Денталният бизнес в България е изцяло частен и функционира в условията на свободна конкуренция, като потребителят има широки възможности да избира при кого и на какви цени да се лекува. В последните години има тенденция за разкриване на по-големи, специализирани в конкретна област и ориентирани към предлагането на модерни технологии клиники, но гръбнакът на сектора остава малкият и семеен бизнес.

Страната ни е сред първенците по брой зъболекари на глава от населението в Европа, което обаче е нож с две остриета. От една страна осигурява лесен и бърз достъп до дентални услуги, но също така е предпоставка за по-слабата натовареност на някои лекари и деквалифицирането им. Делът на българите, които не могат да си позволят зъболекарски услуги, е под средноевропейския. Въпреки това, зъбният статус на българина далеч не блести с искрящата белота от лъскавите и понякога подвеждащи реклами в сектора. Една от причините за това е, че нищожен дял от здравните осигуровки на българите се инвестират в дентални услуги и това се явява бариера за много хора да посетят зъболекарския кабинет.

Над 10 300 зъболекари практикуват в България

По данни на съословната организация – Българския зъболекарски съюз (БЗС) – в България практикуват над 10 300 лекари по дентална медицина. Огромната част от тях работят самостоятелно в индивидуални практики и по-малка част са заети в по-големи групови практики и стоматологични клиники и центрове. По данни на НСИ към края на 2024 година в страната функционират 68 дентални центъра и 70 медико-дентални центъра.

Над 70% от действащите дентални лекари имат договори за работа с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), но здравният фонд покрива много малък пакет услуги годишно, което е свързано с голямо доплащане от джоба на пациентите и по-редки посещения при зъболекаря.

Това дава своето негативно отражение върху оралното здраве на българите. Към юли 2025 г. Здравната каса работи със 7355 зъболекари, които оказват първична дентална помощ и с 218, които оказват специализирана дентална помощ като хирургични манипулации, ортодонско лечение и др. По данни на НЗОК един зъболекар оказва първична дентална помощ на 945 здравноосигурени. Средно около 25% от здравноосигурените получават дентална помощ по линия на НЗОК годишно.

Денталният бизнес: Преобладаващо малък и семеен

Освен че преобладаващата част от българските дентални лекари работят в собствени практики, професията в голяма степен се предава в семейството. 

"По мои емпирични наблюданиия около 40% от младите колеги, които кандидатстват и след това учат и завършват дентална медицина, продължават семейната традиция. Досега официално не е правена подобна статистика", казва пред Mediapool председателят на Българския зъболекарски съюз д-р Борислав Миланов. Той посочва, че продължаването на семейната традиция има пряко отношение към реализацията на младите хора. От една страна има стимул за влагане на максимум усилия и средства в обучението, а в последствие могат да разчитат не само на семейната практика като помощение и техника, но и на опита, който родителят предава. Това позволява по-бърза и ефективна реализация.

В страната функционират три дентални факултета към медицинските университети в София, Пловдив и Варна и всяка година ги завършват около 330 души. Около една трета от тях са чуждестранни студенти. Д-р Миланов посочва, че от тези около 330 души малка част започват работа в собствени практики, а останалите се насочват към работа в семейни практики или по договор с клиника.

Разкриването на собствена дентална практика е изключително скъпа инвестиция, която обикновено се финансира с кредити. Ето защо в първите си години младите лекари трупат опит в семейна практика или клиника и чак след време евентуално предприемат инвестиция в своя собствена.

Големите в бранша

Най-голямата дентална верига в България е ЕО Дент с общо 11 клиники в София, Перник и Разлог и екип от над 450 професионалисти в различни сфери на денталната медицина. ЕО Дент е акредитирана университетска база за специализации на лекари по дентална медицина. В портфолиото ѝ влизат българо-немска имплантологично-хирургична дентална клиника в столичния кв. "Лозенец", специализирани детски дентални клиники в кварталите "Изгрев" и "Люлин", специализирани ендодонтска и ортодонска клиники. Веригата е собственост на д-р Валентин Павлов и съпругата му д-р Венета Павлова. ЕО Дент е водеща и по приходи, и по брой лекувани пациенти по линия на НЗОК.

Сред големите дентални клиники в страната е и варненската "Дентапрайм", която всяка година привлича хиляди чужедестранни пациенти и утвърждава морската столица като топ дестинация за дентален туризъм. "Дентапрайм" се рекламира като най-голямата дентална клиника в Европа с модерна сграда със 71 кабинета за лечение, над 500 души екип и капацитет да обслужи 10 000 пациенти годишно само в една от локациите си в центъра на Варна. Едноличен собственик на капитала е дружеството "Интернешънъл лоджистик сървисиз", което има швейцарски собственик. Повече за България като дестинация за дентален туризъм четете в интервю по темата.

Табелата "клиника" не е гаранция за качество

В последните години има тенденция дентални практики и клиники да се брандират като специализирани – например за импланти или за деца. Табелката обаче може да е подвеждаща, казва председателят на съсловната организация на зъболекарите д-р Борислав Миланов.

"За да са нарече нещо клиника, то трябва да отговаря на определени изисквания, в него да работят определен брой специалисти. Това, че някой е сложил табела "клиника", тук се търси повече рекламен и PR ефект, отколкото да отговаря 100% на изискванията", коментира той.

Разминаването между обещания и възможности в съчетание с формално спазване на изискванията стои в основата на трагични инциденти, като този с починалото дете след манипулация в пловдивска клиника.

"Това, че имаш едно легло или някакво помещение с кушетка, не значи, че ти си готов, имаш право и всички възможности да реанимираш. Ние ежеминутно работим с локална анестезия и за това не се изисква да има анестезиолог, но когато се работи с обща анестезия критериите са коренно различни и когато те се спазват формално, се стига до ситуации като тази с починалото в Пловдив дете. Защото детето не почина на операционната маса, а трагичната ситуация се случи 20 минути след като то беше изведено оттам. Трябва да имаш възможностите, апаратурата, помощния персонал, анестезиолог, който да изведе детето и да е с него докато напусне клиниката. Не може анестезиологът да изведе детето от операционната и да си тръгне", казва д-р Миланов.

Подвеждащата и агресивна реклама

Лъскавата реклама и обещанията за лукс също могат да са подвеждащи.

"Това, че имаш 50-инчов телевизор на стената, мрамор на пода, цветя и водопади в приемната, това не те прави клиника", казва той.

По отношение на рекламата има регулации, но те не се спазват, коментира д-р Миланов. Различни проявления на подвеждащата реклама са предлагането на "безплатни" услуги, предлагане на ваучери за избелване на зъби или други процедури, обявяване на процентно намаление, което е нарушение на европейски норми. Когато от съсловната организация повдигнат въпроса, често получават иронични коментари от рода на: "С това ли намерихте да се занимавате?!"

"Не можеш да рекламираш дейност без съответния ценз. Не можеш да се рекламираш като имплантолог без съответната специалност. Не можеш да пишеш, че поставяш хиалурон, защото денталният лекар няма право", казва още той.

Контролът над денталните практики и клиники се осъществява от Регионалните здравни инспекции и агенция "Медицински надзор", но често той е формален.

Д-р Миланов обръща внимание, че у нас функционират нерегламентирано представителства на турски дентални клиники, които правят агресивна и подвеждаща реклама, за което са подавани жалби и РЗИ, ИАМН и прокуратурата следва да се занимаят с тях.

По отношение на денталния туризъм, при който се провеждат сериозни манипулации за кратък период от време, д-р Миланов заяви, че има определени срокове, които трябва да бъдат спазени. "Може да си най-великият лекар, да използваш най-съвременната технология и лекарства, но има биологични срокове, които трябва да бъдат спазени. Не може да се постави имплант, да се натовари импланта с конструкция, всичко да се извърши в рамките на 7-10 дни и да го пуснеш пациента да си ходи. Съществуват такива методи, които позволяват всичко да се направи в кратки срокове, но никой не казва, че трябва да сте до определена възраст, че не трябва да имате съпътстващи заболявания като диабет, сърдечно-съдови, неврологични, че не трябва да пушите, че трябва да спазвате стриктна хигиена, да правите определени процедури под контрола на лекаря".

Колко плащат българите за дентални услуги

Данните за това на колко възлиза пазарът на дентални услуги в България са оскъдни. При всички положения обаче е важно да се каже, че потребностите многократно надхвърлят реално използваните услуги. Това ясно личи както от лошия зъбен статус на населението, така и от факта, че над 50% от хората за последно са посетили зъболекар преди повече от една година. За това свидетелстват и данните, които Mediapool получи от НСИ за разходите за стоматологични услуги.

Средният разход на домакинство за стоматологични услуги през 2024 г. е възлизал на 129 лева, като 79 лева са платени при зъболекари, работещи с НЗОК и 51 лева при други стоматолози. Отделно 22 лева за миналата година е разходът на домакинство за зъбни протези. Средно на един българин се падат 64 лева разход за стоматологични услуги и 11 лева за зъбни протези през 2024 г. или общо 75 лева. Този нисък среден разход отразява факта, че голям брой хора изобщо не са потребявали стоматологични услуги.

На база данните на НСИ за средния разход на човек и броя на населението може да се направи изводът, че българите са платили близо 483 млн. лева от джоба си за стоматологични услуги и зъбни протези през 2024 г. Докато НЗОК е покрила разходи за дентални услуги на стойност 371. 5 млн. лева.

Зъбният статус на българина

Според последното издание на Европейското здравно интервю 54.6% от българите са посетили стоматолог преди повече от година, като прави впечатление, че младите хора се обръщат към зъболекар по-често. Почти 6 на сто от българите между 25 и 44 години никога не са посещавали зъболекар. Това естествено рефлектира върху зъбния статус.

"Над 96% от децата до 18 години имат поне един кариес в устата си. Възрастните между 18 и 24 г. имат средно по 2.2 извадени зъба. Между 65 и 67 г. българинът има средно 17 липсващи зъба в устата. Говорим за инвалидизация", коментира председателят на БЗС д-р Борислав Миланов.

Съсловната организация от години се бори за разширяване пакета с дентални услуги на НЗОК, за да се подобри зъбният статус на българите. Сега НЗОК покрива три дейности за възрастните над 18 години. От 2017 г. за хората над 65-годишна възраст се покрива лечебната дейност за зъбна протеза, а цената на зъботехническия труд остава за сметка на пациента. "Този пакет няма как да удовлетворява пациентите. Има нужда от навременно лечение, за да не се допуска обеззъбяване", казва д-р Миланов.

Финансираната от Министерството на здравеопазването програма за профилактика при децата ясно показва, че инвестицията на обществен ресурс в дентално здраве се отплаща с по-малко кариеси и преодоляване на страха от зъболекарския стол у децата. По програмата се поставят безплатно силанти – защитно покритие срещу кариес – на първите постоянни молари на деца от 5 до 9-годишна възраст. В резултат кариесите намаляват с над 27% при децата между 5 и 9 години по данни на Българския зъболекарски съюз. (бел. ред. повече за детското дентално здраве четете в специално посветена на темата статия).

Практики на световно ниво дърпат сектора напред

През последните години денталният бизнес в България се модернизира постоянно с навлизането на апаратура от ново поколение, нови технологии, които постоянно вдигат нивото на услугите. Разширяват се и възможностите за кариерно развитие. "В последните години се провеждат масово курсове както от съсловната организация, така и от фирми, които представят своите продукти, но и обучават за работа с тях. Ние сме единствената съсловна организация с правила за добра медицинска практика от 2020 година. Това гарантира определено качество на услугата. Въпреки изброените проблеми вървим бавно, но сигурно напред. Работим много отговорно и всяка жалба срещу колега се разглежда и се отоговаря на пациента от Комисията по професионална етика", казва д-р Миланов.

Той посочва, че секторът много се е променил в последните 15-20 години, особено след влизането на страната ни в Европейския съюз, което ни задължава да се съобразяваме с европейските норми, независимо дали са имплементирани в законодателството или не. "Това доведе до съществена промяна в нашите практики: все по-малко от тях не отговарят на съвременните критерии за упражняване на дейността – инструменти, апаратура, спазване на правила за борба с вътреболничните инфекции", казва д-р Миланов.

Той дава пример, че преди време е бил поканен да коментира телевизионен репортаж как българи ходят на зъболекар в Делчево, Северна Македония с мотива, че "е по-евтино и по-качествено". Той е бил изумен от показаните в репортажа примитивни условия на работа като стерилизацията на инструменти в бурканче със спирт, което у нас е било практика преди повече от 40 години.

"Автоклавът за стерилизация на инструментите е задължително условие за всички наши практики. В репортажа видях един стерилизатор и то български, модел на 50 години, видях как се работи без маска и ръкавици… И попитах: кое гарантира безопасността на пациента?", коментира той. "Всичко това вече не може да се види при нас. Сигурно има някой изостанал кабинет, но не мога да кажа, че това е масово. Още повече, че българинът стана взискателен и повиши своята здравна култура. Ако кабинетът е мръсен, не му сложат лигавник, лекарят не почиства машината преди него, той няма да се върне", казва д-р Миланов.

По думите му всички съвременни технологии навлизат у нас със същите темпове като в Европа: "Това се дължи на тези български практики, които са наистина на световно ниво и в които идват да се лекуват чужденци, защото са убедени, че в тях работят хора с необходимия опит и им гарантират качествено лечение, че мястото отговаря на всички съвременни изисквания, че всичко е съгласно законите и пациентът е защитен, а не попаднал случайно някъде. Тези практики дърпат напред останалите и това е естественият процес на нормалната конкуренция".