Нужни са мерки срещу зависимостта от бързи кредити

Съществува зависимост от дългове – кредитомания, която в България е главно под формата на зависимост от бързи кредити, алармира в интервю за Mediapool психологът д-р Десислава Безинска-Шеинкова, която специализира в работата с хазартна зависимост. По думите ѝ държавата трябва да въведе ограничения за отпускането на бързи кредити на хора, които са уязвими. В много случаи това са именно хазартно зависимите, защото човек с повече от три бързи кредита в 90% от случаите е хазартно зависим, но от зависимост към дълговете страдат и хора с биполярно разстройство.

Д-р Шеинкова, наскоро НАП обяви, че регистрираните доброволно в регистъра за уязвими лица по отношение на хазартната зависимост вече наближават 12 000 души. Това са много хора. Какъв е мащабът на проблема с хазартната зависимост у нас?

За съжаление, наблюденията ми са, че броят на хазартно зависимите у нас далеч надхвърля тези 12 000 души, които са регистрирани. Най-малкото, защото много хора, които идват на консултация при мен, се оказва, че дори не са чували все още за регистъра. Ежедневно получаваме нови обаждания и има новозаписани хора за първични консултации в Центъра за работа с хазартна зависимост, което показва, че проблемът не е с тенденция за намаляване. Наблюдавам и продажбите на книгата ми "Заложен живот", която е с цел започване на процеса на справяне с хазартна зависимост, и онова, което забелязвам е, че само от януари те са се повишили с около 15%. Също, при справка за посещаемостта на сайта ни забелязваме над 30% ръст на прегледите му от януари насам в сравнение с миналата година. Смятам, че тези числа сами по себе си говорят за това, че проблемът не е затихнал, но ни дават и надеждата, че повече хора търсят вариант да се справят с него.

Вие съветвате ли вашите клиенти да се регистрират като зависими в данъчната агенция? Каква е функцията на този регистър и работи ли той практически?

Регистърът работи и е наистина много добра първа стъпка за справяне с хазартната зависимост, но не е достатъчен. Винаги съветвам клиентите си да се регистрират и в повечето случаи аз съм човекът, от когото те въобще чуват за него. Много хора все още не знаят, че такова нещо съществува, нито пък как то може да им бъде от полза. Мои клиенти нерядко са ми споделяли, че се притесняват да се впишат, защото ги е страх да не би работодател или банка да има достъп до тази информация и това да попречи на нормалния им живот. Но аз се старая да им разясня, че това няма как да се случи. От НАП обясниха, че до регистъра достъп имат само хазартните оператори и никоя друга институция, банка или фирма. Освен това броят на хората в НАП, работещи върху обработката на данните, е сведен до минимум заради работата с чувствителна информация.

Смятам, че от НАП наистина добре са си свършили работата по отношение на регистъра, а хората могат да са сигурни и спокойни, че ако са регистрирани, то няма как с техен профил или лична карта да залагат.

Проблемът идва от друго място. Много близки на зависими решиха, че като накарат хазартно уязвимо лице да се впише, това ще го избави от зависимостта. Но ако човек не иска да спре да играе и не е осъзнал, че има проблем, то дори да е регистриран, нищо не го спира да влиза онлайн през чужд профил и отново да залага и да губи пари. А, за съжаление, "услужливи" приятели с профили има много.

Хората, дошли при мен, са осъзнали, че имат проблем и те се нуждаят по-скоро от спадане на напрежението и мислено успокоение, че няма начин да играят. Тоест те правят съзнателен избор да не играят повече и вписването в регистъра се явява допълнителна застраховка за тях и подкрепа в борбата с натрапливите мисли за игра. Затова приветствам този регистър, съществуването и работата му, но той не е панацея. Психологичната работа с тези хора е в основата на справянето със зависимостта, а регистърът е подкрепа за тази основа.

Какви нови тенденции регистрирате в практиката си по отношение на зависимите?

С течение на времето и работата започнах да забелязвам една нова тенденция, която за съжаление е доста стряскаща. Всички са чували, че хазартно зависимите вземат бързи кредити, за да имат пари да играят, но всъщност се оказва, че това е повече претекст. Говорейки с мои клиенти, разбрах, че нерядко се е случвало те да теглят бърз кредит, без да имат нужда от него в момента, защото искали да си имат пари "за всеки случай" или за "непредвидени ситуации". Но в повечето случаи с изтеглянето на кредита той бива изигран.

Реално заради постоянното вътрешно усещане на вина за изиграните пари с течение на времето започва да се прокрадва и една тенденция на пристрастяване към живота в дълг. Освен всичко друго, бързите кредити изглеждат и като доста лесен начин за справяне в трудни ситуации и допълнително подхранват усещането на "справям се сам с проблемите си". Така неусетно се изгражда една зависимост от вземане на бързи кредити.

Картината се допълва от постоянно звънящите и предлагащи бързи и лесни пари кредитни консултанти, които омайват клиентите си, че те са специални и тук подклаждат нуждата от внимание на зависимия. Крайният резултат: десетки на брой, лесно отпуснати, бързи кредити, които зависимият не може да обслужва, което го вкарва в депресия, а излизането от нея той вижда само в хазарта. Така се получава един порочен кръг, където зависимостта от усещането да си в дълг се преплита със зависимостта от играта и се стига до парадокса "Кое е първо – кокошката или яйцето, играта или кредита?".

Как може да се излезе от този порочен кръг? Защо наистина има такъв сериозен проблем с достъпа до бързи кредити на хазартно зависимите?

Хазартно зависимият няма критичната оценка в момент, в който има проблем. Той/тя търси бързо решение. Улесненият достъп до бързи кредити дава фалшивото усещане, че проблемът е решен, но човекът не разглежда внимателно договора, който подписва и реално не изчислява колко един кредит би утежнил бюджета му. А когато кредитите станат повече от три, той влиза в капана на това да не вижда начин да ги обслужва и да се надява на печалба от хазарта, за да ги покрие наведнъж.

Оттук следва, че той дори да спечели някаква по-малка сума от игра, не я изтегля и не спира да играе, защото знае, че с нея не може да погаси всички свои задължения. Така играе, докато в крайна сметка не изгуби всичко и се оказва по-затънал, отколкото преди да започне да "избива", както те се изразяват. Всъщност лесното отпускане на много бързи кредити, без критерии, които кредитополучателят следва да покрие, стимулират хазартно зависимия да играе още повече и да си мисли, че има "лесен" начин да си оправи положението.

Не смятам, че е по силите на един средностатистически българин да върне десет бързи кредита, без това сериозно да навреди на бюджета му. Освен всичко друго се създава и усещане за безсилие и невъзможност за справяне с тежката ситуация, което довежда до мисли за самоубийство, а нерядко сме чували и за хора, посегнали на живота си именно заради дългове от хазарт.

Следва ли да се отказва бърз кредит на хора, включени в регистъра на НАП?

Не зная дали фирмите за бързи кредити следва да имат достъп до този регистър, но определено трябва да има филтър, който да отсява на кого се отпускат тези кредити. В моята работа се научих, че човек с повече от три бързи кредита в 90% от случаите е хазартно зависим и според мен би следвало да има някакво подобно ограничение при отпускането на кредит. Много пъти родители са споделяли, че лично са ходили по фирмите за бързи кредити да им се молят да не отпускат заеми на синовете и дъщерите им, но буквално на следващия ден са разбирали, че въпреки обещанието на съответна фирма на човека е бил отпуснат кредит. Може би е редно да има възможност даден клиент да подаде изрична молба да не му се отпускат бързи кредити, защото има проблем с хазарта, но трябва да има нещо, което да позволява самоограничаване, за да може да няма вечни длъжници. Все пак именно хазартно зависимите често влизат в статистиката на вечни длъжници без възможност да си стъпят на краката.

Може ли да се говори за нова зависимост - към бързите кредити? Това отделна зависимост ли е или е свързана само с хазарта?

Всъщност такава зависимост съществува и в световен мащаб отдавна се говори за нея, но не съм сигурна дали официално е вписана като такава. В повечето случаи се касае за влизане в дългове, за да се поддържа определен жизнен стандарт (не като при ониоманията, при която се пазарува безразборно). Дори през 2020 година например имаше сериозни индикации, че голям процент от хората в Канада са засегнати именно от т.нар. debt addiction (зависимост от дългове) или образно казано кредитомания. В България я имаме под формата на зависимост от бързи кредити и не е задължително те да са ползвани само от хазартно зависими хора. Големият проблем е, че при хора с биполярно разстройство също може да се наблюдават епизоди на силно желание за вземане на кредити и безразборно харчене. Това, че тези кредити са така достъпни, прави уязвими и тази група хора, които реално страдат от това заболяване.

Какви мерки може да вземе държавата по отношение на бързите кредити, които се ползват за хазарт?

Моето мнение е, че човек трябва да може човек да представи документ, че е хазартно зависими, след което няма да има възможност да тегли бързи кредити или да се направи достъпът до бързи кредити по-затруднен, тоест кредитоискателят да отговаря на определени условия и да има определен максимален брой кредити, които може да вземе на база заплатата, която е декларирал. Засилената реклама на такъв тип бързи пари допълнително утежнява проблема. В рекламите участват винаги едни щастливи хора, които си решават всички несгоди с бързо взети пари. Това е въвеждане в заблуждение и реалността при връщането на сумите се оказва доста сурова и различна от даденото в рекламата, което пък е предпоставка за пораждане на силно притеснение, тревожност и негативни емоции у длъжника. При човек с хазартна зависимост това може да доведе до доста крайни решения.

Има ли разлика в зависимостта към наземния и към онлайн хазарта? Кой е по-опасен?

Разликата е в това, че при наземния хазарт играещият трябва да отиде на място в залата и да прекара там някакво време, а при онлайн хазарта – винаги всичко е на един клик разстояние в телефона на човек, което прави този вид игра по-достъпен. Реално и двата вида хазарт имат своите тежки последствия и водят до безброй проблеми както на психично, така и на физиологично ниво. Няма по-опасен, има по-достъпен. И говорейки за онлайн игрите, се сетих за случай в офис за плащане на битови сметки, на който лично бях свидетел. Бях в подобен офис преди около месец, за да заплатя сметката си за ток, но пред мен имаше хора и се наложи да изчакам. На опашката отпред стоеше мъж на около 35-40 години, хванал за ръка едно момченце на не повече от 6-7 годишна възраст. Детето беше тъжно и личеше, че е плакало. Когато дойде редът на въпросния господин, чух, че той поиска от касиерката да му зареди 10 лева в някакъв сайт за залози. В този момент детето се обърна към баща си и попита: "Тате, как така имаш парички за твоята игра на телефона, а за количката в другия магазин нямаше?". Очевидно детето беше плакало за тази играчка. Аз застанах така, че да мога да гледам реакцията на бащата. Той, без да потрепне дори, подаде парите на дамата на касата и каза с равен глас на сина си: "Твоята количка е поредното безмислено нещо, което само ще стои у дома, а с моята игра имам шанс да изкарам някакви пари!". Детето сведе глава, продължи да хлипа, а баща му го хвана за ръка и го изведе от офиса.

Подобни истории не са рядкост и за съжаление, са пример за това колко объркано е съзнанието на хазартно зависимия. Този човек не е лош, просто живее в заблудата, че един ден ще изкара "големите пари" от някоя онлайн хазартна платформа и ще може да купи с тях всичко, което реши. Лошото е, че този ден никога не идва, защото с течение на времето зависимостта се задълбочава, тя води до влизане в дългове, а те до още игра и още дългове. Накрая биват разрушени няколко живота – на зависимия и на най-близките около него. Надявам се да успеем да събудим хората и да им покажем, че хазартът и бързите кредити не са решения на проблемите, защото те само водят до още по-големи проблеми.