Битовата газификация блокирана заради районираните лицензи

Битовата газификация в България е достигнала едва 2-3 процента за 15 години от възникването на пазара, докато в някои европейски страни до 90 на сто от гражданите ползват природен газ за отопление и други домакински нужди. Мрежата у нас съответно е 10 пъти по-къса отколкото средните нива в Европейския съюз. Такава статистика представи компанията “Овергаз“ в понеделник по време на дискусия за развитието на газовата инфраструкутра и диверсификацията в рамките на софийската среща на форума “Виенски икономически разговори“.

Причините за това състояние са няколко: политиката за даване на лицензи за битовата газификация по райони, административните пречки и явните парадокси, създавани от държавата, обясни изпълнителният директор на дружеството Сашо Дончев.

Любопитното е, че изявлението идва от представител на компания, която практически е монополист на вътрешния газов пазар. В дружеството 50 на сто се държат от руската "Газпром" и всъщност руският монополист стои и на входа на газовата система у нас като единствен доставчик и е вътре в нея като краен снабдител за потребителите.

По думите на Дончев, газовият пазар не се нуждае от някакъв специален вид държавна помощ или преференции, а просто да бъде оставен да се развива по пазарна логика и да отпаднат трудностите пред желаещите да се газифицират.

В момента се искат 16 подписа, различни съгласия и разрешения, за да си газифицира човек дома, с оправдания за сигурност, и то при положение, че налягането в този вид мрежа е 800 пъти по-ниско от това в една бутилка пропан-бутан, която всеки човек може просто да си купи от пазара, да си вземе маркуч и да си върже уреда, коментира Дончев.

Като друг пазарен парадокс той посочи това, че след като се газифицира едно жилище, му се вдига данъчната оценка, защото има подобрения по него, хората трябва да плащат по-високи данък сгради и такса смет, което също демотивира инвестицията в довеждането на синьо гориво до дома им и за съответните уреди.

На по-високо ниво проблемът е свързан с определените от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) райони, за които при проява на интерес се обявяват търгове за издаване на лиценз. Такъв обаче няма от доста време към някои от районите, тъй като обхващаните територии са доста големи. “Има много компании, които проявяват интерес към газификацията на малки населени места. Те нямат финансов ресурс да кандидатстват за големите райони и това спъва газификацията“, посочи шефът на “Овергаз“.

По изчисления от преди 10 години 420 млн. долара са били нужни за газификацията на страната, допълни той. Само транзитната такса, която прибира държавният оператор “Булгартрансгаз“, е 100 млн. долара, при увеличаване и на вътрешното потребление приходите на държавната компания биха нараснали значително, стана ясно от думите на Дончев.

Същата теза изказа и директорът на обществения снабдител на синьо гориво “Булгаргаз“ Димитър Гогов. Той посочи пред журналисти, че нова газова инфраструктура би увеличила потреблението и би съживила цели региони на страната, които от години са в икономически колапс и са обезлюдени. Гогов даде за пример Видин, който има сериозен икономически потенциал, но до него въобще не стига газова тръба. Една газификация на района може да привлече много инвеститори, смята той.