България се нареди сред кандидатите за газа от "Турски поток"

Гърция, Сърбия, Македония, Унгария и Турция подписаха декларация за "икономически оправдан път за диверсификация на маршрутите и източниците"

България се нареди сред кандидатите за газа от "Турски поток"

България трябва да бъде част от разпределението на природния газ, който ще минава по Турски поток, ако проектът изобщо бъде реализиран. това коментира министърът на външните работи Даниел Митов пред журналисти в сряда по повод подписаната предишния ден в Будапеща декларация на Гърция, Сърбия, Македония, Унгария и Турция за "икономически оправдан път за диверсификация на маршрутите и източниците" за транспортиране на природния газ от Турция до европейските страни.

Според Митов участието на страната ни в разпределението на руския газ от "Турски поток", която замени минаващия през България "Южен поток" е необходимо не само заради концепцията за диверсификация на източниците, а и заради факта, че трябва да се разнообразят и маршрутите.

И външният министър, също като премиерът Бойко Борисов преди това не отдаде значение на това, че България не бе поканена на срещата. Опозицията обаче видя в това проблем и поиска изслушване в парламента на Борисов, който в отговор каза, че "всички външни министри могат да се събират, да си говорят, и това, че не са поканили нашия и румънския външни министри, да, има тълкувания, но се надявам, че нашите евроатлантически партньори също правят своите тълкувания".

Унгария е суверенна държава, както също Македония, Сърбия, Гърция, Турция. Някои са наши партньори в НАТО, в ЕС , могат да се срещат, да си говорят не само за "Турски поток", но за каквото пожелаят, добави Борисов.

Той отново посочи като български приоритет изграждането на газов хъб с 4-5 източника за захранване с газ, както и че "до ден днешен ние нямаме писмено прекратяване на договора (за "Южен поток") от руска страна с България". По-рано през деня

Даниел Митов определи подписаната от петте държави декларация като "заявка за политически намерения". Същото становище изказа малко преди него и говорител на Европейската комисия по въпросите на енергетиката пред български журналисти в Брюксел

Няма начин да се правят изводи, че след тази среща ще се случи изобщо нещо реално, смята Митов. Той припомни, че България организира в началото на февруари среща

по идеята за газов хъб, на която определени държави бяха поканени, а други - не.

"В момента с обсъжданията на идеи за енергийния съюз на ЕС съществуват много проекти, които понякога се конкурират помежду си. Нашата позиция е, че Европейският енергиен съюз трябва на първо място да се грижи за икономическите интереси на държавите членки", отбеляза Митов и отбеляза, че във вчерашния формат в Будапеща практически по-голямата част от присъстващите са били от държави, които не са в ЕС.

Идеята, която декларативно е била заявена вчера, е много по-скъпа от всички останали опции, коментира Даниел Митов. България, както и Румъния имат изградени газови инфраструктури, а това, което се предлага вчера, е много скъп проект, който ЕК няма причини да подкрепя в този му вид, отбеляза той.

В приетата в Будапеща съвместна декларация на четирите кандидати за "Турски поток" се посочва, че всички страни от региона са заинтересувани да работят съвместно за осигуряването на енергийна сигурност и за по-добро снабдяване с газ.

"Това е не само жизненоважен енергиен въпрос, а и въпрос от национален интерес", заяви първият вицепремиер и външен министър на Сърбия Ивица Дачич на пресконференция след срещата, цитиран от Танюг и БТА.

"Говорим за газ, а не за геополитическите отношения между ЕС и Русия. Газът няма цена. ЕС е длъжен да ни помогне", заяви Дачич.

Той каза, че Сърбия "не бива повече да бъде жертва на геополитическите отношения на Запада и Русия и нашите граждани да понасят цената".

По думите му, изразена е волята и готовността на петте страни за участие в газови инфраструктурни проекти, които дават възможност за стабилност на снадбяването с газ на гражданите и промишлеността, независимо, че засега няма сигурни източници на финансиране.

"Искаме всичко да бъде в съответствие с европейските правила и не можем да приемем нашите граждани да бъдат жертви на геополитическите отношения", каза сръбският министър.

"Трябва заедно да изграждаме газова инфраструктура, за което са важни три точки - първата е Турция, втората - Русия, а третата е Брюксел, който трябва юридически да потвърди този проект, за да не се окажем в ситуация да се появят проблеми, както стана с Южен поток. Безспорно е желанието на нашите държави да участват в целия този проект", каза той.

Според руското издание "Комерсант" в Европа се формира нова коалиция от съюзници на руския концерн "Газпром".

"Нито един, макар и голям, проект на "Газпром" още не е започвал в подобен подчертано политически формат. Ситуацията се изостря от факта, че всички членки на новия "клуб" тъй или инак се опитват да водят независима от Брюксел политика и по други въпроси. Но Европейската комисия също подготвя от своя страна механизми, с които да блокира нежелателни газови проекти", коментира изданието.

Според него, тези газови преговори може да се наредятсред ключовите теми на предстоящата в сряда среща между руския президент Владимир Путин и гръцкия премиер Алексис Ципрас. Миналата седмица енергийният министър на Гърция Панайотис Лафазанис обсъди отстъпката за газа от 2016 г. нататък и евентуално смекчаване на условията по схемата "взимай или плащай" с шефа на "Газпром" Алексей Милер, напомня "Комерсант". Според негови източници, ако Гърция потвърди, че ще участва в "Турски поток", въпросът за отстъпка до 10 на сто на практика ще бъде решен.

Ако страните се разберат за строежа на сухопътната част от "Турски поток", "Газпром" ще може да реши проблема с газовите доставки за Европа, заобикаляйки Украйна, без да внася големи промени в сегашните споразумения с потребителите, посочва руският вестник.

Сред ключовите проблеми пред новата коалиция е финансирането на проекта, подчертава той. В момента достъпът на "Газпром" до средства от Запада е ограничен, а европейското законодателство не позволява на компанията едновременно да притежава инфраструктура и да доставя чрез нея своя газ. "Газпром" не ще може да участва в изграждането на новия газопровод през Балканите и Централна Европа по същите причини, както и в случая с "Южен поток", потвърждава Джонатан Стърн от Оксфордския институт за енергийни изследвания.

По данни от източници, цитирани в статията, руският концерн обсъжда възможностите за създаване на европейски консорциум, който да поеме строежа на тръбата и да осигури евентуално европейски пари.

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес