България заплашена от евросанкции и заради парното

Европейската комисия може да започне наказателна процедура срещу България за неизпълнение на директивите за защита на потребителите на топлофикационни услуги. Това съобщи в понеделник еврокомисарят Миглена Кунева в рамките на дискусия за защита на потребителите на енергийни услуги в България.

Брюксел вече е започнал проверка доколко българското законодателство задължава топлофикационни дружества да пращат ясни и разбираеми сметки на своите абонати, дали потребеното се засича достатъчно често, за да могат потребителите да реагират навреме, контролирайки сметките си, както и дали има гаранции, че сметките отговарят на реалността. Тези изисквания са записани в директива 13 на ЕК от 2006 г.

Анализът на ЕК трябва да е готов в началото на следващата година, а до края на октомври българското правителство трябва да изпрати всички материали в своя защита. В момента за голяма част от потребителите на парно от най-голямата топлофикация в страната, тази в София, засичането на индивидуалните топломери се случва веднъж в годината. През целия сезон се заплащат прогнозни сметки, изчислени върху квадратура на апартаментите. Нещата се донагласят в изравнителните сметки също един път годишно - през лятото. За това, че абонатът е имал "честа" да бъде лично посетен, за да му се засече топломера, той заплаща такса за всеки радиатор.

Еврокомисарят Миглена Кунева призна, че вниманието ѝ към топлофикациите е било привлечено от актуалните скандали в страната около предоставянето на този тип услуги. Ще се проверява как ДКЕВР и Министерството на икономиката и енергетиката са отговорили на жалбите на потребители срещу топлофикационен произвол.

През последния месец започна масовото спиране на топлата вода в блокове в София, където има неиздължени сметки за топлофикационни услуги, но покрай неизрядните платци са наказани и изрядните. След това "Булгаргаз" ограничи доставките на синьо гориво за дружествата в Бургас, Велико Търново и Враца, които се държат от бизнесмена Христо Ковачки.

Също, както и в ситуацията със София, мотивът бяха големите задължения на топлофикаците за газ и нуждата от свежи пари за "Булгаргаз" да се разплати с "Газпром". В столицата обаче се стигна и до нови пререкания по оста БСП – Бойко Борисов, които взаимно се опитаха да си прехвърлят отговорностите. Ресорът енергетика е изцяло в правомощията на червените.

"Начинът, по който се чувстват българските потребители, е абсолютно недопустим. Аз смятам да помогна на потребителите, дори и с цената на процедура, която не бих искала да започвам срещу България. Не бих се поколебала за искане на налагането на глоби, ако това се се налага", заяви Миглена Кунева. По думите ѝ решението да задвижи процедурата по проверка на България е взето най-вече заради множеството подадени жалби.

Заради острия отпор на крупни частни потребители срещу драстичното повишение на газовите цени, преди ден депутатът от БСП и бивш енергиен министър Румен Овчаров предупреди за друга възможна евросанкция, за нелоялна конкуренция. Цените на природния газ в България се поддържат по-ниски от пазарните, и по-ниски от тези, на които "Булгаргаз" го купува, за да го продава в България, посочи Овчаров.

Държавен фонд за топлофикациите?

В същото време шефът на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) Константин Шушулов заяви, че иска създаване на държавен фонд за защита на топлофикационните дружества. По думите му решението за наливането на държавни пари в търговски дружества не противоречи на европейското законодателство, защото същите фондове съществуват за защита на банковия сектор. Той призова да се погледне към САЩ, които изливат милиарди за защита на закъсалия банков сектор.

Според него ако се стигне до фалит на топлофикации, е цялата енергийна система на страната е заплашена от срив, тъй като в големите градове хората нямат избор и при спряно парно могат да ползват единствено електричество.

Шушулов обаче избегна въпроса за постоянно повишаване на цените на газа в следствие на новия договор с "Газпром".

Пред заплахата на индустриалци и синдикати за антиправителствени протести заради предвиденото рекордно поскъпване на природния газ, Шушулов обяви, че регулаторът няма да вземе решението си в понеделник, а ще изчака заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество във вторник. В рядък момент на единодушие работодатели и синдикати заявиха, че планираното поскъпване на газа с около 30% ще е удар за икономиката и бита.

Предложението на Шушулов за топлофикационния фонд не срещна особено сериозен прием по време на дискусията и не бе обсъдено нито от представителите на правителството, бизнеса или неправителствения сектор.

Миглена Кунева съобщи, че предстоят разговори с Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) за въвеждане на вътрешен за топлофикациите омбудсман, който да служи за саморегулация на отрасъла.

От КРИБ поискаха държавата да провежда ясна политика в отрасъла като се намеси в "диалога" между топлофикациите и потребителите.

Еврокомисарят посредничи и за подписването на споразумение за общи действия между комисиите за защита на конкуренцията и защита на потребителите. От КЗК поискаха повече законодателни правомощия за намеса в работата на дружества, които злоупотребяват с господстващото си положения. Шефът на комисията Петко Николов (НДСВ) поиска и увеличаване на глобите за картелни споразумения и незаконни монополи.

По време на дискусията националният омбудсман Гиньо Ганев заяви, че не може една обща "абонатна станция да руши чувството за индивидуална справедливост" на гражданите.