Болниците ще разполагат с около 90 млн. лева месечно

По новата методика за разпределяне на парите на болниците те ще разполагат средно месечно с 90-95 млн. лева месечно през 2011 година при 82 млн. лева през миналата година. Това е станало ясно при утвърждаването на методиката от Надзорния съвет на НЗОК, което продължи до късно в понеделник.

“Парите са повече спрямо миналата година и са равномерно разпределени като целта е да се осигури една по-спокойна работа на лечебните заведения“, коментира пред Mediapool д-р Евгени Душков от Надзорния съвет на НЗОК. Д-р Иван Кокалов, който заедно с Душков е представител на осигурените в Надзорния съвет на касата, също смята, че новата методика дава по-голяма гъвкавост, макар да не е съвършена. След известно преработване на първоначалния вариант тя е била приета с пълно единодушие от Надзорния съвет.

Тримесечни бюджети според броя на пътеките и пациентите

По новата методика лечебните заведения ще работят с тримесечни бюджети, които предстои да бъдат утвърдени за всяка болница поотделно. Така вече лечебните заведения ще си правят сметката за тримесечие и ще могат да компенсират по-големите си разходи в един месец, с по-ниски през друг. Дори да има преразход обаче в края на тримесечието ще има възможност за корекция на бюджетите им.

От средата на миналата година се работеше с фиксирани делегирани бюджети, над които на болниците не се плащаше.

Преди това пък се плащаше за реално извършена дейност. Според експерти анализите от 2009 година, която беше спокойна за болничната помощ, показват, че средномесечен разход от деветдесет и няколко милиона лева позволява нормалното функциониране на системата при ритмични плащания.

Душков съобщи още, че около пет на сто от парите за болнична помощ ще бъдат заделени в резерв, който да покрива налагащи се разходи над тримесечните бюджети. Първоначално идеята беше до десет процента от средствата за болниците да се заделят в резерв.

Сега болниците трябва да изпратят в районните здравни каси свой вариант на прогнозни бюджети. “Болниците знаят по колко клинични пътеки кандидатстват за работа с НЗОК и на тази база си съставят прогнозните бюджети. Оттам районните каси ги анализират и на база на историческия принцип за брой пациенти и т. н. правят свои прогнози като крайният бюджет се определя отново от Надзорния съвет на НЗОК“, обясни Душков.

От НЗОК съобщиха, че новите болнични бюджети ще отразяват промяната в броя на сключените договори по клинични пътеки, както и промяната в цените и обема дейност.

Касата ще плаща в пълен размер по клиничните пътеки за раждане и грижа за новородените.

При така разчетените разходи през последното тримесечие на годината ще се наложи да бъде ползвана голяма част от оперативния резерв на НЗОК за болнична помощ. Той е в размер на 260 млн. лева.

Четири болници затварят заради отказани разрешителни

Междувременно стана ясно, че четири болници ще бъдат принудени да затворят заради отказани разрешителни за работа.

Министерството е издало разрешителни за дейност на 297 от 312 болници, които кандидатстваха за пререгистрация. Документите на 11 от останалите лечебни заведения все още се допълват, а други четири няма да получат разрешение за дейност.

Причините за отказите са лоши хигиенни условия, непокриване на медицинските стандарти или ликвидация на съответните болници. Получилите отказ за регистрация болници във Видин, Сливен, Китен и с. Мурсалево ще трябва да затворят врати.

Във Видин и Сливен има повече от една болница, а в Китен има една болница и тя е специализирана - за рехабилитация. Болницата в с. Мурсалево пък е частна.

На базата на пререгистрацията и изискванията в Закона за лечебните заведения МЗ изработи проект на Национална здравна карта. В нея се съдържат максималният и минималният брой на болничните легла по области, за които НЗОК може да сключи договор.

До края на февруари ще бъде изготвен и регистър с всички лечебни заведения за болнична помощ и техните нива на компетентност.

Той ще бъде качен на интернет-страницата на министерството.