Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов предлага план от 4 стъпки за възстановяването на Корпоративна търговска банка (КТБ). Той предвижда смяна на управителя на БНБ;  гарантиране на влоговете до 100 000 евро според действащия закон; покана към акционерите на КТБ (към Оманския фонд) да си спасят банката; запориране на активите на КТБ, докато там работят квесторите.

Борисов е "обнародвал" плана на официалния си сайт. Той пояснява, че предложенията са подкрепени от различни банкери и икономисти.

Ето какво предлага Борисов:

"Първо. Заради накърнената репутация на БНБ незабавно трябва да бъдат сменени управителят и подуправителят, който отговаря за банковия надзор – Иван Искров и Цветан Гунев. Изключително важно за запазване на доверието в цялата банкова система е ръководството на БНБ да поеме отговорност за случилото се в КТБ.

Второ. Няма нужда от специален закон за КТБ, тъй като ние имаме много добър закон за банковата система, съобразен с европейската практика, който гарантира влоговете до 100 000 евро. Това е прагът на разумния риск, който всеки гражданин приема, когато влага парите си на по-висока лихва.

Трето. Едновременно с оставката на ръководството на БНБ, спазвайки законовите норми, трябва да се отправят покани към акционерите на КТБ и да им се предложи вариант за спасяване на банката, така че да бъдат избегнати каквито и да било съдебни искове впоследствие. Ако се окаже, че нещата в КТБ са поправими, че акционерите искат да я изправят, и тук имам предвид Оманския фонд, който е с много добра репутация в света и ние не бива да я нарушаваме, тогава пак да действаме според закона.

Четвърто. Поради опасенията, че в КТБ са се вършили нередни неща, че има мръсни пари, че са отпускани заеми в огромни размери, и съмненията, че банката е източена, изпратих писмено предложение до главния прокурор, НАП и Комисията за конфискация на незаконното имущество да поставят под запор активите на банката. Целта е да не могат да бъдат извършвани действия за прехвърляне, продаване или фалшифициране на данни през този "мъртъв период“, докато квесторите работят в банката".

След като всичко това бъде направено, има два пътя, продължава бившият премиер. "Единият – банката се оздравява и не се налага държавата, респ. бюджетът, да се намеси. Гаранционният фонд покрива влоговете до 100 000 евро, останалите суми стават задължение на банката, която след оздравяването ги покрива. Системата се стабилизира и всичко си продължава плавно и равномерно. Държавата не се намесва".

"Вторият – ако КТБ не се стабилизира, тогава активите ѝ се прехвърлят към друга банка, която поема и лошото, и доброто. И след съответните търгове и продажби на тези активи се покриват депозитите над 100 000 евро. И пак не се налага държавата да се намесва", посочва Бойко Борисов.

"Хората с такива влогове няма да могат да си ги изтеглят днес или до края на годината, но аз гарантирам, че през следващите години ще успеят да си вземат парите. Така че да няма никой ощетен. Е, ще си платят за гяволъка за по-високи лихви, но е гарантирано, че все един ден ще си получат стойността на депозита. Може да не могат да го изтеглят наведнъж, но ще го получат. Разбира се, след като минат проверки през НАП и данъчните".

"Важното е да бъдат спасени предприятията, които държат парите си в КТБ, за да не се стигне до фалити и хора, които да останат без работа. Притеснява ме, ако се стигне до разпродажба на фирми и икономически структури за жълти стотинки. Защото аз искам бюджетът и държавата да имат пари, а не да ги губят по елементарен начин", заявява Бойко Борисов.

План за спасяване на КТБ чрез продажба на нейни активи бе предложен от БСП преди седмица, но така и не е обсъждан. Една от причините за скептицизма спрямо този вариант е, че не е ясно каква е капиталовата дупка в КТБ и какви са активите ѝ. 

Борисов, който изрази готовност да стане премиер и на служебния, и на следващия редовен кабинет, заявява, че "първото нещо, което ще направи новото правителство, е да приложи този план за КТБ, който ръководството на БНБ трябва да задейства, иначе нарушава закона. А след това да се потърсят консенсусни специалисти от финансовата сфера, които да върнат доверието на обществото, че се действа компетентно, професионално и независимо от политически вмешателства".

"Ръководството на БНБ не трябваше да посочва дата за отваряне на КТБ, защото, както видяхме, това не стана на 21 юли, може и да не стане на 23 септември и срокът да се удължи до 23 декември. Никой не ги бие през устата да определят дати и да подвеждат хората. Няма да допусна никакви закони за цензура относно банковата система, защото работата на журналистите е да алармират, да пишат и да анализират. И в сега действащия закон има текст, който води до наказание, ако някой навреди на някоя банка. Затова и ние години наред никога не сме казвали имена, никога не сме говорили каквото и да било, съобразявайки се с този текст на закона", заявява Борисов, който окончателно е ревизирал първоначалната позиция на ГЕРБ в подкрепа на законовите предложения на БНБ.

"Желанието на Иван Костов той да "оправи банката“ ми напомня приказките на Бареков, че ако стане премиер, ще вдигне заплатите на 1000 лева. Винаги съм казвал, че след кризата от 1996-1997 година правителството на СДС и Костов създадоха едни от най-добрите банкови закони, те и сега вършат работа. Оттук нататък не е нужно да има спасител на банковата система", казва в заключение Борисов.

Самият той преди три седмици се провъзгласи за "спасител от банковата криза" . Коментарът му за Иван Костов е по повод думите на бившия премиер, че в България има хора, сред които самият той, които знаят как да укрепят КТБ, без да навредят на интересите на вложителите и без да "натоварят нито един български гражданин“ и че ръководството на БНБ трябва да се допита до тези хора, за които изграждането на банковата система у нас е делото на живота им.