България търси преориентация към внос на втечнен газ

Първи стъпки към преориентация от внос само на руски газ по тръбопровод към внос на втечнено синьо гориво ще се опита да направи България по време на посещението на премиера Бойко Борисов в Катар следващата седмица.

София отдавна преговаря с Катар за осигуряването на доставки на втечнен газ, който после да се регазифицира на специалните терминали в Турция или Гърция, в чието изглаждане България има намерение да участва. След това горивото трябва да пристига у нас по риверсивните връзки, които се планира да бъдат изградени с двете съседни страни до 2013 г.

Катар изнася част от втечнения си газ с дългосрочни договори или на спотовия пазар, реалният вариант за нас е да се постигне споразумение за дългосрочен договор, каза Трайков в петък пред журналисти след срещата си със зам.-председателя на Международната енергийна агенция (МЕА) Ричард Джоунс.

Трайков ще придружава премиера по време на визитата му в Катар и Кувейт, но явно е още рано да се коментират подробности като количества и срок на доставки.

По-рано през седмицата пък представители на държавната “Булгаргаз“ бяха в Азербайджан, където преговаряха по реализацията на предварителното споразумение за доставка на 1 млрд. куб. м азерски природен газ, като е била коментирана възможността суровината да пътува по тръбопровод през Грузия, където ще се втечнява и транзитира през Черно море, според информации в руски медии.

Трайков и Джоунс коментираха, че втечненият газ е по-конкурентен, тъй като цената му се влияе от спотовата търговия, която е гъвкава и краткосрочна за разлика от цените на транспортирания по тръбопровод суровина. Там договорите са дългосрочни и цените са свързани с тарифите на петрола, посочи Джоунс. Той добави, че ръстът на търговията с втечнен газ и особено развитието на добива на шистов газ в САЩ допринасят съществено за преразглеждането на политиката на газовите компании по дългосрочните договори.

България започна да работи за осигуряването на алтернативни доставки на синьо гориво след януарската газова криза през 2009 г., когато заради спор с Украйна Русия спря доставките през територията на бившата съветска република.

За постигането на по-добри реакции в случай на подобни енергийни кризи, причинени от политически решения, от технически аварии или просто от природни бедствия, държавата ни ще се включи като наблюдател в симулационни обучения, които се провеждат от МЕА на всеки две години. Досега те са били насочени към проблемите при срив на петролните доставки, но през 2010 г. ще са посветени на газовите кризи, тъй като синьото гориво е станало по-важно за Европа след януари 2009 г, посочи Джоунс.

Целта на симулациите е да се планира реакцията на правителствата и осигуряването на алтернативните доставки от други страни, незасегнати от хипотетичната криза, обясни той.

Според Джоунс сегашната енергийна рамка трябва да бъде преразгледана, тъй като не е устойчива нито от икономическа, нито от екологична гледна точка.“

Това не означава отхвърляне на традиционните горива като нефт и въглища, които все още имат потенциал за растеж, тъй като енергийното потребление в световен мащаб ще се увеличи с 40 процента“, допълни той.

“Конвенционалното гориво обаче става все по-скъпо и по-неизгодно заради изхвърляните парникови газове. Два са основните начини да се преодолее ситуацията – с енергийна ефективност, която може да спести до 2-3 от въглеродните газове, и с възобновяемите енергийни източници, които да поемат останалата една трета“, каза още зам.-шефът на МЕА.