България заплаши ЕП със съд заради приетия пакет "Мобилност"

Премиерът повдига въпроса за връщането на камионите и почивката на водачите па лидерската среща

България заплаши ЕП със съд заради приетия пакет "Мобилност"

Връщането на камионите в страната на регистрацията и почивката на водачите – това са двата спорни въпроса от пакет "Мобилност", по които е постигнато съгласие между Европейската комисия, Европейския парламент и Съветът на ЕС. България обаче не е доволна и премиерът Бойко Борисов ще повдигне въпроса на лидерската среща в Брюксел още в четвъртък вечерта, а транспортният министър Росен Желязков каза, че ако решението стане факт, страната ни ще го оспорва пред Съда на ЕС.

Шофьорите на тежкотоварни камиони ще могат да спят не повече от 45 часа в кабините, а през останалото време трябва да са в хотел, който ще се плаща от работодателя. Освен това водачите са задължени да се връщат в страната, в която е регистрирано превозното средство, поне веднъж на 4 седмици, независимо къде се намират. Камионите пък ще трябва да се връщат в държавата, в която е регистрирана фирмата, поне веднъж на 8 седмици.

Въвежда се и изискване камионите и микробусите да бъдат оборудвани с т.нар. "умни тахографи", които да отчитат международните операции. За камионите срокът е до 2025 г., а за микробусите - до 2026 г.

Споразумението е постигнато рано в четвъртък сутринта след продължили цяла нощ преговори, съобщиха от Европарламента. .

България е сред страните, които е против връщането на камионите и почивката на шофьорите извън кабината.

С постигнатото съгласие се слага край на фирмите пощенски кутии в транспорта, коментира председателката на транспортната комисия в ЕП Карима Дели.

"Въпреки натиска на много страни членки и техните представители в Европейския парламент ние никога не сме се отказвали от каботажа и спечелихме тази битка", допълва тя.

Германският евродепутат Исмаил Ертуг, който е вносител на част от измененията, изразява задоволство от постигнатото неокончателно споразумение след три години на спорове, предаде БТА. По думите му новите правила ще предотвратят т. нар. социален дъмпинг и дейността на дружествата "пощенски кутии".

България ще обжалва решението, ако стане факт

Финландия като председател на Съвета на ЕС е приела текстове по пакета "Мобилност", които са излизали извън дадения ѝ мандат. По тази причина се очаква премиерът Бойко Борисов да повдигне въпроса на най-високо ниво по време на провеждащата се днес и утре в Брюксел среща на лидерите на ЕС, съобщи "Капитал".

Министърът на транспорта Росен Желязков каза, че когато законодателните изменения по пакета "Мобилност" станат факт, България ще заведе дело пред Съда на ЕС.

"Заявили сме ясно намерението си, че ще търсим арбитража на съда, защото предложените мерки са непропорционални", каза Желязков след срещна с представители на международните превозвачи, цитиран от БНР.

"За мене е изненадващо това, което са направили Комисията по транспорта и Европейският парламент, защото е пипнато тук-там, но ограниченията за нас си остават. Целта е да се накаже периферията, разбирайте балтийските държави, Румъния, България, което е жалко", коментира Халил Летифов, председател на Комисията по транспорт в българския парламент. Той очаква правителството да проведе разговори по темата следващата седмица и прогнозира протести на превозвачи.

Скандално опорочена процедура

Според евродепутата Ангел Джамбазки процедурата по приемането на пакета "Мобилност" е била "скандално опорочена".

"Нашите политически противници в ЕП по пакета "Макрон" ни убеждаваха, че на Европейския съюз му трябва нова зелена сделка. Няколко часа по-късно същите хора ни убеждаваха, че десетки и стотици празни камиони трябва да бъдат разкарвани нагоре-надолу из Европа на всеки четири седмици, да горят тонове нафта, да вдигат прах по пътищата, защото така е добре за техния бизнес. Представителите на Съвета, на комисията и Карима Дели ни съобщиха, че са постигнали споразумение. Настъпи смут, гняв и разочарование сред представителите на всички групи. Тук не става дума само за България, а за скандално опорочена процедура", каза Джамбазки.

Според него в сегашния си начин на функциониране ЕС защитава до голяма степен интересите на Франция и на Германия. "Митът за Европа на две скорости е факт. Франция и Германия си гонят чисто икономическите интереси и гледат на останалите държави от Съюза като на периферия, от която могат да изсмукват работната ръка. Това е истинското лице на Брюксел", допълни Джамбазки.

Финландия надскача мандата си за втори път седмично

Според "Капитал" преговорите по пакета "Мобилност" са блокирани по процедурни причини, тъй като Финландия като председател на Съвета на ЕС е приела текстове, които са излизали извън дадения ѝ мандат.

Това е вторият случай в рамките на една седмица, в който Хелзинки надскача мандата си.

При тристранните преговори по системата за класификация на екосъобразните икономически дейности (таксономия) Финландия отново е надскочила мандата си, който ѝ е бил даден от страните членки.

Поради това сега страните членки са поискали председателството на Съвета на ЕС да направи разяснения и едва тогава преговорите ще продължат, твърдят дипломати.

При пакета "Макрон" не само България и източноевропейски страни са имали възражения срещу подхода на Финландия.

Белгия например не е доволна от договорените условия за каботажа (превоза на стоки между две точки в друга държава), които са силно ограничителни за нейните транспортни фирми.

По таксономията също се оказва, че има широка коалиция от страни, които са недоволни от действията на Финландия. Франция, България, Чехия и Унгария не са били съгласни с изключването на ядрената енергетика от икономическите дейности, които са нисковъглеродни. Това означава, че условията за финансиране на такива проекти биха били много трудни. Германия и Унгария са възразили, че се изключват и газовите проекти. Германия сега изгражда продължението на "Северен поток 2" на своя територия, а Унгария очаква продължението на "Турски поток" през България да достигне до нейната територия.

Следващата седмица в Брюксел ще има извънредно заседание на посланиците на страните членки, на което вероятно ще се дадат нови мандати за преговори, от които ще зависи и крайният изход по двете законодателства.

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес