България иска финансиране от Брюксел като за член на ЕС

Българският министър на финансите Милен Велчев поиска Европейският съюз да прехвърли към България онези средства от структурните фондове за новоприетите страни от първата вълна на разширяване на ЕС, които те не са усвоили. Това той заяви в Барселона на срещата на Европейският съвет на работната среща на министрите на финансите и икономиката на страните-членки на Европейския съюз и страните-кандидатки за приемане в общността.

България е представена на срещата в Барселона от делегация, начело с премиера Сакскобургготски, в която освен финансовия министър Велчев, участва и социалния министър Лидия Шулева.

Милен Велчев представи искане да получаваме по линия на предприсъединителните фондове толкова средства на човек от населението, колкото ще получават новоприетите от първата група страни от ЦЕИ по линия на структурните фондове на Евросъюза.

Според министър Велчев средства за това могат да се осигурят от фондовете, предназначени за първата група страни-кандидатки, които нямат възможност да ги изразходват поради "липса на абсорбиращ капацитет".

Министър Велчев подчерта, че осъществяването на разширението по формулата 10+2 ще доведе до чувствително нарастване на разрива между България и страните от ЦЕИ, които ще бъдат приети. Това ще доведе до отслабване на конкурентноспособността на селскостопанската ни продукция заради по-ограничения достъп до пазарите на ЕС в сравнение с новоприетите страни. Възниква реална възможност важни инфраструктурни проекти за региона да не бъдат финансирани за сметка на инвестиции в други страни. Не на последно място стои проблемът с новите търговски бариери, които ще поставят новоприетите страни пред български стоки и услуги.

Другият въпрос, поставен от министър Велчев, е свързан с потвърдената на срещата в Лакен готовност на ЕС да окаже допълнителна специална помощ на България и Румъния. Според него тя би имала най-ефективно въздействие, ако намери израз в изготвяне на "нова пътна карта" за България. В нея да бъде фиксирано предварителното затваряне на всички преговорни глави още в периода на гръцкото председателство на ЕС през 2003 г.

Премиерът Сакскобургготски представи в Барселона пред Европейския съвет като приоритетни области за развитие на страната ни социалната политика и осигуряването, икономическото развитие и структурните реформи, както и устойчивото развитие и защитата на околната среда.

Симеон Сакскобургготски подчерта, че България поставя акцент и на развитието на трансевропейските транспортни мрежи, поради ключовата географска позиция на страната.

Според премиера единният енергиен пазар, гъвкавото развитие на пазарите на труда и подобряването на обучението и образованието са изключително важни. България се присъединява изцяло към Лисабонския процес, увери Симеон Сакскобургготски.

Министър-председателят допълни, че страната ни не само ще се съобразява с приоритетите на Лисабонската стратегия, но и ще се стреми да ги реализира в график с ЕС.

Пред външните министри на Европейския съюз и техните колеги от сраните кандидати българският външен министър Соломон Паси обеща, че страната ни подкрепя позицията на ЕС в предстоящата конференция по финансиране на развитието в Монтерей и се надява на положително развитие на новия кръг от многостранни преговори в рамките на Световната търговска организация, началото на които бе поставено в Доха.

Във връзка с подготовката на срещата на върха в Йоханесбург по въпросите на устойчивото развитие министър Паси посочи, че до юни тази година България ще ратифицира протокола от Киото. Той отбеляза ролята на страната ни като председател на централно и източноевропейските страни в рамките на конференцията на страните по документа.

Основна задача на срещата на Европейския съвет по икономическите, социалните въпроси и устойчивото развитие е Европейския съюз да разгледа напредъка по отношение на Лисабонската стратегия.

Тя цели до 2010 г. Европа да се превърне в най-конкурентноспособната и динамична научно-обоснована икономика в света, която има потенциал за устойчив икономически растеж, с повече и по-добри работни места и по-голямо социално съгласие.

По БТА