България е изпратила корекции по плана за възстановяване

България е изпратила на Европейската комисия нов, редактиран вариант на Плана за възстановяване и устойчивост, но все още няма конкретни отговори по него, обяви премиерът Кирил Петков пред Народното събрание в петък в отговор на питане на депутата от ГЕРБ и бивш вицпремиер по еврофондовете Томислав Дончев

По думите му са били ревизирани секторни политики в енергетиката, за да се избегне увеличаването на зависимостта на страната от руски газ.

"Знаете, в конфликта, който нараства между НАТО и Русия, имаме доста голям риск от потенциални санкции и потенциална несигурност в подаването на газ. Едновременно с това в плана, който ние заварихме, имаше парогазова централа, която например дава зависимостта да се увеличи още повече от тези доставки и българската независимост в енергийно отношение беше намалена. Ние като едно ново правителство не можем да приемем този тип зависимост и трябваше да преработим част от плана, така че да можем да имаме по-независима енергетика, по-зелена енергетика и всичко това успяхме да го направим за много къс период", коментира той.

Ваденето на проекта за изграждане на парогазова централа на мястото на държавната ТЕЦ "Марица Изток 2" бе обявено от вицерпемиера по еврофондовете и финансов министър Асен Василев началото на януари като аргументът отново бяха несигурните доставки на газ, но и защото към онзи момент Брюксел не считаше природния газ за преходно гориво и безвъзмездното финансиране за подобни проекти бе под въпрос. Преди дни обаче ЕК реши да предложи газът и ядрената енергия да бъдат възприемани като преходни ("зелени") горива в преследването на целта за природосъобразна икономика до 2050 година.

Василев обаче вече обяви, че вместо парогазова централа в "Марица Изток" ще се предложи изграждане на мощност за изгаряне на отпадъци. Той дори лансира идеята да се премести планираната подобна мощност, която да произвежда гориво от отпадъци за столичното парно, в комплекса "Марица Изток". Не е ясно обаче какво точно съдържат корекциите, изпратени до Брюксел, което провокира Томислав Дончев да нападне новите управляващи, че са първите, които са внесли вариант на плана, без да са подложени на обществено обсъждане предложенията.

"Аз се радвам, че имате изпратена нова версия на Плана за възстановяване и устойчивост. Това е чудесно. Не е чудесно обаче, че това вероятно ще е първата версия, която е изпратена на Европейската комисия, която никой в България не я е виждал. Това до момента не се е случвало изобщо. Съвсем друг е въпросът, че този план е пренаписван вече повече време, отколкото е писан. Това, че в България никой не знае какво сте изпратили, е проблем", заяви Дончев.

"Първо ще има обществени обсъждания. Много по-добре е да изчакаме още 2-3 седмици, отколкото да похарчим милиарди, които могат да променят бъдещето на България по ужасно грешен начин за част от политиките, които ние заварихме, наследени точно от вашата работа", отвърна му премиерът.

По-късно на заседание на бюджетната парламентарна комисия от финансовото министерство уточниха, че става въпрос за изпратена обща рамка с новите проекти, които ще търсят съфинансиране по механизма за възстановяване и устойчивост, но се чака отговорът на Брюксел, за да бъдат изпратени финалните проекти.

"Вие ще трябва да договаряте по 600 млн. лв. инвестиции на месец, защото парите трябва да се договорят до края на 2023 г. Няма и оперативни програми за новия програмен период. Ако такива се появят април или май, особеностите на инвестиционния процес са такива, че реално ще може да започне да се работи в средата на 2023 г.", коментира междувременно Томислав Дончев.

Пред журналисти той призова правителството веднага да даде обяснения какво точно е залегнало в последната версия. "Самото допускане, че някой си е позволил да изпрати Плана в ЕК без публично обсъждане и съгласуване с никого в България, е безобразие. Ако пък Планът не е изпратен в ЕК, то значи премиерът Петков е излъгал от парламентарната трибуна", заяви Дончев.

От пресслужбата на Европейската комисия коментираха, че при тях планът за възстановяване и устойчивост на България е получен на 15 октомври 2021 г. Тогава той бе официално внесен от служебния вицепремиер Атанас Пеканов.

"Анализът на Комисията на този план е в ход. Първоначално Комисията постигна споразумение с българските власти за едномесечно удължаване на срока за оценка, последвано от допълнително едномесечно удължаване. Такова удължаване е предвидено в член 19, параграф 1, от Регламента за Механизма за възстановяване и устойчивост. То ще даде повече време за изясняване на всички оставащи въпроси, за обмен на допълнителна информация и осигуряване на пълно съответствие на плана с правните изисквания. Ще представим окончателната си оценка след приключването на този процес", заявиха от Европейската комисия пред Mediapool.

Официално се знае, че срокът за произнасяне на Брюксел след удължаванията е 15 февруари 2022 г. В същото време обаче в последните дни финансовият министър Асен Василев твърди, че очаква решение на ЕК по плана през март, което означава, че страната ни или е поискала ново удължаване, на каквото има право по регламент, или смята да направи това.

Срокът за подаване на плановете за възстановяване и устойчивост на страните членки, които ще се финансират по едноименния европейски механизъм, изтече в края на април 2021 г. България подаде своя документ чак през октомври и по-зле от нас е единствено Нидерландия, която още не е представила своя план.

По плана страната ни очаква по механизма за възстановяване и устойчивост безвъзмездни 12.6 млрд. лв. и достъп до финансиране за 50 млрд. евро.