След два дни обсъждане в парламентарни комисии

БСП сравни закона за конфискацията с национализация, ГЕРБ си го харесва

Правосъдното министерство призна за спорни моменти, но не ги посочи

Вторият ден, в който депутатите от вътрешната и правната комисия обсъждат законопроектите за конфискация, предложени от Красимир Велчев (ГЕРБ) и Христо Бисеров (ДПС), очаквано отново не предложи конструктивен диалог, а предимно взаимни обвинения - в несериозност от управляващите и в опит за смачкване на средния бизнес и политически конкуренти от опозицията.

Най-острият критик на т. нар. гражданска конфискация – бившият вътрешен министър Михаил Миков (БСП), в голяма степен повтори доводите си от сряда, според които и в момента Наказателният кодекс (НК) предвижда достатъчно възможности за отнемане на имущество при доказване на умишлени престъпления, които обаче очевидно не се използват достатъчно ефективно от съдебната власт.

"Големият ни проблем е диалогът с Брюксел", заяви Миков, уточнявайки, че вместо мълчаливо да приема предложени от чужбина санкциониращи регламенти, родният парламент би трябвало да вложи повече усилия, за да обясни на западните ни партньори, че неефективната конфискация на имущество с неясен произход може да се подобри с поправки в НК.

Пред правната комисия в четвъртък той обърна голямо внимание и на "смешната" по думите му цел, записана в законопроекта – "да се възстанови чувството за справедливост в обществото". "Дайте да национализираме тогава, така много по-ефективно ще върнете чувството за справедливост у гражданите", иронизира Миков.

Допълни и, че най-добре би било да се национализира охранителната фирма "Ипон", основана от премиера Бойко Борисов, или направо да се върне смъртното наказание "и да се насочи първо към народното представителство".

Тук "червеният" депутат бе репликиран от зам.-шефа на парламента Анастас Анастасов (ГЕРБ), който изтъкна, че това е запазена марка на левицата. Миков обаче не му обърна особено внимание и продължи: "Чувството за справедливост у гражданите ще се върне с ефективната работа на съдебната власт. С този закон казваме, че нямаме работещи прокуратура и съд!"

В подкрепа на становището си, ексвътрешният министър добави, че гражданската конфискация не би могла да върне справедливостта, тъй като незаконно забогателите имат достатъчно средства, за да си позволят консултации от адвокати и счетоводители, така че да докажат произхода на имотите и парите си.

"Българският среден бизнес, доколкото ГЕРБ не го е унищожил и няма да успее да го унищожи до края на мандата си, възникна в условията на сива икономика по време на прехода. Всеки оживял среден бизнесмен е готов за комисията (по конфискация – бел. ред.)", отбеляза и Бисеров.

Екатерина Михайлова (ДСБ) пък обяви, че колегите ѝ ще подкрепят и двата законопроекта, "защото във всеки от тях има по нещо хубаво", но поиска депутатите да предвидят достатъчно ясни и категорични гаранции, че членовете на комисията по конфискация и на контролиращия я парламентарен орган няма да бъдат излъчени само от управляващата партия и така да се засилят съмненията за планирана политическа репресия.

"Радетели сме за създаването на независима комисия, излъчена от всички партии", отвърна председателят на правната комисия Искра Фидосова (ГЕРБ),след което уточни, че опозицията трябва да има гарантирани места в нейния състав. Това предизвика реплики от някои от съпартийците ѝ, че опозицията просто се пазари за места. В отговор Михайлова обяви, че ако трябва колегите ѝ изобщо няма да правят предложения за членове на комисията.

Мая Манолова (БСП) също се включи в спора, като подчерта, че предвидения в предлагания от ГЕРБ закон минимален праг от 250 хиляди лева, които да да бъдат евентуален повод за проверка на произхода им, не е изяснен като срок. "За какъв период назад ще се търси несъответствие – за една, за 10 или за 20 години, има огромно значение", добави Манолова.

По думите ѝ в проекта липсват и достатъчни гаранции, че комисията по конфискация няма да злоупотребява с правомощията си, тъй като при неуспешна проверка не са предвидени никакви механизми за поемане на отговорност. Причината е, че Законът за отговорността на държавата, по който неосъдените обвиняеми например могат да търсят обезщетение от МВР и прокуратурата, е неприложим в случая.

В края на продължилото близо 2 часа обсъждане Юлияна Колева (ГЕРБ) не издържа на нападките от опозицията и реши да напомни на депутатите, че страната ни е стигнала до момент, в който отвън й нареждат да приема подобен закон, тъй като заради предишното правителство не е имало ефективно правораздаване и отнемане на незаконно имущество.

По време на заседанието на правната комисия отново присъстваха зам.-министрите на правосъдието Велина Тодорова и Деница Вълкова, които обаче почти не взимаха отношение по думите на депутатите. Единствено Тодорова обяви, че законопроектът на Бисеров противоречи на философията на гражданската конфискация, за разлика от варианта на Велчев, който ведомството категорично подкрепя. Призна и за "някои спорни моменти и несъответствия", с които обаче не пожела да занимава комисията още на първо четене.

Накрая законопроектът на Красимир Велчев очаквано бе приет от комисията с гласовете на управляващото мнозинство и на Синята коалиция. За разлика от гласуването във вътрешната комисия в сряда, където ГЕРБ останаха сами, неподкрепени дори от близкия до кабинета "Борисов" независим депутат Тодор Великов. Вариантът на Бисеров отново бе отхвърлен.

Споделяне
Още по темата
Още от България

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?