България ще връща 25% от разходите на сниман у нас филм

Субсидията за национални продукции става 10 млн. лв. годишно

България ще връща 25% от разходите на сниман у нас филм

Филмовите компании, които са снимали продукции в България, от следващата година да могат да си възстановяват 25 на сто от максимум 80 процента от разходите, извършени за работата им в България, предвиждат одобрени от правителството в сряда поправки за Закона за филмовата индустрия. Мотивът е да се привлекат инвестиции, които ще осигурят работа и потребление и които досега, въпреки проявения към България интерес за снимки, са отивали в други държави, предлагащи стимули за кинопроизводителите. Стартовият бюджет на тази схема за помощ да е 15 млн. лв., предлагат още текстовете.

За този стимул от години настояват филмовите среди. Вече правителството също е установило, че липсата му отблъсква големи продукции и макар те да са проявявали интерес към България като място за снимки, в крайна сметка са предпочели други европейски държави, където се възстановява част от разходите. В доклада към проектозакона се посочват примери с продукциите "Рамбо: Последна кръв", който се е снимал е нас само частично, вместо изцяло, каквато е била първоначалната идея; сериалът "Вещерът", "Отряд на честта" с Мел Гибсън и Колин Фаръл, епизод от сериала "Черното огледало" и други филми с добро представяне в бокс офиса.

"Държавите, които имат финансови стимули за филмово производство производителността на труда расте, но с по-бързи темпове: в Хърватия с 31%, в Чехия с 30%, в Унгария с 55%, във Великобритания с 21%. Данните показват съвсем ясно рязко изоставане на България в този сектор и тенденциите са тази "пропаст" между страната ни и нашите конкуренти да се задълбочи", мотивира се правителството.

Според оценките към проектозакона, заради липсата на финансови стимули за филмовите продукции, страната ни е пропуснала инвестиции за 96 млн. долара само за периода 2018-2019 г. Вместо това годишно привлечените в киноиндустрията вложения са едва 30 млн. евро.

Вместо у нас тези 96 млн. долара са отишли в други икономики, а страната ни се е лишила от разкриването на близо 4 хил. работни места.

Направени са изчисленията, че ако се привлекат в страната ни 100 млн. евро от чужди продукции, ще бъдат ангажирани още 128.4 млн. евро в други индустрии, в хазната от данъци и осигуровки ще влязат над 10 млн. евро, а ефектът от събрания ДДС от услуги покрай снимките ще е около 23 млн. евро.

Следователно сумарният ефект от привлечени 100 млн. евро за производство на филми в България е 228 млн. евро инвестирани средства, 75.8 млн. евро брутна добавена стойност и данъчни постъпления от близо 42 млн. евро годишно, продължават сметките на правителството, цитирайки доклад на "ПрайсУотърхаусКупър".

Сто милиона евро допустими разходи в страната биха били привлечени, ако схемата, предлагайки 25% възстановяване на вложени допустими разходи във филмово производство, разполага по предварителни прогнози с годишен бюджет от минимум 15 млн. лв., посочват авторите на промените.

Предвижда се също държавната субсидия за производство и разпространение на български филми, фестивали и други културни програми да се увеличи на 10 млн. лв. годишно.

В момента ежегодно в закона за държавния бюджет се предвижда субсидия за агенцията, подпомагаща българските филми в размер не по-малък от сумата на средностатистическите бюджети за предходната година на 7 пълнометражни игрални филма, 14 пълнометражни документални филма и 160 минути анимация.

Сега се регламентира, че средногодишния бюджет за субсидията за българско филмопроизводство не може да бъде по-малък от сумата на средностатистическите бюджети за предходната година на 12 пълнометражни игрални филма, 22 пълнометражни документални филма и 250 минути анимация.

От Министерския съвет посочват, че субсидията ще е 10 млн. лв.

Аргументът е, че досегашният размер на финансиране позволява да се снимат предимно камерни филми с ниска постановъчна сложност, със скромен декор и костюми, почти без специални ефекти. Това ограничава визуалните им качества и ги поставя в неконкурентно положение спрямо съвременните изисквания в сектора. "Това прави невъзможно създаването на исторически филми с висока постановъчна сложност, филми в условна реалност и пълнометражни анимационни филми на съвременно технологично ниво – продукт, който отговаря на очакванията на българската и европейска публика", мотивират се вносителите на корекциите.

Дават се данни как през 2007 г. са произведени десет български филма, а през 2016 г. броят име спаднал до 6. Предвид обаче ръста на посещенията на филмовите прожекции у нас като цяла и четирикратното увеличение на гледаемостта на българските фирми, държавата трябва да отговори на интереса и да увеличи финансирането, става ясно от мотивите.

В проектозакона са разписани детайлно схемите за финансиране и допустимостта на проектите, като изрично се посочва, че минимум 75 на сто от предоставената субсидия за снимане на български филмови продукти трябва да се изразходват на територията на страната.

Споделяне

Още от Общество

Одобрявате ли решението за частичен локдаун?