Българите все по-често се решават на второ дете

Около 20% е реалният дял на децата, родени през изминалата година от самотни майки, съобщи в четвъртък Йордан Калчев, началник отдел “Демографска и социална статистика” в Националния статистически институт (НСИ). България е с един от най-високите показатели сред европейските страни по броя на децата, които са родени “без брак”, коментира Калчев. През изминалата година статистиката е отчела, че 49 % от всички новородени са били извънбрачни. Това обаче не означава, че техните родители не живеят на семейни начала, уточни експертът от статистиката. Безспорно е установено, че при 60% от регистрираните като извънбрачно родени деца, има пълни данни за бащата, той е известен и живее съвместно с майката.

Ако не се отчитат особеностите на периода, през който преминава страната ни след 1990 година и се гледат единствено статистическите данни, може да се каже, че има бум в раждането на деца от самотни майки. Такъв обаче няма, посочи Калчев, като се позова на големия брой родители, живеещи съвместно без брак, което означава. През 1995 г. отчетеният дял на родените без сключен юридически брак деца е бил 25,8% и през годините нараства с бързи темпове. През 2000 г. техният дял е 38,4%, а през 2004 г. е 48,7%.

Експертите споделиха, че средната възраст, на която българките раждат първите си деца без брак е 24,8 години, а с брак - на 25,8 години. Отчетените от НСИ данни показват, че тенденцията е първото дете да се ражда без юридически сключен брак и след година родителите да се женят и второто дете вече се отчита като “законно”.

Йордан Калчев уточни обаче, че дори да се отчита 20% дял на родените без брак деца, числото пак е високо спрямо останалите европейски страни. Той обаче поясни, че преди около 5 години същата тенденция по отношение на браковете е наблюдавана и в европейските страни. Тогава в голяма част от тях делът на родените без юридически брак деца е достигнал около 20%.

По броя на родените деца обаче се приближаваме до средните европейски норми, коментираха от НСИ. Коефициентът на раждаемост през изминалата година е бил 9,2 броя родени деца на 1000 души. През последния десетгодишен период това е най-високият коефициент на раждаемост, коментираха от НСИ. Увеличава се броят на родителите, които се решават да имат второ дете. Йордан Калчев уточни, че нормата на раждаемост в страните – членки на Европейския съюз е близка до нашата – в Австрия се раждат средно по 9,7 деца на 1000 души, в Германия те са 8,6 новородени, в Белгия е 11 новородени деца. Най-много деца се раждат в Ирландия –  средно над 15 новородени на година на 1000 души.

При бившите социалистически страни – Чехия и Унгария, които се присъединиха към Европейския съюз през миналата година, нормата на раждаемост е още по-близка до нашата. В Чехия на година се раждат средно по 9,6 деца на 1000 души, а в Унгария средната норма е 9 новородени.   

През 2005 г. новородените у нас са общо 71 640 деца. В сравнение с 2004 -та техния брой се е увеличил с 1 189 деца. От тях  36 478 са момчета, а 34 597 момичета.

Разликата между българите и европейците е, че средната продължителност на живота в България остава по-ниска. Нормата на смъртност е значително по-висока от тази в останалите европейски страни, от където идва и по-големият отрицателен прираст на населението в България спрямо другите европейски държави. През 2005 г. са починали средно 14,6 души на 1000 човека. Остава стабилна тенденцията животът да е по-кратък при мъжете и при жителите на селата. В Австрия, средно през годината умират 9,1 човека на 1000 души. В Германия тази норма е 10 души, а в Белгия и Великобритания по 9,8 човека. Най-ниска е нормата в Ирландия, където годишно умират по 7 човека на 1000 души население.

Естественият прираст на населението у нас през 2005 година е минус 5,4 човека на 1000 души население, сочат данните на статистиката. В повечето от европейските страни естественият прираст на населението също е отрицателен или близък до нулата. В Германия през 2004 година той е бил минус 1,4 човека на 1000 души, в Италия минус 0,5 човека, а в Австрия 0,6 души на хиляда.

В края на миналата година на територията на страната е регистрирано постоянно население от 7 718 750 души. Като цяло населението е намаляло за една година с 42 299 човека, уточниха от НСИ. Българските граждани продължават основно да живеят в градовете. През 2005 в тях са живели над 5,4 млн. души, което прави 70,2% от всички граждани. Малко над 2,3 млн.български граждани живеят в селата, което в процентно изражение прави 29,8% от цялото население.

От статистическия институт уточниха, че при отчитане на вътрешните миграционни движения на гражданите се отчита тенденция за връщане на българите в селата. Близо 150 хиляди българи са сменили местоживеенето си през миналата година. От тях 24% са се преселили от град в село, а 22 % от селата са се пренасочили към градовете. В резултат от това преселване българите, които живеят в градовете, са намелели с 3164 души.