– Кога ще ни нападнат турците: утре или вдругиден? – попита Леандър полушеговито.
– Нямам представа – гласът на гадателя се носеше около тях на големи кръгове.
– Какъв пророк си тогава?
– Знаеш ли, има два вида гадатели: скъпи и евтини. Недей обаче да си мислиш, че едните са добри, а другите – лоши. Нещата не стоят така. Едните се занимават с бързите, а другите с бавните тайни и оттам идва разликата помежду им. Аз например съм евтин гадател, защото не виждам утрешния ден или идната година дори колкото теб. Аз виждам много далеч в бъдещето, мога да предскажа как ще се нарича вълкът и кое царство ще загине след двеста–триста години. А кой се интересува какво ще се случи след двеста–триста години? Никой, дори и аз. Много ме е еня! Има обаче и други, скъпи гадатели, в Дубровник например, които предричат какво ще се случи утре или след година, а това е всекиму потребно както шапката на плешивия и никой не пита колко струва тая работа, ами дава мило и драго като за от пиле мляко. Ала не бива да смятаме, че тези два вида пророци и техните пророчества нямат никаква връзка помежду си и са в противоречие едни с други. Това всъщност е едно и също пророчество и може да се сравни с вятъра, който има външна и вътрешна страна, като външната е онази, която остава суха, когато той духа през дъжда. Един гадател значи вижда само външната, а друг – само вътрешната страна на вятъра. Нито един не вижда и двете. Затова трябва да отидеш поне при двама, за да си съставиш цялостна картина, за да съшиеш в своя вятър лицето с подплатата...
Голям писател, но е писал на сръбски, а не на български. Затова отбележете кой е превел този текст.
Хубаво е, че има форум, та да разбера поне кой е писателя!