Автомагистралните милиардери

Кафенета, будки за сандвичи, бензиностанции... Когато французите тръгват в отпуска, търговците на асфалта потриват доволно ръце. Автомобилистите ще похарчат цяло състояние, за да си починат, да похапнат и да напълнят резервоарите. На солени цени. Ето тайните на един процъфтяващ пазар, разделен между шепа големи групи.

Колите са цяла върволица под стоманеното слънце на автомагистрала А6, но местността за отдих Веноа - Изгряващо слънце край град Оксер е почти празна. Това е краят на един уикенд от началото на ваканцията.

Някои автомобилисти дъвчат своите сандвичи, други се отправят към кафенето L'Arche. Вътре - дървено обзавеждане и плочки по пода в едновремешен стил. Чувствате се като вкъщи? Не и в момента на плащане на сметката. 140 франка за две основни ястия и две кока-коли. "Осъществяваме 60 на сто от годишния си оборот през лятото, с по 6000 клиента на ден в пиковите моменти", казва Фредерик Муика, управителят на заведението.

Местността Веноа - Изгряващо слънце не е изключение. Именно през лятото асфалтовите ресторантьори и бензинджии реализират най-големите си печалби. Cafe Route, Relais, Le Boeuf Jardinier... Марките са много, но всички те принадлежат на два гиганта на пържолите с пържени картофки: френската компания Elior и италианската Autogril, които оставят съвсем малко място за независимите ресторантьори.

Elior, бивш филиал на групата Accor, изкупен от служителите си през 1991 г., е представен в 90 крайпътни местности за отдих, които му носят над 900 милиона френски франка (8 на сто от общия му оборот, който възлиза на 12 милиарда франка).

Конкурентът му от другата страна на Алпите Autogril е заел 66 ресторанта (които носят имената Cote France, Quatre Pentes...), които осъществяват 710 милиона франка оборот. Тази група, контролирана от могъщата фамилия Бенетон, притежава в Италия 78 процента от пазара край автомагистралите с оборот от 21 милиарда франка. Тя е и един от лидерите в САЩ (представена по летища, търговски центрове и автомагистрали).

Как да обясним очевидната сила на този дуопол? Първо, тези двама гиганти имат изключително всеобхватна организация. Elior (със заведенията L'Arche, Cafe Route, Le Boeuf Jardinier, Pomme de Pain...) осъществява по-голяма част от дейността си в колективното хранене (столове на училища, кметства, предприятия, домове за възрастни хора...). Киселото мляко, което се продава на магистралата край Оксер, може да бъде намерено и в училището срещу вас, където естествено ще струва значително по-евтино! "Когато очакванията на клиентите съвпадат, може да има системи за разделянето им на групи от идентичи потребители", обяснява Пиер Тутел, директор по маркетинга в Elior.

Така групата осъществява надценка от едва 6% в колективното хранене и цели 11% в ресторантите по магистралите и летищата. Autogril използва същата система: той също ще започне да съчетава дейността си по магистралите с тази в центъра на градовете, в която е много силен в Италия и която започва да развива във Франция. Той се основава на вътрешния си растеж, като постоянно сменя марките и менютата си и прилага логистика, способна да управлява промените в клиентелата, които в течение на годината могат да бъдат от 1 до 12.

"Клиентите търсят преди всичко бързо обслужване. Първата причина, поради която те се спират край магистралата, е за да отидат до тоалетна", обяснява Жан-Жак Изоар, генерален директор на Autogril за Франция. "Тези, които търсят гастрономични изненади, са малцинство."

При Elior няма главен готвач, но се търсят многофункционални служители, обучени да работят на касата, да разчистват масите и да приготвят ястията. Истинската мания са хигиената и качеството. И въпреки това, според допитване на списание Autoplus, чиито резултати пък бяха отхвърлени от Асоциацията на магистралните ресторантьори и хотелиери, една от всеки три мешани салати е "за изхвърляне" и един на всеки два сандвича е "негоден за консумация", сочат тестовете в 40 ресторанта и кафенета, които принадлежат именно на двете големи групи.

Тези евентуални санитарни проблеми не пречат на двамата гиганти да получават почти всички ресторанти, предлагани на търг от някоя компания, независимо че търговете са отворени за всички. Печелившите се избират по качеството на тръжната документация (брой на предлагани безплатни места за паркиране, архитектура...), но също и по инвестициите, които ще направят, както и по сумите, които ще плащат ежегодно за концесията: според някои източници - около 5% от приходите, но тези "поверителни" суми зависят от местонахождението на ресторанта.

Сезонният характер на професията, както и високите суми на удръжките биха били достатъчни, за да се обясни липсата на ентусиазъм у малките предприятия за навлизане на пазара. Ресторантите, които не принадлежат на някоя верига, не са повече от десет, според Асоциацията на магистралните ресторантьори и хотелиери. Сред тези изключения е Венсан Олтра, според когото "ако малките не се появяват, то е защото до тях дори не стига информацията за обявените от магистралните компании търгове". За сметка на това един от главните таланти на двата гиганта е именно да бъдат винаги много добре информирани, защото разполагат с екипи, които разнищват всеки брой на Държавен вестник, където именно дискретно се публикуват въпросните покани за търгове.

Венсан Олтра сам е създал на автомагистрала А9 край град Перпинян Le Village Catalan - един гастрономичен ресторант, кафене и място за производство и бързо сервиране на топли закуски и пресен хляб. Той е спечелил своя търг в момент, в който компанията Автомагистрали на Югоизточна Франция са търсели независим ресторантьор, след като клиентите постоянно се оплаквали от съществуващото кафене. "Ние имаме добра активност от март до края на ноември и разполагаме с оборот от 14 милиона франка там, където предхождащото ни кафене е реализирало едва 4." Тайната на Венсан Олтра е разнообразяването на предлаганото меню. "Големите вериги стандартизират производството си. При нас например хората идват да хапнат дори деликатеси като стриди."

Другите малки независими ресторанти, разпръснати по пътната мрежа, не са достатъчно многобройни, за да уплашат Elior или Autogril. Единствената заплаха, която ги дебне, идва от магазините на бензиностанциите, които също продават сандвичи, бисквити и кафе. С идването на големите марки хипермаркети Carrefour и Leclerc на защитения пазар, цените в тези магазини най-после могат да поевтинеят...

"Ако един автомобилист се спре на бензиностанцията на хипермаркета и купува оттам сандвичи за малкото си семейство, той ще спести от 80 до 100 франка спрямо традиционните места за крайпътен отдих", пояснява един специалист по дистрибуцията. Autogril бързо се ориентира и разположи кафенета край осем бензиностанции в малките места за почивка.

Стратегията на "общите сгради" позволява споделяне на инвестициите и съответно на клиентите. Може би най-после ерата на конкуренцията прави своите малки крачки към автомагистралата.