Книгоиздателският бизнес в България е много конкурентен и определено не е лесно за едно издателство да функционира, особено ако е по-нишово или дори бутиково. Читателският интерес се променя значително. Популярната литература измества "високата" и това променя и подхода на някои издателства. По-големите търсят баланса между пазарния успех и качествената литература, докато по-специфичните възлагат надежди на своите читатели и техния вкус.

В България има редица , които от години издават определен тип литература и остават верни на своите принципи. Mediapool ви разказа как работят някои от най-големите издателства в България, но за да разбере повече как се справят и по-малките и нишови издатели, поговорихме и с представители на издателства "Аквариус", "Библиотека България" и "Критика и хуманизъм".

Трите имат различна история, издават различни заглавия и имат различен пазарен подход, но ги обединява идеята, че книгата е ценност и има нужда от специално внимание.

"Аквариус" и отказът от масов компромис

Издателство "Аквариус" над 30 години е част от книгоиздателския бизнес и от самото начало досега залага на нишова преводна и българска литература.

"Отказ от компромис с масовия вкус. Кураж да останеш малък с малко читатели, които се доверяват на избора ти. Иначе казано: устойчивост на личния вкус срещу пазарната вълна, обречена лична културна съпротива. Това е цялата история на издателството", разказва пред Mediapool неговият основател – поетесата и преводач Даря Хараланова.

"Аквариус" пуска преводни романи, разкази, новели, книги с есета и малко поезия. Идеята на издателството е да пази литературата като жива ценност. Набляга се на заглавия, които изискват бавно четене, естетически и интелектуален багаж, а понякога и интелектуално усилие.

Даря Хараланова не се съобразява особено с читателските нагласи и издава книги според своята лична преценка за тяхното качество. За да реши да издаде една книга, тя се пита дали тя ще резонира с читателя след 20 или дори 50 години. Книгата трябва да притежава авторова различност като език, стил и дързост на въображението. Това в "Аквариус" важи както за съвременните, така и за забравените или пренебрегнати с времето автори. В издателството държат на качествената литература и се е случвало да загубят обещаващ автор, който са "въвели на българската литературна сцена", защото следващите му произведения не отговарят на критериите им.

Литературните тенденции все пак се отразяват на издателството. Преди десетина година средният тираж на една книга е бил около 1000 бройки, докато сега е 300 и нов тираж има само при голям интерес. Въпреки промените в читателските интереси, Даря Хараланова не отстъпва от вярването си, че книгата не е просто стока, а събитие, което би трябвало да остави следа у читателя.

"Промяната в интересите на читателя няма как да не ме интересува, но продължавам да търся нуждаещия се от съдържание, което остава. Търся книги, които се надявам да са откритие за него, да са откровение, да са трансформиращи и да се превърнат в част от личната му история", разказва тя.

По думите ѝ и книгите, и аудиторията на издателството са нишови, но читателите му са верни.

Издателството се финансира предимно чрез писане и изпълнение на различни проекти и получаване на субсидии, които стигат за покриване на хонорара на преводача и авторските права. За публикуването на много книги сериозно се разчита и на продажбите на досегашните заглавия. За "Аквариус" субсидиите са много важни заради намаляването на пазарния риск, като две трети от изданията са финансирани от различни преводни програми.

Още по темата

Смразяващи, мистични, нежни – няколко литературни акцента преди Коледа

9 декември 2025 09:03

По думите на Даря Хараланова според пазарната логика издателството отдавна не би трябвало да съществува, но то продължава да има своите верни читатели.

"Библиотека България" и вярата в младите български автори

Издателство "Библиотека България" има близо десетгодишна история, възниква като вътрешна необходимост на поетите Ива Спиридонова и Симеон Аспарухов. Те сами са се сблъсквали с предизвикателствата при издаването на книги и някак естествено бизнес проектът идва след редица срещи с читатели в цялата страна.

"Ние вярваме, че литературата не е бърза новина, а непрестанен разговор. Че не е затворена система, а жива тъкан от гласове, времена и съдби. И че всяка книга има своето място – когато е създадена с внимание, честност и смисъл. Затова за нас книгата не е продукт. Тя е среща, памет и присъствие. И когато е направена с грижа – тя остава", заявява пред Mediapool съоснователят и творчески директор на издателството Ива Спиридонова.

Издателството залага най-вече на съвременна българска поезия и белетристика – разкази, новели, романи, но също и документалистика, литературна история и различни спомени. В началото Ива и Симеон издават предимно българска поезия, но след това осъзнават, че прозата е по-предпочитана. Най-търсените им книги са романите и сборниците с разкази.

Издателството се опитва да се съобразява и с търсенето на пазара, но основният двигател при избора на заглавия са опитът и интуицията за даден текст. Ива и Симеон първо подхождат към книгата като читатели, а едва след и като продукт с маркетингов потенциал.

Още по темата

"Балада за Георг Хених", дистопии, истории от Изтока и съвременна българска литература. Книгите, които българските автори ще подарят за Коледа

10 декември 2024 08:30

Специфично за издателството е, че първо авторът избира него. Едва след като един автор потърси услугите на издателството, екипът решава дали ще работят заедно. Решението за издаване не се базира на "продаваемостта" на един текст, а на литературните качества и потенциал на автора.

Подкрепата за дебютиращи автори е от особено значение за Ива и Симеон, тъй като самите те са се сблъсквали с трудните първи стъпки. Според Ива съвременната българска литература е в постоянна битка с чуждите автори и често я губи. Популяризирането на нов автор обаче остава трудна задача. "Библиотека България" разчита най-вече на директния контакт с читателя чрез социалните мрежи, премиерите, сайта на издателството и книжните панаири, както и на активността на авторите.

Тиражите не са особено големи, средният е около 500 броя. За някои книги е по-малък, за други и по-голям. За "Библиотека България" читателските искания са важни, но по-важна остава добрата литература. За издателството успешната книга е тази, която носи удовлетворение на читателите.

"Книгата е преди всичко литературен факт, слово, комуникация, памет, бъдеще… И едва след това носител на пазарен потенциал. Стремим се към баланс. Все пак не книгата, а реалността е мястото, в което живеем и това е най-честният възможен отговор", отговори Ива на въпрос дали литературната стойност или пазарният потенциал на една книга е по-важен.

Финансирането и за това издателство е трудна задача и се разчита много на различни програми и субсидиите за пускането на нови заглавия. Продажбите пък осигуряват хонорара на нов автор, рядко водат до нов тираж. Именно финансирането е сред най-големите предизвикателства за издателството.

"Критика и хуманизъм" – значението на хуманитарните и социални науки

Издателска къща КХ – "Критика и Хуманизъм" възниква през 1990 г. като част от по-голяма идея на организация с идеална цел, обединяваща група университетск преподаватели, които искат да имат свое "място". 5 години по-късно екипът се променя изцяло, а издателството става независимо.

Името му идва от изказване на българо-френския хуманитар Цветан Тодоров, а мисията му е да съчетава хуманизма с критиката в смисъла на "критическа философска теория", която да мисли над настоящето.

В "Критика и хуманизъм" вярват, че всяко издателство трябва да работи в сферата на най-висока компетентност на своя екип, а не в сферата на предполагаемо най-бързи и лесни печалби, затова залагат на хуманитарните и социалните науки.

"Хуманитаристиката е онова, което държи манталитетите високо – а тъкмо от манталитетно сриване произхождат бедствията на човечеството днес. Ако се върнем към прозаичното: в нашето издателство хуманитаристиката е представена до голяма степен чрез преводи на европейски и световни мислители от първи ранг, като български гласове се чуват не толкова често – освен, разбира се, чрез възхитителни предговори и послеслови", разказва пред Mediapool директорът на "Критика и хуманизъм" Антоанета Колева.

Книгите, които издават, са подбрани от екипа на издателството и неговите консултанти хуманитари, социални учени и арт творци, които са оформили мрежа помежду си. Заглавията се избират, следвайки няколко водещи принципа. Важно е текстът да бъде силен, оригинален и с потенции за много позитивни влияния, да може да бъде приложен към днешното мислене за случващото се в настоящето и в нас. Текстът трябва да бъде и в някоя от избраните от издателството мисловни традиции (философски, психологически, социологически, културологични, политологични, исторически).

В "Критика и хуманизъм" не посягат към заглавия, които противоречат на убежденията на екипа на издателството, дори и да има перспективи за печалба. При избора на заглавия се преценява внимателно доколко едно заглавие ще "влезе в употреба" на читателите.

Процесът на издаване на книгата е дълъг и минава през различни етапи, като един от най-важните е намирането на преводач специалист в полето на автора – например философи, психолози, социолози. Издателството залага и на работа с един художник, за да може изданията да имат сходна визия, която да бъде разпознавана от читателите.

Издателството залага на най-различни канали в разпространението на своите заглавия. Докато преди години издателството е разчитало само на няколко медии, вече разчита на каналите си в социалните мрежи, развитието на собствен подкаст, както и поредицата събития "Философски вечери", която организират с философа Стилиян Йотов и различни гости в Гьоте-Институт.

Според Антоанета Колева в днешно време на много издателства се налага да имат специален екип за дигитално промотиране на заглавията, но малките издатели не могат да си го позволят.

"Критика и хуманизъм" няма строго определен тираж за книгите си, но в повечето случай един тираж съдържа няколкостотин екземпляра. Издателството разчита на финансиране от институции и програми, подкрепящи културата, защото публиката, четяща специализирана хуманитаристика в страната намалява. Все повече се разчита и на продажбата на досегашни заглавия, което от екипа на издателството определят като добър показател за развитие, защото в миналото е било невъзможно да бъде издадено и едно заглавие без външна подкрепа.

Според Антоанета Колева издаването на социални и хуманитарни науки за малка публика в малка държава абсолютно задължително трябва да бъде подкрепяно от публични и частни спонсори.

"В противен случай ще се удавим в посредственост и (често неграмотно издадени, уви) издания на книжни еднодневки и в издателското поле няма да останат много "бели лястовици" – от които, повярвайте, обществото и културата само печелят, в духовен, в цивилизационен план", казва тя.

Още по темата

Превръща ли се книгата в стока, а Панаирът в обикновен базар?

12 май 2024 08:30

За "Критика и хуманизъм" успешната книга не само тази, която има добри продажби, а тази, която остава впечатление в читателите и поддържа интереса им години след издаването ѝ. Най-големите перипети пред издателството са измислянето на оригинален начин за справяне с намаляващия брой читатели на хуманитаристика.

Антоанета Колева смята, че и в книгоиздателския бизнес има популисти и реформатори. За популисти възприема тези, които непрестанно се пренагласят според моментните вълни и предпочитания на масовата публика, докато за реформатори тези, които следват собствените си избори и позиции с надеждата, че рано или късно добрите книги ще привлекат своята публика.

"Книгоиздаването е като остър ветровит планински гребен, много стръмен и от двете страни: едната му страна е икономическата, другата му стена е културната. Най-голямото майстроство е да се крепиш на ръба, горе. По икономическия склон има много пещери, в които да се скриеш, но там е тъмно. Най-хубаво е, когато си все горе, по хребета, удържаш мярата и в очите ти грее", казва тя.