Българските фирми най-често се топят пред ОЛАФ

Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) е получила през миналата година най-много сигнали за възможни злоупотреби с европейски средства от "частни източници" от България. Това се посочва в годишния доклад за дейността на службата, който бе представен в четвъртък.

 

Генералният директор на ОЛАФ Джовани Кеслер уточни, че има проблем, когато броят на сигналите от дадена държава е разпределен неравномерно между "частни" и "обществени" източници.

 

За България данните показват, че "частните" сигнали (от отделни граждани и анонимни) са били 46, докато подадените от властите са били четири. Обикновено жалби до ОЛАФ подават компании, които оспорват проведени търгове по обещствени поръчки, както и неправителствени организации.  Някой път тези сигнали са подадени, защото жалбоподателите не вярват на българската правораздавателна система, но има и такива, които са на принципа "да натопим другия".

 

Джовани Кеслер не отговори дали ОЛАФ разследва бившия земеделски министър Мирослав Найденов с мотива, че не е запознат.

 

Сходна тенденция за голям брой "частни" сигнали се наблюдава и в Италия, Румъния, Великобритания, Словакия, Белгия, Чехия, Полша и Унгария.

 

Половината от получените сигнали са били свързани с възможни нередности около структурните и земеделските фондове. Голяма част от подадените данни са засягали дейността на служители в институциите на ЕС. Най-малък е бил броят на сигналите, свързани с незаконни цигари и фалшиви стоки.

 

Няма нито един сигнал от обществена институция от Франция, Латвия, Люксембург, Малта и Словения. По един сигнал от обществени институции е постъпил от Кипър, Финландия, Естония, Австрия, Литва и Унгария.

 

България, Румъния и Белгия са получили най-много юридически препоръки от службата през миналата година. За Румъния са били издадени 13 препоръки, а за Белгия и за нашата страна - по шест.

 

Препоръките са към съответните национални или европейски власти - за предприемане на действия за възстановяването на средства, за възбуждане на наказателно преследване, уточни Кеслер.

 

Това не са присъди, но не са и приятелски съвети, каза Кеслер, цитиран от БТА.

 

Кеслер не се ангажира с отговор на въпроса за разследване срещу бившия министър на земеделието и храните Мирослав Найденов. Той отбеляза, че не е в течение и се въздържа да коментира, за да не каже нещо погрешно.

 

Ръководителят на ОЛАФ уточни, че тази година службата не представя таблица с броя на злоупотребите с европейски средства по държави, защото такава информация изглежда подвеждаща. Той даде пример с разследването по САПАРД у нас и с издадените в Германия от германец фактури на българи, послужили за измами с европейски средства. Къде да класираме този случай - в таблицата за България или за Германия, попита той. Тези случаи са все повече европейски, допълни Кеслер.

Още по темата
Още от България и ЕС

Какво предизвика напрежението и протестите около чумата по дребния добитък?