България въвежда временна забрана за внос на 20 стоки от Украйна (Обновена)

Служебното правителство ще въведе временна забрана за вноса на храни от Украйна, с изключение на транзитно преминаващи стоки, анонсира служебният премиер Гълъб Донев в сряда в началото на заседанието на Министерския съвет.

"България остава солидарна с Украйна, но фалитите на българските селскостопански производители с нищо няма да допринесат за нейната кауза", каза премиерът.

Според Донев значителният обем храниса останали в страната през последната година и са разстроили основни производства, противно на замисъла на така наречените коридори на солидарността. Късно вечерта в сряда от агроведомството посочиха, че ЕК е готова да ограничи вноса на 4 продукта от Украйна, стига да има съгласие на всички в ЕС.

Забранява се вносът на 20 стоки от Украйна

По-късно аграрният министър Явор Гечев уточни, че решението ще влезе в сила от 24 април и ще продължи до 30 юни 2023 година. Изненадата е, че се забранява вноса на цели 20 стоки. Сред тях са: мека и твърда пшеница; пшенично брашно; семена от слънчоглед; слънчогледово масло; царевица; пчелен мед и пчелни продукти; сурово мляко; сухо мляко; млечен концентрат; орехи; лешници; яйца; птиче месо; свинско месо; овче и козе месо; ръж; ечемик; овесени ядки; сорго; елда; нишестета, инулин, пшеничен глутен; соя; ленено семе; рапица; вино; винен оцет; етилов алкохол.

Забраната винаги можела да бъде променена от Министерския съвет на базата на променени обстоятелства, ако има такива, поясни министърът. Решението се възлага да се осъществи от министрите на земеделието, на икономиката, на вътрешните работи, както от Агенция "Митници".

Изненадващо, служебният министър Явор Гечев призова земеделските производители това решение да не оказва влияние на цените, тъй като по думите му пазарът и без това е тежко пренаситен.

"Няма да толерираме това", посочи Гечев. Няма условия за покачване на цените, тъй че ние ще партнираме, включително на земеделските производители. "Призивът ни е да използваме този прозорец за продажбата на българска продукция, защото след това няма да има много мерки, които да можем да направим", каза Явор Гечев.

Попитан дали на България може да бъдат наложени санкции след вземането на решението за ограничаване на продукция от Украйна, министър Гечев каза, че "ние мислим, че имаме достатъчно правно основание. Не става въпрос за наказание или "дърпане на уши", ние сме пълноправен член на ЕС и мисля, че България в момента се държи като такъв", заяви Гечев. 

"Ако тази тенденция се запази и дори се усили, което е напълно реално, след въведените забрани от други държави, е възможно да се стигне до крайно тежки последици за българския бизнес", заяви служебният премиер.

"Като правителство, което работи и решава проблемите на българските граждани ние не можем да допуснем това да се случи", допълни Донев.

Той каза, че правителството е принудено да приемат тази национална мярка, тъй като отговорните европейски органи все още обмислят адекватен отговор на променените обстоятелства, до които доведоха коридорите на солидарността.

"Разчитаме, че Брюксел ще чуе и ще разбере позициите на държавите-членки България, Полша, Унгария, Словакия и ще преосмисли позицията си", допълни той.

Донев призова да не се забравя, че принципът на солидарност е еднакво приложим към всяка държава, която страда или търпи някакъв вид загуби.

Преди ден български зърнопроизводители обявиха, че са готови да протестират в Брюксел, ако Европейският съюз не вземе мерки относно потока пшеница и слънчоглед от Украйна, каза пред БНТ председателят на Българската аграрна камара Костадин Костадинов.

По думите му единственото решение е спиране на вноса от Украйна или мерки, които да гарантират, че украинската продукция минава транзит през страната, каквато беше идеята на договорените коридори.

Някои държави като Полша, Унгария и Словакия вече въведоха такава забрана, но Европейската комисия обяви решението за неприемливо. Румъния също обмисля въпроса. Български земеделци смятат, че проблемът не може да бъде решен с изплащането на обезщетения.

"Искаме мерки като транзитни такси за преминаване, за гарантиране на тези коридори, което е много по-важно от средствата, които се предлагат", каза председателят на Българската аграрна камара Костадин Костадинов.

Брюксел подготвя обещаните 100 млн. евро

Самоволното затваряне на вноса от Украйна, което в сряда и България направи, се случи часове след като ЕК обяви, че подготвя обещаните още 100 милиона евро помощ за земеделците в ЕС, засегнати от вноса на украински селскостопански стоки. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен е предложила това да бъде една от трите мерки, които да бъдат предприети в отговор на писмото на пет държави, сред които и България.

В сряда следобед зам.-председателят на ЕК Валдис Домбровскис ще обсъди въпроса с министри от петте държави и от Украйна, отбеляза говорител на комисията. По неговите думи ЕК настоява въпросът да намери решение с общоевропейски подход.

Фон дер Лайен заявява в писмото, че напълно разбира изразените от петте държави притеснения, поясни говорителят. Той добави, че досега ЕК е предоставила 56.3 милиона евро за земеделците в ЕС, засегнати от украинския внос.

Комисията предвижда също да наложи предпазни мерки по действащите правила за вноса на някои видове семена, сред които и от слънчоглед. Комисията предприема разследване за вноса на други чувствителни стоки, добави говорителят.

Агроведомството: ЕК предлага ограничаване на вноса на четири продукта

Късно в сряда вечерта от агроведомството в България съобщиха, че Европейската комисията (ЕК) е предложила пакет от мерки за разрешаване на ситуацията на пазара със селскостопански продукти в България, Полша, Словакия, Унгария и Румъния. (

Мерките включват ограничаване на вноса на четири продукта, както и списък с други стоки, които да бъдат под постоянен мониторинг и при необходимост включени в забраната. От ведомството на Явор Гечев обаче не уточняват кои са въпросните 4 продукти и кои ще бъдат поставени под мониторинг.

Разговорите с ЕК продължават, при уверението, че окончателното решение може да бъде взето в кратки срокове (до няколко дни), в случай на съгласие на всички участници в преговорния процес, отбелязват от Министерството на земеделието.