Депутатът от БСП Елена Йончева обяви, че е намерила оригиналния запис на телефонни разговори с участието на министъра на културата Боил Банов, в които той дава инструкции как да се оформят документи за ремонта на столичното Ларго. Според нея това е доказателство, че Банов се е опитал да спести неустойка на фирмата-изпълнител на проекта. Записът ще бъде предаден на специализираната прокуратура днес, обяви Йончева.

"Специализираната прокуратура няма да може да се измъкне от разследване на "Ало, Банов съм" този път", каза депутатката, цитирана от "Фокус".

Миналата седмица държавното обвинение отказа да започне разследване срещу Банов. Един от основните аргументи бе, че Йончева не е предоставила оригиналния запис на телефонните разговори. Пред прокуратурата тя бе обяснила, че е намерила файловете на диск в депутатската си поща, презаписала ги и след това унищожила първоначалния носител. Тъй като оригиналът не бе наличен, наблюдаващият прокурор Георги Николов реши, че копието може и да е манипулирано.

"Ето защо и в съответствие с направеното заключение не може да се изключи записът да е бил обект на манипулация преди или след презаписа му от диска, получен в пощенската кутия на г-жа Йончева. Затова, тъй като записът не е автентичен, той не може да се ползва и като годен източник за установяване на записаните изявления", записа той в постановлението за отказ от разследване.

Изгубеният е намерен

Сега Йончева твърди, че разполага с оригиналния файл. От изявлението ѝ не стана ясно как го е намерила. Депутатката обаче обясни, че той е направен на 21 март 2016 г.

"Проверих го записа, той е направен на 21 март 2016 г. и неговата продължителност и съдържание отговарят напълно на електронния запис-копие, който предоставихме", заяви Йончева.

Тя показа и телефона, с който твърди, че са направени записите.

Дали прокуратурата ще възобнови проверката си след получаване на оригиналния запис, не е ясно.

"В момента, в който предостави каквото и да било, може да се преценява дали е относимо, дали е ново, дали не преповтаря някакви други данни, които ние сме събрали", заяви шефът на спецпрокуратурата Димитър Петров. На въпрос как ще се изследва дали е относимо, Петров заяви: "Първо ще го чуем, да видим какво има в тоя запис".

Липсата на оригиниалния запис не бе единствената причина за отказ от разследване. Друг довод на прокуратурата бе, че посоченият от Йончева "таен свидетел" всъщност е анонимен и за разследващите. По делото бе представено само видеоинтервю с него, но не и имена и адрес, което е пречка за призоваването. В постановлението си прокурор Николов записа, че такъв таен свидетел законодателството не познава.

"Предвид това ex lege дадените от лице с неустановена самоличност обяснения под формата на интервю, дори и да съдържат съобщение за извършено престъпление, не могат да се приемат за удостоверяващи действително настъпили факти поради обективна невъзможност тези факти да бъдат проверени. Прикриването на самоличността на лицето се явява обективна и непреодолима пречка за извършване по установения ред на проверка и приобщаване на информацията, съдържаща се в изявлението му с оглед установяване на обстоятелствата относно твърдяното престъпление и преценката за тяхната обективност и достоверност", бяха аргументите му.

Тайната си е тайна

Няма изгледи самоличността на тайния свидетел да бъде разкрита, стана ясно от думите на Йончева. Тя обясни, че дали той ще даде показания, е само негово решение.

"Факт е, че се страхува да го направи. България няма създадени условия, които да гарантират безопасността на хората, които свидетелстват за корупционните практики. Аз няма да издам своя източник", заяви Йончева и допълни, че това ѝ позволява Етичният кодекс на българските медии, подписан през 2015 г. Според нея спецпрокуратурата се опитва да покрие случая.