Неправилната употреба на антибиотици в болниците у нас е сериозна заплаха

България е с под средните за ЕС нива на смъртност от резистентни бактерии, но няма приети мерки за борба с проблема

Неправилната употреба на антибиотици в болниците у нас е сериозна заплаха

България е под средното за ЕС равнище по смъртност от инфекции, причинени от резистентни на антибиотици бактерии, но сериозен проблем представлява неправилната употреба на антибиотици в болниците. Основният проблем у нас е, че болниците масово купуват трета генерация цефалоспорини, защото са евтини и ги прилагат неправилно за случаи, за които изобщо не трябва да ги прилагат, сигнализираха експерти в понеделник при откриването на Световната седмица за отговорно прилагане на антибиотиците (12-18 ноември).

За да отговори на глобалната заплаха от антибиотичната резистентност, която е отговорна за 33 000 смъртни случая в Европа годишно, страната ни трябва да приеме и прилага национален план за действие с мерки, насочени към намаляване неправилната употреба на антибиотици.

При липса на мерки в глобален мащаб през 2050 година смъртността от резистентни на антибиотици бактерии заплашва да изпревари онкологичните заболявания като причина за смърт. В момента антибиотичната резистентност е отговорна за повече смъртни случаи отколкото заболяванията СПИН, туберкулоза и грип взети заедно.

Мерки срещу неправилната употреба на антибиотици трябва да залегнат включително на заканодателно ниво, за да се гарантира по-разумното предписване и употреба на антибиотици, както в болниците, така и извън тях, единодушни са експертите.

Въпреки, че от Националния център по заразни и паразитни болести са разработили в сътрудничество със СЗО, ветеринарните власти и други заинтересовани страни такъв план още през декември 2016 година, работата по приемането му буксува.

България е с под средната за ЕС смъртност от резистентни бактерии

България е под средното за ЕС равнище по смъртност от инфекции, причинени от резистентни бактерии, показват данните от европейско проучване, публикувано наскоро в научното списание The Lancet Infectious Diseases, представени в понеделник от доц. Иван Иванов, завеждащ националната референтна лаборатория “Контрол и мониториране на антибиотичната резистентност“.

Страната ни отчита 5374 случаи на инфекции, причинени от резистентни бактерии, от които смъртните случаи за година са 280.

“От 33 000 смъртни случая годишно в Европа, причинени от резистентни на антибиотици бактерии, 75% са в следствие на вътреболнични инфекции, т.е. проблемът е главно концентриран в болниците. 39% от инфекциите са причинени от бактерии, резистентни на антибиотиците от последно поколение, които се пазят за най-тежките инфекции“, съобщи Иванов.

Най-много смъртни случаи от резистентни на антибиотици бактерии има в Италия и Гърция, като в Италия са 1/3 от всички 33 000 смъртни случаи.

”Картата на Европа по резистентност и по смъртност показва, че колкото по-на север отиваме толкова по-малка е смъртността от тези инфекции. Това се дължи както на климатичните особености, така и на политическите практики. На юг проблемът се неглижира“, коментира Иванов.

Болниците у нас поръчват евтини антибиотици и ги прилагат неправилно

Същевременно България е на едно от първите места по консумация на третогенерационни цефалоспорини в болниците, което е най-тежкият проблем по отношение на резистентността у нас. “Ние от години посочваме този проблем на правителството, но все още липсват наредби за контрол на консумацията на тези антибиотици“, обясни той.

Проблемът е, че болниците при обществените си поръчки купуват най-евтините антибиотици и те се използват неправилно за инфекции, за които никога не трябва да се използват. Иванов коментира, че проблемът трябва да се регулира на законово равнище. “Когато има национална стратегия и насоки за правилна употреба на антибиотиците и те залегнат в законодателството, болниците ще са длъжни да се съобразяват, а сега не е задължително да го правят и не е наказуемо“, коментира той.

В извболничната помощ също има повишено предписване на третогенерационни цефалоспорини, но като цяло страната ни е на средноевропейско равнище по предписване на антибиотици.

Специалистите са категорични, че трябва да се назначават повече микробиологични изследвания и повече антибиограми преди да се назначи антибиотично лечение.

“В доболничната помощ излязоха трета генерация цефалоспорини и за да не става майката сутрин рано да дава антибиотик по няколко пъти на ден, се дава веднъж на ден. Обаче това е зле за обществото. И не е добре за детето, защото като даваш такъв силен антибиотик нарушават нормалната флора на храносмилателния тракт“, коментира проф. Тодор Кантарджиев, директор на Националния център по заразни и паразитни болести.

В животновъдството България е една от шестте европейски страни с най-печални резултати по отношение на антибиотичната резистентност, коментира проф. Христо Даскалов, ръководител на Националния център по безопасност на храните.

“Антибиотиците ни направиха малко по-мързеливи. Когато ти имаш едно страшно оръжие в себе си и то върши 60-70 години много добра работа на теб не ти се налага да се напрягаш, да измисляш комбинации, така че да получиш ефектно оздравяване на пациента“, заяви той.

Контролът над аптеките се затяга

Директорът на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) Богдан Кирилов съобщи, че контролът над аптеките за отпускането на лекарства с рецепта, каквито са антибиотиците, постоянно се увеличава.

“При 4000 аптеки обаче винаги ще има случаи на отпускане без рецепта“, каза той. Едно от основните нарушения, които се установяват при проверки в аптеките, е именно отпускането на лекарстав по лекарско предписание без рецепта. “За 2017 година са издадени 42 наказателни постановления, а до октомври 2018 година – 50, като и извършените проверки са повече“, обясни Кирилов. Санкцията за това нарушение е 1000 лева.

Ролята на пациентите

Пенка Георгиева от пациентската организация “Заедно с теб“, която от години настоява за приемането на мерки срещу неправилната антибиотична употреба, коментира, че пациентите също носят вина.

“За съжаление сме недисциплинарини, самопредписваме си антибиотици. Пием три дни и го прекъсваме, защото сме се почувствали по-добре и ето – антибиотичната резистентност е налице“, заяви тя.

Спъва ли индустрията мерките срещу неправилната употреба на антибиотици?

Според нея една от причините Националния план за действие срещу антибиотичната резистентност да не се приема вече толкова време е фармацевтичното лоби. “За съжаление е неудобно. Бих искала да бъда наивна и доверчива и да призова фармацевтичните компании да ни разрешат този национален план срещу антибиотичната резистентност, но това няма да се случи. Затова аз настоявам институциите да ни защитят“, коментира Георгиева.

“За съжаление обикалят при джипитата фармацевтични представители с едни брошури, от които става ясно, че срещу 500 опаковки от даден медикамент ще отидеш на винен тур във Венеция или срещу 5000 на екскурзия на полуостров Камчатка“, заяви тя.

Споделяне
Още по темата
Още от България