България: Безнаказана корупция във властта и натиск над медиите

Безнаказана корупция по върховете на властта, продължаващо влошаване на медийната среда, маргинализация на ромското малцинство в България. Това са част от констатациите в ежегодния Доклад на Държавния департамент на САЩ за правата на човека по света за 2015 г., който бе публикуван на 14 април.

Безнаказана корупция по върховете на властта

Макар законът да предвижда наказателно преследване за корупцията във властта, законодателството не се прилага ефективно. Има данни, че представители на всички власти са замесени в корупционни практики и това остава безнаказано, отчита документът.

Корупционните практики включват подкупи, конфликт на интереси, сложни схеми за присвояване, нарушения при обществените поръчки и търговия с влияние.

В доклада са изброени органите, които разследват, анализират и противодействат на корупцията в България. В същото време неправителствени организации посочват, че липсват устойчиви антикорупционни механизми. Европейската комисия излезе със заключение, че прокуратурата няма капацитет за ефективно разследване на корупцията по високите етажи на властта.

Според Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) нивата на корупция в България са изключително високи. Според оценка на ЦИД 18 процента от гражданите са предлагали подкуп и на 28 на сто е бил предлаган подкуп.

В доклада се казва, че през 2015 г. корупцията е продължила да подкопава доверието на обществото и на бизнеса в съдебната система и други правителствени институции.

Корпоративен и политически натиск над медиите

Медийната среда в България продължава да се влошава заради корпоративен и политически натиск , комбиниран с нарастваща и непрозрачна концентрация на медийна собственост и разпространение. Това е основният извод в частта за свободата на словото у нас.

Стагнацията на непрозрачния рекламен пазар е довела до това корпоративното и правителственото финансиране да са основният източник на приходи за медиите, което подкопава тяхната финансова независимост. В доклада се цитират международни неправителствени организации, според които много от медиите в България са били финансирани от Корпоративна търговска банка (КТБ). Фалитът ѝ е довел до сериозни промени на медийния пазар, като много от медиите са били доведени до ръба на финансовия колапс.

"Култура на натиска" ограничава медийния плурализъм в България, се казва в доклада. Констатацията за "култура на натиска" се съдържа в заключение на Асоциацията на европейските журналисти-България след допитване сред 143-ма журналисти у нас. 72 на сто от тях отговорили, че са свидетели как техни колеги са подложени на натиск. На 54 процента било попречено лично да упражняват професията си. А 41% били обект на клевета.

Натискът на Стоян Мавродиев

В доклада са споменати наложените глоби от Комисията за финансов надзор на "Капитал Дейли" и "Дневник онлайн" и на сайта zovnews.com в размер на съответно 150 000 лв. и 100 000 лв. заради публикации, дестабилизиращи банковия сектор, което според неправителствения сектор е доказателство за "продължаващата репресия срещу свободата на словото". Като симптоматично за медийната свобода у нас е посочено делото, което председателят на КФН Стоян Мавродиев заведе срещу журналиста Росен Босев, а също и съдебният процес срещу Иван Бакалов, заведен от Инвестбанк.

Като случай на насилие над журналисти е посочен побоят, нанесен от общинският съветник от Самоков Трайчо Василев срещу екип на "Нова телевизия" при опит за интервю в ромската махала в Самоков.

Прокуратурата в България е завела 19 разследвания за "реч на омразата" към октомври 2015 г., като обвинения са повдигнати срещу четирима души, посочва американското ведомство.

Маргинализацията на ромите е проблем №1

Държавният департамент на САЩ изброява още суровите условия в затворите и местата за задържане, полицейското насилие и дългите забавяния в работата на съдебната система.

Както и в предишни години, проблем №1 за човешките права в страната ни е отношението към ромите и тяхната дискриминация

Все пак маргинализацията на ромското малцинство и обществената нетърпимост към него продължава да е най-належащият проблем в областта на правата на човека в България, пише в доклада на Държавния департамент.

В документа е акцентирано още върху незаконното убийство на афганистански мигрант от български граничен полицай близо до границата с Турция на 15 октомври. За поредна година се посочват също суровите условия в затворите и местата за задържане, полицейското насилие и бавните процеси в съдебната система.

Съобщава се и за случаи на религиозна дискриминация и тормоз, а също и за антимюсюлмански демонстрации. Докладът отчита още слабости в процеса на интеграция на бежанците и политиките в тази област, изборните измами, увеличаването на проявите на антисемитизъм в интернет, трафикът на хора, дискриминация срещу хората с увреждания, етническите малцинства и хората с нетрадиционна сексуална ориентация.

Докладът отчита, че българското правителство е предприело стъпки за преследване и наказване на служители на силите за сигурност и други ведомства, които са извършили злоупотреби. Тези действия обаче бяха недостатъчни и безнаказаността бе проблем, се подчертава в документа.

Строг тон към Турция и Египет

Правителствата в цял свят извършват действия, които накърняват основните свободи, се казва в доклада, в който се отправят критики към съюзниците на САЩ Турция и Египет, предаде Франс прес.

"Във всички региони на света констатираме нарастваща тенденция от страна и на държавни, и на недържавни фактори да оказват натиск върху гражданското общество, да задушават свободата на медиите и интернет, да пренебрегват гласовете на опозицията, а в най-крайните случаи и да убиват хора или да ги принуждават да напуснат дома си", посочва държавният секретар Джон Кери. По думите му тазгодишният, 40-и поред, доклад на американската дипломация ще засили решимостта на САЩ да насърчават основните свободи и да подкрепят правозащитните организации.

"Някои наблюдават тези събития и се опасяват, че демокрацията е в отстъпление. В действителност става въпрос за реакция на напредването на демократичните идеали, на засилващия се стремеж на народите от всички култури и региони да имат отговорни правителства", отбелязва държавният секретар на САЩ.

Очаквано докладът е особено критичен към Русия и Китай, където правозащитните организации са все по-притискани, както и към Иран и Северна Корея, отбелязва АФП.

Репресиите, до които прибягват Москва и Пекин, изпращат лош сигнал в чужбина, коментира помощник-държавният секретар на САЩ за демокрацията и човешките права Том Малиновски. Той спомена инициативата на руските власти да ликвидират свободата на сдружаване и тяхната практика да смятат правозащитниците за предатели.

Докладът обвинява руските власти в тормоз над татарското малцинство и проукраинските активисти в Крим - украински полуостров, анексиран от Русия преди две години, посочва Асошиейтед прес.

Докладът не пощадява и американските съюзници Турция, която е член на НАТО, и Египет.

Турските власти начело с президента Реджеп Тайип Ердоган предприеха кампания срещу опозиционните медии и арестуваха няколко журналисти. "Правителството се възползва от антитерористичното законодателство и от закона, забраняващ да бъде обиждан държавния глава, за да заглуши легитимната политическа риторика и разследващата журналистика", отбелязва докладът. Той обвинява турските власти, че изправят журналисти и обикновени граждани пред съда, както и че докарват опозиционни медии до фалит или ги поставят под своя опека.

Осъждайки насилието от страна на Кюрдската работническа партия (ПКК), Държавният департамент на САЩ упреква турските сили за сигурност в прекомерна употреба на сила. Турските власти са обвинени в "произволни или незаконни убийства".

Друга съюзническа страна, която е на фокуса на вниманието на Държавния департамент на САЩ, е Египет. Най-многолюдната арабска държава получи от Съединените щати военна помощ за 1,5 милиарда долара, въпреки авторитарното управление на президента Абдел Фатах ас Сиси. "В Египет има случаи на хора, измъчвани до смърт, и на обвинения за убийства в затвора или в центрове за задържане", отбелязва докладът. Той цитира твърдения на неправителствени организации и на ООН, че стотици египтяни са изчезнали след революцията от 2011 г.