Българите и здравето – самооценката и статистиката драматично се разминават

На 7 април отбелязваме Световния ден на здравето: датата, на която през 1948 г. е създадена Световната здравна организация (СЗО). Тази година СЗО отбелязва 75 години от своето основаване под мотото "Здраве за всички".

По този повод НСИ публикува "букет" от данни, отнасящи се към здравето на българите: самооценка на здравето, консумация на здравословни храни и брой на медицинския персонал.

Свикнали сме да четем стряскаща статистика за това, че сме шампиони по смъртност, последни по продължителност на живота, също така държим челни места по хронични болести, нездравословно хранене, тютюнопушене, затлъстяване, особено сред младите хора. Въпреки всичко това, българите имаме доста висока самооценка за здравето си: преобладаващата част го намират за добро или много добро, показват последните актуални данни на Националния статистически инстут за самооценка на здравето от 2021 г.

Самооценката на здравето в голяма степен зависи от пола и възрастта на хората. Мъжете са по-позитивни и по-често определят здравето си като много добро и добро (74.8%) в сравнение с жените (69.7%). С повишаване на възрастта намалява броят и съответно делът на населението с добро или много добро здраве, а се увеличават хората, които оценяват здравето си като задоволително, лошо и много лошо.

Същевременно българите имат ниска консумация на здравословни храни спрямо останалите европейски държави. Средно годишно изяждаме 56 кг. плодове и 75 кг. зеленчуци. Сред страните членки за най-висок дял по прием на 5 порции (1 порция = 80 грама) се съобщава в Ирландия (33% от населението). Следва Нидерландия (30%), Дания (23%) и Франция (20%).
На опашката по консумация на плодове и зеленчуци са Румъния, в която едва 2% от населението ядат поне по 5 порции на ден, следвана от България и Словения с по 5 на сто от жителите.

Данните за медицинския персонал онагледяват диспропорцията в броя на лекарите и професионалистите по здравни грижи (медицински сестри, акушерки, фелдшери, лаборанти). Най-притеснително е, че броят на медицинските сестри и лекарите е изравнен. За оптималното функциониране на здравната система е необходимо съотношението медицински сестри/лекари да е поне 2:1, а у нас работят 29 604 лекари и 28 816 медицински сестри, т.е. под една сестра на един лекар. Средно в ЕС на един лекар се падат 2.4 медицински сестри . Това съотношение обаче варира много от под 1 сестра на 1 лекар в България до 4.4 медицински сестри на лекар във Финландия.