Бързите кредити са "разграден двор" за 5.5 млрд. лв.

Секторът на бързите кредити у нас е "разграден двор" за 5.5 млрд. лв., който си прави каквото иска под носа на държавата. Това е основният извод, който може да се направи от двучасово изслушване по темата в подкомисията за защита на потребителите и ограничаване на монополите. Депутатите за пореден път бяха "шокирани" от безсилието и бездействието по темата на Комисията за защита на потребителите (КЗП), която е единственият орган в изпълнителната власт с правомощия да контролира действащите у нас 230 фирми за лесни пари.

Депутатите бяха възмутени, че въпреки стотиците съдебни решения за неравноправни клаузи в договорите с потребителите, фирмите за бързи кредити продължават да налагат незаконни текстове на новите си клиенти и никой не може да ги спре. Наложените глоби са само за 743 000 лв., което е 0.014% от обема на отпуснатите от сектора кредити – 5.5 млрд. лв. по последни данни.

"Има много хора, които буквално са поробени от фирмите за бързи кредити", констатира пред депутатите омбудсманът Диана Ковачева.

Преди близо 10 години с поправката "Кадиев" със закон беше въведен таван на годишния процент на разходите (ГПР) по заемите за потребители – не повече от 5-кратния размер на законната лихва по просрочени задължения (ОЛП + 10%), което към днешна дата прави не повече от 69% на годишна база.

Въпреки това фирмите за лесни пари начисляват десетки видове незаконни такси и неустойки, които увеличават сумата на задължението до 2-3 пъти още с подписването на договора. Такива са например неустойките за неосигурени поръчители, неосигурена банкова гаранция, такса "гарант", такса за експресно разглеждане, за извънсъдебно събиране на просрочен кредит и т. н.

Огромен проблем е обявяването на заема за предсрочно изискуем, което при бързите кредити често се случва не само при частично просрочие на вноска, но дори при напускане на работа, завеждане на друго дело срещу длъжника и т. н., алармира Мая Манолова, която от години работи по темата.

Впоследствие тежките процедури по събирането на вземанията допълнително натоварват длъжника и понякога се случва дългът да остава за наследниците.

Друг проблем са методите на колекторските агенции, а също и фактът, че бъдещият закон, който ще регламентира дейността на колекторските фирми, няма да засегне кредитите от фирми за бързи пари, а само тези от банки.

Ключова тема е също, че много от бързите кредити се трупат заради залагания в хазартни игри, като има случаи на един и същи човек, които има проблеми със задълженията, да се отпускат по 9 бързи кредита по данни на омбудсмана Диана Ковачева. Психолози пък говорят за нов вид зависимост – към бързите кредити.

На този фон председателят на КЗП Стоил Алипиев демонстрира пълна безпомощност в опитите си да обясни на депутатите как комисията контролира сектора. Оказа се, че тя няма капацитет да провери дори общите условия на компаниите, които са пълни с неравноправни клаузи. Още по-малко да наложи те да бъдат поправени. За целта няма достатъчно юристи и се ползват външни консултанти. Наложени са глоби при отделни проверки, но те са нищожни. Колективни искове срещу фирми от сектора не се водят. Алипиев не успя да обясни дори какъв процент от предписанията на КЗП се изпълняват от проверените лица. На депутатски въпрос шефът на комисията призна, че не е запознал с проблемите в сектора ресорния си министър на икономиката.

"Аз за пореден път съм в шок от КЗП. Това е пълно безхаберие", констатира председателят на парламентарната подкомисия Десислава Трифонова от ГЕРБ.

Мая Манолова препоръча засилване на правомощията на КЗП, избор на членовете ѝ от Народното събрание, както и създаването на регистър на неравноправните клаузи на база на съдебните решения, за да не могат ощетяващите потребителите текстове да се мултиплицират и да продължават да се ползват в договорите с нови клиенти.