Гражданската конфискация ще е под постоянен парламентарен контрол

Преследване на "необяснимото богатство" за над 250 000 лева, узаконяването му след изтичането на 10-годишна давност и налагане на постоянен парламентарен контрол върху комисията за конфискация, са ключовите промени в поредния проект за нов Закон за отнемане на незаконно придобито имущество, който бе внесен от ГЕРБ в Народното събрание в сряда. Този проект се приема като ключов от ЕС и САЩ за продължаване на правосъдната реформа, но среща и сериозен отпор сред правозащитните организации заради въвеждане на т. нар. "гражданска конфискация" – отнемане на имущество без влязла в сила присъда за извършено престъпление.

В опит да се отговори на критиките срещу първия вариант за закона, придобил известност като "Закона "Попова", управляващите пуснаха негова нова смекчена версия. Допълнителните гаранции за спазването на човешките права при "гражданската конфискация" са еднократните петгодишни мандати за членовете на комисията и автоматичното отпадане на запорите, ако до 3 месеца след налагането им комисията не вкара делото за конфискация в съда. Сега комисията налага запори и бави проверките с години, нанасяйки непоправими щети върху живота на нарочените.

Преди половин година парламентарното мнозинство от ГЕРБ се разцепи и бламира проекта на правосъдния министър Маргарита Попова заради тлеещия ѝ конфликт с вътрешния министър Цветан Цветанов. Символично новият вариант на нейния закон бе внесен в канцеларията на Народното събрание, ден преди тя да положи клетва като вицепрезидент.

В опит да демонстрират единство, негови вносители се оказаха цели 8 депутати от ГЕРБ, начело с председателя на парламентарната група Красимир Велчев. Сред тях са още председателите на правната и вътрешната комисия Искра Фидосова и Анастас Анастасов.

"Целта на този закон е да се защитят интересите на обществото чрез предотвратяване и ограничаване на възможностите за неоснователно забогатяване и да се възстанови чувството на справедливост у гражданите", е декларацията в член 3 на законопроекта, която е повторена многократно в мотивите към него.

Предшественикът на този проект бе критикуван за твърде ниския праг на необяснимото богатство (60 000 лева – бел. авт.), което щеше да вкара над 400 000 български семейства в обсега на комисията "Коларов". Другата критика бе срещу предвидената възможност комисията да иска от нарочените за престъпници граждани да доказват доходите си за 15 години назад, докато държавните институции са длъжни да пазят документи само за 5 години. Новият закон определя давност от 10 години, което поставя в обсега на комисията "Коларов" необяснимото богатство, придобито след 2002 година.

Председателят на комисията ще се излъчва от премиера, а останалите четирима - от Народното събрание. Така бъдещият президент Росен Плевнелиев няма да има квота от един член в комисията, каквато имаше Георги Първанов.

С дело или без дело

Проектът за закон предвижда задължение за прокуратурата и съда да информират комисията за всяко повдигнато обвинение по определен кръг престъпления, както и за всяка влязла в сила присъда. Производството за гражданска конфискация ще може да се проведе и ако наказателното производство е прекратено поради липса на доказателства, амнистия, давност или смърт. Възможностите за комисията "Коларов" в тези случаи са много големи, защото в рамките на една година те могат да проверят всички близки на заподозрения за движението на незаконно придобития капитал или имот. Под ударите на закона попадат и фирмите на заподозряното в незаконна дейност лице, стига то да притежава над 50% дял в тях.

За разлика от сега действащия регламент, комисията не може да иска запор на имущество, което служи за лечение, неотложни нужди или в случая с фирмите - за изплащане на заплати и задължения за осигуровки. Парите нужни за адвокат за защита от производството по конфискация също са неприкосновени.

Новост е и възможността за комисията да предлага извънсъдебни споразумения с ответниците. За разлика от Наказателните дела обаче институцията ще бъде строго ограничена да предлага отнемане на не по-малко от 80% от от подсъдното имущество или паричната му равностойност.

Управлението на отнетите в полза на държавата пари и имоти ще бъде възложено на междуведомствен съвет, ръководен от заместник-министър на финансите с членове други четирима заместник-министри. Предвидена е възможност част от имотите да бъдат дарявани за хуманитарни нужди.

Заварените производства след влизането в сила на новия закон ще бъдат водени по сега действащия закон "Петканов". Настоящите членове на комисия ще запазят своите места.

Алтернативен закон

По същото време в Народното събрание петима депутати от ДПС внесоха алтернативен проект за Закон за гражданската конфискация. Той е със сходна философия на предложения от управляващите, но предлага много по-различен подход за изземване на незаконно придобитите средства или имоти. Законопроектът на ДПС предвижда закриване на Комисията за конфискация и прехвърляне на отговорността за водене на производствата върху НАП.

Прагът за необяснимо богатство е 300 000 лева, а давността за нейното доказване отново е 10 години. Предлага се данъчните служители да имат 6 месеца на разположение за проверка за разликата от едногодишния срок, искан от ГЕРБ за комисията за конфискация. От ДПС настояват, че производството за конфискация не бива да се провежда, ако срещу заподозрения не се води дело. Поради тази причина се предлага НАП да прекратява действията си, ако прокуратурата прекрати досъдебното производство срещу въпросния гражданин.