладелство", допълни той.

"За 8 месеца в предишното Народно събрание, в които бях председател на комисията по здравеопазване, имах над 100 сигнала за нарушения и резки промени в нивото на заплащане на млади лекари след някакъв вербален сблъсък със своя административен ръководител", посочи той.