БСП отново яхна антинатовската вълна

Истерията около унищожаването на ракетите СС -23 придобива измеренията и характера на други тиражирани в публичното пространство “бедствия”, като отдаването на въздушното пространство на НАТО в кампанията срещу Милошевич през 1999 -та и “заплахата” от обеднения уран през 2000 г.

Както се оказа впоследствие, и в двата случая страховете бяха неоправдани. Това, разбира се, по никакъв начин не означава, че политици, граждански организации и медии, не бива да алармират за възможни рискове и да настояват за максимална прозрачност при вземането на управленски решения, свързани с живота и здравето на хората. Проблемът е в това, че у нас тези акции са натоварени не толкова с хуманен, а с политически заряд и целта им е да предизвикват паника, несигурност и негативизъм по отношение на стратегическата западна ориентация на страната.

Настоящата кампания срещу унищожаването на ракетите СС - 23 не прави изключение от правилото. Достатъчно е да си спомним колко често и по какъв повод народните избраници от БСП са предизвиквали обществен дебат по който и да е екологичен проблем в държавата. Колко пъти социалистите са настоявали да бъдат спрени производства, които заплашват околната среда или здравето на хората? Защо, например, социалистите поставят под съмнение коректността на американската фирма, която ще унищожава ракетните системи, но не и надеждността на съветските атомни реактори в АЕЦ “Козлодуй”, които Европа отчита като риск? На евентуалния им довод, че различни технически мисии са установили безопасността на реакторите, веднага би могло да се отвърне, че всички бивши соцстрани вече са унищожили СС - 23 без екопоследици, като същата американска фирма е изпълнила една от тези операции.

Този парадокс в позицията на социалистите и в настроенията на общественото мнение е хванал здрави корени, но до този момент никой не се е опитал да запита БСП, ВМРО или други патриотично настроени организации каква е същинската мотивация и логика на техния патос.

Разбира се, далеч по-лесно е да се бориш за атомна централа (позиция, трудно разбираема за която и да е лява или екологична партия в Европа) и да помпаш антиевропейски и антиправителствени настроения сред хората, отколкото да поддържаш последователна политика в отстояването на който и да е проблем.

Действителните цели на социалистите прозряха още преди месец, когато БСП в Стара Загора поиска ракетите да не бъдат унищожавани в техния регион, а в Русия. При евентуално запитване Русия, разбира се, не би пропуснала да се изгаври като за последно със София и отговори, че не е съгласна да се унищожават ракетите или да предложи преговори по процедурата, които ще се проточат с години, съдейки по далеч по безобидни въпроси от двустранен порядък.

Като парламентарно представена политическа сила БСП има всички възможности да получи достатъчно информация по всички аспекти на проблема със СС - 23. БСП обаче предпочете отново двуличието, като подкрепи декларацията на парламента за унищожаването на ракетите в края на миналата година и по всякакъв начин саботира реализацията на това решение.

Странно дезангажиран по темата се оказа и президентът Първанов, който безмълвно наблюдава антинатовския марш на бившите си съпартийци и от време на време налива масло в огъня, припламващ между цивилното и военното ръководство в армията.

Основната отговорност за случващото се, разбира се, е на военния министър, на правителството и парламентарното мнозинство. Те разполагат с целия управленски, информационен и публичен ресурс, за да обяснят внятно на хората какво има да се прави, защо ще се прави и как точно ще стане. Правителството, обаче, по всичко личи, че има други приоритети и те са да лобира в чужбина за евроатлантическата интеграция на България. Крайно време е да обърнат поглед към ставащото в страната им.