Консорциумът между българската фирма "Станилов" и германската "Хайлит" предложи най-ниска цена за строежа и оперативните разходи по поддръжката на бъдещия столичен завод за боклук. Това прави сдружението фаворит за поръчката сред 11-те кандидати, за която Европейската комисия, Столичната община и държавата са отделили 360 милиона лева.
″Станилов – Хайлит″ предлагат да построят завода за 209 милиона лева и да осигурят неговото функциониране срещу 9.4 милиона лева на година. Освен тях до крайния етап на процедурата достигна единствено консорциумът между гръцката фирма "Хелектор" и германската "Хохтийф". Те предлагат строителството на завода по тяхната технология да стане за 240.6 милиона лева и оперативни разходи от 9.8 млн. лева годишно.
В условията на търга е записано, че критериите цена на строителство и оперативни разходи имат тежест по 50% при класирането на оферти.
Българската фирма "Станилов" има договори за изграждането на депата за отпадъци в Силистра, Созопол, Русе и Перник, които е спечелила в консорциум с "Хайлит", която от своя страна е част от инвестиционната група "Щрабаг".
Представителят на гръцката фирма "Хелектор" Димитрис Граматас изрази своето недоволство, че общината е заложила като основни критерии цената, а не качеството на предлаганата услуга и технология. Зам.-кметът по екологията на София Мария Бояджийска обясни, че всички кандидати са се съгласили предварително с условията на търга.
По думите ѝ, ако няма проблеми при документите на ″Станилов - Хайлит″, те ще бъдат класирани на първо място. Проверката трябва да бъде извършан до 15 юни. От своя страна дисквалифицираните участници и конкурентния консорциум могат да обжалват конкурса.
Според първоначалния план от времето на Бойко Борисов като кмет, заводът за боклук трябваше да започне работа до 1 януари 2011 година. Ревизираните срокове сега са за средата на 2012 година.
Интегрираната система на завода предвижда сортиране на сметта на годна за рециклиране и компостиране. От компостирания боклук ще се произвежда твърдо гориво, което трябва да бъде продавано на циментовите заводи. Екоорганизациите протестираха срещу това, защото, според тях, за да се използва ново гориво за всеки един циментов завод ще е необходима нова оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС).
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
3 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
.
Отново ще изберем неподходящия вариант. Неподходящ по две причини. Първата е, че отново ще се даде възможност за корупция и оказване на натиск, втората - екологичния риск. Знае ли някой колко струва единица от бъдещото гориво? Кой и как ще определи цената му? Няма ли да стане така, че циментовите заводи ще получават евтино гориво, а ние ще плащаме висока такса смет? А какво ще стане, ако циментовите заводи откажат да изкупуват горивото? Каква е алтернативата за продажбата му? Това са въпросите по …
първата причина. Ето и по втората. Да приемем, че всички циментови заводи имат пригодени инсталации за изгаряне на подобно гориво, които са максимално щадящи околната среда. Но какви са гаранциите, че горивото няма да се разпространи и сред други потребители? Какво ще стане, ако бай Цено от Равно поле, който отоплява къщата си с котле на въглища, за по-евтино си набави брикети от боклука? Да не говорим за множеството фурни за хляб от сивия сектор.
За да се избегнат посочените проблеми има много просто и ефективно работещо в много страни решение. И то е изграждането на завод за директно изгаряне на боклука. Той трябва да бъде изграден в близост до инсталациите на някоя топлофикация, за да я захранва с топла вода. Може да произвежда и ел. енергия. Предимствата са, че цената и на топло и на ел. енергията е известна величина и има много потребители. А заводът ще бъде оборудван с щадяща околната среда филтрираща система, която лесно би се контролирала. …
Освен това, общината би могла да изисква част от продуктовите такси за пластмасовите опаковки, както и да изгаря такива, събрани от фирмите за рециклиране в страната. А това ще доведе до намаляване на такса смет за столичани. Като се има предвид, че подобни заводи работят безпроблемно в страни като Австрия, Германия, САЩ и Япония, не виждам проблем да заработят и у нас.