България надмина Русия по използването на "бръмбари" и следене

През 2008 г. чрез специални разузнавателни средства (СРС) са подслушвани и следени около 3000 души, а през 2011 те вече са близо 7900 души. Такава съпоставка на данните за подслушване представи в четвъртък фондация "14 януари".

Неограниченото ползване на СРС унищожава баланса между националната сигурност и гражданските права. Дори в момента България няколко пъти превъзхожда Русия по използването на СРС спрямо броя на гражданите, коментираха основателите на фондацията Константин Павлов и Асен Генов.

"Имаме голямо навлизане в личното пространство на гражданите, аз лично не съм забелязал увеличение на резултатите от борбата с престъпността, което да оправдае това", коментира Павлов.

Съдебният контрол – формален

Един от проблемите, които той очерта, е непропорционално големите искания на изпълнителната власт за достъп до личните данни, за да се бори с престъпността. Павлов критикува и самата процедура на издаване на разрешавания, като определи съдебния контрол като формален. Той се позова на данни от 2011 г., като получените искания за използване на СРС са 13 846, разрешения са получили 13 624, а отказите са едва 116.

В Австрия има 188 искания за достъп до трафични данни, докато в България те са около 30 000, продължи Павлов. Асен Генов допълни, че за 2011 г. в САЩ има издадени разрешения за достъп до лична информация по 1 на всеки 71 хил. граждани, в Русия е 1 на 305 граждани, а в България – 1 на всеки 84 граждани.

Сред критиките на Константин Павлов попадна и "очевидното неизползване на СРС като веществени доказателства". Той коментира и оправданието на министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов, че една от причините за това е "желанието на разследващите органи да разберат по-добре работата на криминалния контингент".

"Не е в духа на закона - ние пускаме камерите и изследваме престъпността. СРС са нещо, което в изключителни случаи трябва да се използва за борба на престъпността", заяви Павлов.

"Нежелание на МВР да разкрие собствените си способи на действия, това също е много интересен аргумент на министър Цветанов", продължи Павлов. "За да не се издават методите на МВР, тези СРС не влизат в съда. По този начин МВР саботира собствените си доказателства в съда, за да не издаде методите си", заяви той. Говорим за навлизане в личното пространство и много деликатна област от гражданските права, което МВР използва, за да си улесни живота, коментираха от фондацията.

Статистиката, на която се позоваха Генов и Павлов, сочи, че в 80% от случаите, когато става въпрос за достъп до трафични данни, материалите и разрешителните въобще не минават през съда. Това на практика означава заобикалянето на контрола от съда чрез използването на чл. 158 от НПК, според който всеки трябва да съдейства на органите на реда, обясни Павлов.

Цацаров и "чудовищна подмяна на данни"

От фондацията са направили и кратък анализ на концепцията за развитие на обвинението от страна на кандидат-главния прокурор и фаворит на властта – Сотир Цацаров.

В стратегията, представена от него пред ВСС, той на практика заимства скандалната идея на близката до Цветан Цветанов шефка на Софийския градски съд Владимира Янева СРС да се отчитат не според отделните оперативни техники като наблюдение, проследяване, подслушване или фотографиране, а да се обобщават в една обща молба за следеното лице, което на практика формално ще намали драстично бройката на разрешените специални разузнавателни средства.

"Това означава, че лицето няма да знае, че спрямо него има 1000 наблюдения, а е издадено едно разрешение. Става дума за чудовищна подмяна на данни, това ще доведе до намаляване на статистическите данни с пъти", обясни Асен Генов.

Според него такава брутална интервенция създава прецедент. "Спрямо всеки един от нас може да бъде създаден профил, който много ясно да очертава физическото местоположение, пътуването, общуването. По този начин например журналистическата тайна ще бъде компрометирана", добави той.