При настоящите условия СРС-та по време на избори ще бъде силно проблематично

Всичко над 5 % праг за отчитане на преференциалния вот е лицемерие, казва председателят на Института за развитие на публичната среда Антоанета Цонева

Антоанета Цонева, Институт за развитие на публичната среда

Госпожо Цонева, утре е крайният срок, който управляващата партия ГЕРБ постави, за да бъдат внесени предложенията за промяна на Изборния кодекс. От чутото дотук по време на заседанията на правната комисия и дискусията при президента, какви смятате, че ще бъдат промените?


Основно промените ще бъдат насочени към дейността на ЦИК за осигуряване на прозрачност в дейността ѝ – онлайн излъчване на заседанията, публикуване на стенограмите от тях, яснота за начина на гласувана на всеки един член на комисията.  Настояваме за тези промени. Водим кампания за прозрачност  в дейността на ЦИК от месеци.  

Има предложения, свързани с гарантирането на съдебен контрол върху актовете на изборната администрация. Ограничаване на броя на застъпниците – традиционно използвани от престъпните мрежи за купуване на гласове и контролиране на вота.


Очаквам да се уредят по- добре възможностите за независимо наблюдение на изборите. На срещата при президента настоявахме наблюдателите да имат достъп до всички етапи на изборния процес, каквито са международните стандарти – от подготовката на изборите до въвеждането и обявяването на резултатите. В момента само в изборния ден имаме достъп и това затруднява оценката на изборния процес и възможността той да бъде  подобряван чрез участието на местни наблюдатели.

На срещата изтъкнахме и очакването си методологията за определяне на изборните резултати да е неразделна чат от кодекса, а не както е сега – да се приема за всеки вид избор с решение на ЦИК. ГЕРБ се ангажираха, че това ще се случи.

Много сериозно стои въпросът с практика на изцяло платеното медийно отразяване на изборите. Състояние силно критикувано от международните и местни наблюдатели и участниците в изборите. Нашето предложение е да се въведе дефиниция за политическа реклама и всяко платено съдържание да е маркирано.

Какви ще се явят на практика тези текстове – истински промени, или имитация на дейност?

Разбирането ни по много от дискутираните въпроси беше представено още  когато се изготвяше Изборният кодекс. Ние смятаме, че ЦИК трябва да бъде орган от 7-9 членове, избрани на професионален признак, а не чрез политически квоти. Пълно работно време за членовете, в рамките на 5 годишен мандат. Може да се конструира по принцип подобен на начина на съставяне и обновяване на състава на Конституционния съд, за да се гарантира по-висока независимост и доверие в дейността на този орган. Не мисля обаче, че някоя политическа сила ще внесе подобно предложение. Партиите искат да имат влияние в ЦИК. Затова няма да променят структурно уредбата ѝ.

Трябва са се реши въпросът с регистъра на избирателите – база данни, която да се поддържа от администрацията на ЦИК и да има ясни гаранции, че това, което се случи със т.нар. "забранителни списъци” никога повече няма да се повтори.  Актуалният регистър на избирателите е една от ключовите гаранции за честността на изборния процес. Безсмъртна е темата за "мъртвите души” в избирателните списъци. Оказаха много жилави.

Това са важните теми – променена структура и нов принцип за конституиране на ЦИК, състоянието на избирателните списъци, достъпът до медии на участниците в изборите.

Въпросът за размера на избирателните райони, както и ще има ли район "Чужбина” също са много важни – но няма индикации да бъдат обсъждани при предстоящата промяна на кодекса.


Заради това, че някои от районите се различават в пъти по брой на населението, се изкривява представителството на регионално ниво. Според сегашното състояние, гласовете на избирателите в отделните многомандатни избирателни райони (МИР) тежат по различен начин.

Когато се приемаше кодексът се твърдеше, че въпросът за големината и границите на избирателните райони ще се разисква след като мине преброяването на населението.

Темата с различната големина на районите има отношение и към въпроса за размера на преференциалния праг.  

Управляващите анонсираха, че ще внесат промени в НК, регламентиращи използването на СРС за разкриване на изборни измами. ГЕРБ стъпи на това, че има такава препоръка от ОССЕ. Смятате ли, че такава мярка е адекватна за страната ни?

Не е изпълнен ангажиментът за промяна в закона за специалните разузнавателни средства (СРС) – обещанието на ГЕРБ е от година и половина – нашият блог "Отворен парламент – граждански гласове” – следи темата много внимателно - развитие няма – липсва политическа воля да се въведат гаранции, че няма да се злоупотребява с използването на СРС. Няма законодателна инициатива от мнозинството. Всичко предложено от опозицията е блокирано.

Съдилищата в страната продължават да действат безкритично по отношение на исканията за СРС - откази има за по- малко от 1 % от всички заявления. Софийският градски съд е постановил 2 отказа при общо 6010 искания.

Резултатът е, че през 2011 година обект на СРС са били 7881 граждани или с 30% повече от 2010 година. Има 26% ръст на исканията за използване на СРС от МВР спрямо 2010 г.

От дискусията при представяне на доклада стана ясно, че подкомисията е затруднена да упражнява контрол върху тази дейност, защото не се водят достатъчно изрядни регистри.

При това състояние на нещата да се иска тази промяна – преди да са преустановени порочните практики и решени констатирани и в трите доклада на подкомисията проблеми – е силно проблематично как ще сработят по време на избори СРС-тата.

Има ли място за дебат у нас за сваляне на преференцията за европейските и парламентарните избори? И защо?

Всичко над 5 % праг за отчитане на преференцията е лицемерие. Всички, които разбират от избори, го знаят. Няма как да се преодолее дефицитът с представителството, докато не започнем да гласуваме за политически представители, които имат лице и позиция, които имат приемни, където изслушват избирателите си, които имат телефони и имейли, на които гражданите могат да изпратят своите предложения и въпроси, сътрудници, на които да плащат за експертиза (а не да си купуват подаръци помежду си с прословутите 2/3 от депутатката заплата), политически представители, които се интересуват и познават проблемите на избирателите от техния райони. 

Ако гражданите могат реално да посочват предпочитания от тях кандидат и да го сложат на челото на листата - това може да прочисти партиите от "сламените човеци" и наместниците на корпоративните лобита, ще накара върхушките им да се раздвижат и да правят реални политики, за да не ги издухат избирателите им на последно място при следващия вот. Трябва да има истинско политическо състезание, избирателите да знаят кого избират и какво значение има гласът им. Докато това не се случи, в парламента ще продължава да има хора без лица, например подписали запис на заповед, за да бъдат държани в подчинение и страх, такива, които представляват олигархията и даже имат прякори, подсказващи за кои бизнеси лобират, грижещи се единствено за себе си и интереса на своите патрони. 

В някои партии челните места се купуват за значителни суми и въвеждането на работеща преференция, която може да размести предварително определения ред ще увреди интереса на тези "купувачи". 

Както се видя от проверката на нашия блог - никой в парламента не е склонен да внесе такава поправка в Изборния кодекс - праговете за преподреждане на листите са непреодолимо високи - 9% за парламентарни избори и 6% за европейски.

Контраргуметът е, че смъкването на прага ще доведе до купуване повече гласове и ще започнат братоубийствени войни в партиите за преподреждане на листите. Възниква въпросът – какво правят в листите хора, които ще организират пазар на гласове, за да бъдат избутани напред, излиза, че партиите се съмняват в интегритета на кандидатите, които номинират.

Запазва се и принципът един кандидат да може да се кандидатира от две места – така загниват върховете на партиите и не се обновяват. 

Решения за подобряване на състоянието на политическата система не се предлагат. Смъкването на прага може да не е панацея, но е добра начална стъпка.

Как гледате на предложението медиите да са задължени да публикуват договорите си с кандидатите на изборите, какъвто анонс направи шефът на правната комисия Искра Фидосова. Ще бъде ли то достатъчно и приложимо у нас, за справянето с критиките, че в предизборна кампания медиите не правят разлика между политическа реклама и информация?

Такъв подход има в САЩ. Принципът възприет там е, че всички такива договори са публично достъпни и всеки може да се запознае с тях, през април беше решено да започне качването им на сайтовете на електронните медии.

Идеята да се публикуват договорите е много добра.  Сега те са достъпни само за Сметната палата, когато одитира отчетите на партиите.

За медии в кампанията се дават значителни средства. 51% от общо всички разходи в бюджетите на последната президентска кампания са за медийно отразяване. Така е според официалните отчети, подадени в Сметната палата.  15% за обществените медии, останалото отразяваме е от частни медии, като най-голям е делът на телевизиите – 50%, частни радиа 8%,  печатни медии – 16%, сайтове – 11%.

В същото време 52% от приходите в бюджетите на кампаниите са от държавната субсидия. Така че е добре да се знае при какви условия се вливат тези средства в медиите. Във всички индекси, отчитащи медийната свобода за 2011 г. се отбелязва, че именно тези приходи и средствата за информационни кампании давани от държавните институции създават нездрава зависимост и подчиняват медиите на политически и икономически кръгове.

Всички видяха, че кампанията в електронните медии беше впечатляваща в количествено отношение, но крайно бедна и еднообразни откъм форми, почти пълно отсъствие на дебат и сблъсък за политика и на журналистически разработена предизборна тематика, което ограби информирания избор на гражданите.

Ако договорите са публични ще се освети практиката, че медиите имат тарифи за директна реклама и отделно за т. нар. PR отразяване. Тарифите за реклама включват каретата с плакатите на политическите партии или т.нар. агитационни материали. В Пакета за РR отразяване се опива  какви дописки, интервюта или представяне на кандидата ще се включат.

Стана ясно, че когато подписват договор за PR отразяване обаче, политическите партии или кандидатите искат в договора с медията да е записан текст, че няма да се обозначава, че става дума за платена публикация. Пред в. "Капитал” главният редактор на "Стандарт“ отбелязва, че на миналите избори кандидатите почти не са искали да използват формата на класическото интервю. Предпочитали са да сключват договори за съботно-неделните издания и приложения, които да им гарантират "по човешко представяне”.

Познавайки състоянието на българските медии обаче, задължението да публикуват договорите може да предизвика плащане за отразяване без договори, защото няма как публично да се покажат изисквания като това да не се маркира платеното съдържание.

ЦИК започнаха да публикуват протоколите си. Институтът за развитие на публичната среда води дело за конкретни протоколи на комисията, до които нямате достъп все още. Докъде стигна самото дело? И достатъчно ли е от гледна точка прозрачност качването на протоколите на комисията на сайта и предлагания от Красимира Медарова „пресцентър“ на комисията?

Делото е на последна инстанция във ВАС, ще бъде гледано края на февруари 2013 г.  Едва след като приключи ще знаем получаваме ли достъп до стенограмите, които ЦИК отказа да ни предостави през септември 2011 г. На практика когато имаме окончателно решение ще са минали повече от 1, 5 от момента, в който сме поискали информацията. Надявам се все пак то да не е отрицателно и ВАС да прецени обществената значимост на стенограмите на ЦИК. В противен случай те ще се превърнат в завинаги засекретени досиета "X".

В резултат на силния обществен натиск, ЦИК от март 2012 г. вече качва стенограмите на сайта на комисията, ако се приеме предложението за излъчване на заседанията онлайн и допускане на наблюдатели до заседанията на изборната администрация на всички нива – степента на прозрачност на изборния процес ще се подобри значително. Това е един от способите да се увеличи доверието в него. 

За пресцентъра ми е трудно да коментирам. Нека да видим как ще стартира той, след като се назначи администрация на ЦИК на пълно работно време, каквото предложение ГЕРБ ще внесе.

Още по темата
Още от Интервюта