Камарата на представителите на САЩ одобри късно в сряда санкции срещу два руски газопровода – "Северен поток-2" и "Турски поток", по които ще тече руски газ към Германия, Турция и Източна Европа, предаде ДПА. Според гласувания законопроект за военните разходи, двата газопровода ще направят Европа зависима от руския газ и ще застрашат националната сигурност (на САЩ).

Санкциите са част от законопроекта за разходите за отбраната, одобрен от Конгреса. Очаква се и Сенатът да го одобри идната седмица. Президентът Доналд Тръмп обеща да го подпише веднага след приемането му от двете камари на Конгреса.

Според законопроекта, съдове, полагащи тръби на дълбочина над 30 м под морската повърхност, подлежат на санкции заедно с чуждестранните лица, за които се смята, че улесняват дейността на тези съдове.

Съмнително е обаче доколко тези мерки биха попречили на Русия да реализира плановете си за двата газопровода.

За "Турски поток" още през ноември 2018 г. бе съобщено, че е приключена подводната част на тръбопровода. Тогава руският президент Владимир Путин от борда на кораба, полагащ тръбите по дъното на Черно море, проследи полагането на последната секция от морската част на трасето. През март 2019 г. пък бе направена заварка на връзката, която съединява морската с наземната част от газопровода край турския град Къйъкьой. Същата операция е била направена месец-два по-рано и за свързването на сухопътното и подводното трасе на руското крайбрежие край град Анапа, съобщиха тогава от "Газпром". Преди дни руската компания обяви, че вече и двете тръби на газопровода са запълнени с газ, а турският премиер Реджеп Тайип Ердоган каза, че експлоатацията на "Турски поток" започва на 8 януари 2020 г.

За "Северен поток 2" също преди време бе обявено, че може да заработи в началото на 2020 г. и въвеждането в експлоатация вече зависи само от техническите нюанси.

Санкциите срещу двата газопровода са включени в пунктове, отнасящи се до противодействието на САЩ срещу "различни заплахи", към които конгресмените причисляват Русия и Китай. Според закона президентът Тръмп ще бъде оторизиран да изпълнява санкциите за 5 години, или докато той може да гарантира, че са въведени "адекватни предпазни мерки", които "минимизират способността на правителството на Руската федерация да използва този проект като инструмент за принуда и политически натиск". Санкциите са насочени срещу усилията, "които имат за цел да отслабят" отношенията на САЩ с Европа и Германия, се казва в документа.

От офиса на украинския президент Володимир Зеленский изказаха благодарности на САЩ за решението да въведат санкциите срещу "Северен поток 2". "Украйна е благодарна на 337-те гласа в подкрепа на санкциите, свързани със строителството на "Северен поток 2″. Това е политически проект, който подрива енергийната сигурност на Европа", обявиха от офиса на Зеленский в Туитър.

От Германо-руската промишлена палата осъдиха обаче санкциите на САЩ срещу "Северен поток 2". Според бизнес организацията те са удар срещу Европа и специално срещу Германия, заяви президентът на камарата и шеф на австрийския концерн "О Ем Ви" (OMV) Райнер Зеле, цитиран от руската агенция ТАСС.

ОМV е сред петте западноевропейски компаниите, които искат да придобият по 10 процента от проекта, който в момента е изцяло собственост на "Газпром". Останалите са френската "Анжи" (Engie), англо-холандската "Шел" (Shell), както и германските "Унипер" (Uniper) и "Винтерсхал" (Wintershall).

Според Зеле е настанало време Берлин и Брюксел да заемат ясна позиция и да отвърнат на целенасочените мерки. "На картата на Европа е поставена независимостта на Европа в областта на енергийната политика", каза той.

По думите му "Северен поток 2" повишава енергийната сигурност на Европа и осигурява по-изгодни цени спрямо по-скъпия американски втечнен газ. "Новите мерки срещу "Северен поток 2″ засягат не толкова Русия, колкото европейските предприятия е германските енергийни интереси. Европа трябва да отвърне с контрасанкции на мерки, които ѝ вредят", коментира Зеле, който ръководи и "Винтерсхал".

Конгресмените на САЩ също така за пореден път продължиха ембаргото върху пряко сътрудничество с Русия във военната област и забраниха на правителството на САЩ да признава анексирането на Крим от Русия.

Законопроектът предвижда и военна помощ за Украйна на стойност 300 мл. долара – с 50 млн. повече, отколкото бяха заложени в бюджета за 2019 г. Тази помощ включва, освен всичко друго, и доставки на крилати ракети за системата на бреговата отбрана и на противокорабни ракети.

Документът също формално забранява доставките на изтребители Ф-35 за Турция заради решението ѝ да купи руска система за противовъздушна отбрана Ес-400, което според Вашингтон е заплаха за интересите на САЩ.