България чака разрешение от ЕК да налее нови 600 млн. лв. в железниците

България и Световната банка подписаха в сряда меморандум за разбирателство, който урежда бъдещ заем от 600 млн. лева за съживяване на жп сектора у нас. Министерство на финансите ще предостави гаранции за заема, което автоматично го превръща в държавна помощ за компаниите "Български държавни железници" (БДЖ) и Национална компания "Железопътна инфраструктура"(НКЖИ). Зам.-министърът по финансите Боряна Пенчева обяви, че е изпратено запитване за допускане на държавна помощ до Европейската комисия и очакваме положителен отговор в следващите дни. Тя заяви, че не се обсъжда хипотезата Брюксел да каже "не".

Заемът за НКЖИ ще е инвестиционен и е до 140 млн. лева. БДЖ ще получи до 460 млн. лева "заем срещу реформи", каза транспортният министър Александър Цветков. Парите ще се получават на траншове и с тях ще се финансират над 100 мерки за оздравяване на железниците. Целта е през 2013 г. компаниите да са на печалба, а качеството на услугата да се повиши чувствително. Финансовият ефект от реализацията на мерките до 2013 г. ще е 83 млн. лева.

Докато не се подпише същинското заемно споразумение железниците, чиито дългове (стари задължения, кредити, към доставчици и т.н.) гонят 1 млрд. лева, няма да получат средства от Световната банка. По думите на Пенчева документът ще се парафира най-рано през май. Тя заяви, че финансовите параметри на заема все още се уточняват и не може да ги коментира. По думите на финансовия министър Симеон Дянков те няма да са по-лоши от "стандартните условия", с които работи Световната банка, но не уточни какви са те.

Маркус Репник, постоянен представител на Световната банка у нас, заяви, че проучване на Световния икономически форум за качеството на пътната инфраструктура сред 139 страни показало, че ние сме на 120 място. Това е причината да наблягаме на сътрудничеството с вашата страна в областта на пътната инфраструктурата, каза Репник.

Транспортният министър не пожела да каже какви съкращения ще се направят в железниците в резултат на реформите. Той заяви, че предпочита думата "оптимизация" - ще се освободят хората в пенсионна възраст, няма да се правят нови назначения, а част от персонала ще се пренасочи към нови дейности - например дъщерна компания за охрана или за почистване на вагоните и локомотивите.

Цветков уточни още, че целият годен подвижен състав на железниците – локомотиви и вагони, както и почивните станции на компаниите са ипотекирани като залог за стари кредити.

Железничарските синдикати твърдят, че в условията на Световната банка за отпускане на заема са записани съкращения на 8 до 10 хиляди служители в БДЖ и НКЖИ в следващите години или около 30% от сегашния персонал. Те заплашиха с национална стачка за пореден път в сряда именно заради това условия на СБ.

По думите на Петър Бунев, председател на железничарския синдикат, ако споразумението бъде изпълнено в този си вид, 9000 железничари ще загубят работата си. "Категорични сме, че ако фигурира такава цифра в меморандума ще има стачка, ще има стачка до дупка", закани се синдикалистът.

Бунев каза още, че заемът от Световната банка за БДЖ, който е в размер на 460 милиона лева, ще бъде изразходван предимно за покриване на стари задължения и няма да останат средства за инвестиции.

"Инвестициите ги няма, перспектива не се очертава. През тези две години, които престоят, не се предвижда дори и елементарно и малко развитие", заключи той.