Българите редовно прибягват до самолечение с антибиотици

Хората у нас често прибягват до самолечение с антибиотици и си ги купуват от аптеката без да са им предписани от лекар. “Обемът на продадените антибиотици по време на грипна епидемия се увеличава в пъти“, съобщи във вторник държавният здравен инспектор д-р Ангел Кунчев.

Именно отпускането на лекарства по лекарско предписание без пациентът да представи рецепта е най-честото нарушение, което Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) засича в аптеките. Директорът на ИАЛ Александър Янков съобщи, че от 228 санкции, наложени на аптеките през миналата година, 157 са били за отпускане на лекарства без рецепта. “Не знаем колко от тези препарати са антибиотици, защото следим за всички продукти по лекарско предписание“, посочи той. Наложените през миналата година глоби на аптеките за отпускане на лекарства без рецепта са 600 000 лева, като глобите варират между 1000 и 3000 лева.

Прекомерната употреба на антибиотици е проблем в световен мащаб и тази година това ще е акцент на Световния ден на здравето 7 април.

Българските пациенти приемат 80% от антибиотиците в домашни условия, едва 20% - в болниците. В Западна Европа употребата на антибиотици извън болниците достига 95%. Именно приемът на антибиотици извън лечебните заведения и без лекарски контрол е най-опасно, предупреждават здравните експерти.

Националният консултант по микробиология доц. Тодор Кантарджиев обясни, че антибиотиците са с малка токсичност, но в комбинация с други лекарства могат да бъдат опасни и затова трябва да се предписват само от лекар. Приемани например с противозачатъчни средства антибиотиците обезсилват тяхното действие и може да се стигне до нежелана бременност.

Заради отпускането на лекарства без рецепта агенцията отново ще прави засилени проверки. Янков обаче обясни, че при около 4000 аптеки няма как да се упражнява непрестанен контрол. Той възнамерява да поиска от здравния министър увеличаване броя на инспекторите.

Заради прекомерната употреба на антибиотици не само в медицината, но и в селското стопанство и козметиката, се наблюдава резистентност на бактериите към лекарствата, тоест медикаментите спират да действат и бактериите продължават развитието си.

Кантарджиев заяви, че от 90-те години насам се наблюдава увеличение на резистентността към антибиотици у нас, но нивата са в рамките на средноевропейските. В съседните на нас държави като Румъния, Гърция и др. те са по-високи.

Най–високи нива на резистентност у нас има към цефалоспорини втора и трета генерация, някои аминогликозиди и др. Причината е, че тези антибиотици през годините са използвани най-нерационално.

Кантарджиев обясни, че е важно преди лекарят да назначи лечение с антибиотик да се направят микробиологични изследвания. Това обаче често не се прави, макар че изследванията се поемат от Здравната каса.

Д-р Цветан Велинов, който се занимава с изследване на антибиотичната резистентност, обясни, че резултатите от тези изследвания излизат на втория-третия ден. Той допълни, че лекарят трябва да започне началното лечение без антибиотик и след това да го предпише според резултатите от изследванията.

У нас има разрешени за употреба 61 вида антибиотици. Те се продават под 197 търговски имена.