България ще влезе в ЕС, ако Брюксел си затвори очите за липсата на реформи в правосъдието и МВР

Така нареченият "доклад на Байрон Дейвис¹" е в центъра на общественото внимание почти две седмици. Той обаче е всъщност част от по-общ документ.

Малцина от коментиращите го са имали достъп до неговия пълен текст. Вероятно, също така, малцина от онези, които са имали достъп, са се постарали да го прочетат внимателно.

Докладът е озаглавен "Първа мисия по наблюдението (партньорска проверка) след затварянето на глава 24 в областите Правосъдие и вътрешен ред". Тези области са пет: прилагането на Шенгенския план за действие (външни граници на ЕС и визи); учредяване на независима, надеждна и ефикасна правосъдна система; реформа на пред-съдебното производство; полиция и организирана престъпност (включително наркотици) и борба със стопанските и финансовите престъпления, измамите и корупцията.

С изключение на Шенгенския план за действие и работата на военните съдилища, в нито една област изводите на наблюдателите не са положителни. Свеждането на дебата само до констатациите на Байрон Дейвис е крайно опростяване. Съдържанието и смисълът на доклада са много по-дълбоки отколкото обсъждащите предполагат.

Без да се спираме на подробностите, тук ще посочим източниците, общото между впечатленията на различните експерти и значението на техните констатации.

Източниците

Групата от шестима експерти на Европейската комисия е била в България четири дни (в началото на юни т.г.).

Всеки един преди това се е запознал със законодателството, официалните доклади на българското правителство за замисляните реформи, годишните оценки на ЕС за присъединяването на страната и правилата за извършване на партньорски проверки.

След тази предварителна подготовка обикновено всеки си съставя списък с въпроси, на които да получи отговор и започват срещите на място. Това са срещи с длъжностни лица, заети с реформите в съответните области, с неправителствени организации и независими наблюдатели.

От опит знаем, че четири дни са напълно достатъчни за съставяне на обективно мнение.

Равнището на познаване на детайлите зависи от готовността да се предостави допълнителна информация на разбираем език.

Докладът на експертите е пълен с оплаквания, че точно това не се е случило. Например:

• Не е била предоставена убедителна статистика за продължителността на досъдебното и съдебното производство;
• Експертите не са разполагали с превод на промените в Наказателно-процесуалния кодекс;
• Статистиката, която е била предоставяна, е била без обяснение на източниците и методологията, което прави практически невъзможна самостоятелната проверка;
• На въпросите за наличието (изработването) на интегрирана база данни за организираната престъпност се отговаря с мълчание;
• Когато е била нужна информация за разкритите фалшифицирани банкноти, такава не е предоставена, защото трябвало да се иска писмено;
• Отговорите на много въпроси са просто несвързани.

Изводите

Няма смисъл да се цитират отделните части на доклада.

Въпреки тези трудности всички експерти са категорично обективни в изводите си и смятат, че събраната информация е достатъчна, за да ги подкрепи недвусмислено.

Общото между различните констатации се състои в следното:

1. повечето реформи засега са формулирани в бъдеще неопределено време;
2. когато има прогрес - като в споменатите две области - или финансирането, или обучението на съответните длъжностни лица (гранични полицаи, дознатели/следователи, магистрати и експерти) изостава;
3. в резултат повечето учреждения и служби са просто неадекватни, някои от тях са особено неадекватни;
статистиката на престъпността е или неадекватна, или не съществува, а когато я има тя не се споделя между различните служби и институции с оправданието, че става дума за защита на лични данни;
4. конституционните и законодателните промени, когато за тях е възможно да се състави мнение, закъсняват; това отлага прокарването на реформите в някои области за период около две години;
5. в резултат цялата работа тъне в подробности, но не се задълбочава; съществените проблеми ("високата" корупция, безнаказаността на организираната престъпност и др.под) остават нерешени и неразрешими.

Какво значи всичко това?

Едва ли в констатациите на доклада има нещо, което да е ново за всеки български граждани, който се интересува от защитата на правата на собственост, предотвратяването на престъпността и реформите на правоохранителните и правораздавателните институции.

В същото време може да се предполага, че достъпът на гражданите до информация, позволяваща съставяне на собствено мнение, е по-ограничен отколкото този на европейските експерти.

Вероятно действителното положение е по-плачевно от онова, което са забелязали авторите на доклада. По всичко изглежда, че те са се отнесли безкритично към онова, което се представя като напредък.

В препоръките една от често повтаряните думи е "незабавно" (употребена по повод необходимостта да се пристъпи към действие и реформи). Това ще рече, че авторите са добронамерени. Оценката на Европейската комисия ще се основава на този доклад. Констатациите ще бъдат повторени, но с по-дипломатични изрази. Осъществяване на реформите в областта на правосъдието и вътрешния ред преди 2007 г. е почти невъзможно. Следователно членството на България в Съюза през 2007 г. ще бъде факт, само ако страните членки си затворят очите за явните несъвършенства на българската система.

----------
¹Споменатия доклад е чернови вариант на окончателната версия.
*Заглавието е на Mediapool