Няма запис, няма свидетел, няма разследване "Ало, Банов съм"

Няма запис, няма свидетел, няма разследване "Ало, Банов съм"

Съмнения за манипулации на записите "Ало, Банов съм", неразкриване на самоличност на свидетел и показания на участниците в проекта за ремонт на столичното Ларго са сред основните аргументи, с които специализираната прокуратура е отказала да започне разследване срещу министъра на културата Боил Банов. Той бе проверяван за длъжностно и документно престъпление. И за двете не са открити данни.

Сигналът срещу Банов бе подаден от депутата от БСП Елена Йончева, която пусна и записи на телефонни разговори, в които той дава инструкции как да се оформят документите за ремонта на столичното Ларго, за да не плаща изпълнителят неустойка от около 700 хил. лв. Йончева нарече скандала "Ало, Банов съм" и подаде сигнал и до ОЛАФ. Освен нея до прокуратурата са писали още двама души – Корнелия Нинова и Григор Здравков.

В скандала бяха замесени и високопоставени служители на Министерството на образованието, сред които шефът на изпълнителната агенция "Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" Кирил Гератлиев, който твърдеше, че е бил изнудван от служителя си Ангел Ангелов. Ангелов бе посочен от самия Банов като автор на въпросните записи. Соченият за "информатор" на Йончева е бивш служител на Министерството на културата.

На обвиненията, че се е опитал да спести неустойка на изпълнителите, Банов отговори с документи за съдебното дело, което държавата води срещу строителя, претендирайки същите суми. Министерството загуби на две инстанции и сега се чака окончателното решение.

Намерих диск, презаписах и го унищожих

Пред прокуратурата Йончева твърди, че е получила записа с разговорите на Банов в пощата си в парламента. Файлът бил на компактдиск. Йончева го презаписала и след това унищожила носителя.

Тъй като не е предоставен оригиналният запис, не може да се каже дали не са правени някакви манипулации, пише прокурор Георги Николов. Затова не може да се провери кога и при какви обстоятелства е изготвен. Оттам следва и невъзможност за "проверка на информацията, която е възпроизведена чрез него, което е пречка и за кредитирането ѝ с доверие".

Иначе на записа все пак е назначена експертиза, която различава два мъжки гласа, които са обозначени с М1 и М2. Освен това има и женски глас. Споменати са и имената "Банов", "Мечкунов", "Драганов" и "Атанас". Записът обаче е коментиран от прокурора "най-общо", тъй като липсва оригиналът.

"Ето защо и в съответствие с направеното заключение не може да се изключи записът да е бил обект на манипулация преди или след презаписа му от диска, получен в пощенската кутия на г-жа Йончева. Затова, тъй като записът не е автентичен, той не може да се ползва и като годен източник за установяване на записаните изявления", пише в постановлението.

Банов, както и други разпитани, отричат казаното в записите.

След записа Йончева получила и обаждане от човек, който обяснил, че е готов да свидетелства. Затова депутатката направила видео интервю с него. В сигнала този човек е представен като таен свидетел, пише прокурор Николов. Йончева е отказала да разкрие кой е той и как може да бъде открит.

"Г-жа Йончев твърди, че лицето е готово да даде обяснения във връзка с извършваната проверка, но въпреки това не предостави нито данни за самоличността му, нито за адрес или друг начин за призоваването му", се казва в постановлението.

Такава възможност – тайният свидетел да остане таен дори за прокурора – не предвиждат нито НПК, нито Законът за съдебната власт, твърди обвинителят.

"Предвид това ex lege дадените от лице с неустановена самоличност обяснения под формата на интервю, дори и да съдържат съобщение за извършено престъпление, не могат да се приемат за удостоверяващи действително настъпили факти поради обективна невъзможност тези факти да бъдат проверени. Прикриването на самоличността на лицето се явява обективна и непреодолима пречка за извършване по установения ред на проверка и приобщаване на информацията, съдържаща се в изявлението му с оглед установяване на обстоятелствата относно твърдяното престъпление и преценката за тяхната обективност и достоверност", се посочва в постановлението.

"Информаторът"

Посоченият от Банов като "информатор" на Йончева Ангел Ангелов е разпитан. Според прокурора обаче в неговите обяснения има разминавания. Той твърдял, че през 2016 г. Банов като заместник-министър наредил да се изготвят актове 10 (за спиране на строителството), с които да се прикрие забавянето, но в същото време казал, че той лично е съгласувал докладна, в която се посочва, че работата е в срок.

"Неясно защо А. е съгласувал срочното изпълнение на договора, а едва три години по-късно твърди, че Банов е поискал да покрие забавата при изпълнение на договора", пише прокурорът. Той посочва, че по онова време Ангелов, въпреки че е отговарял за европейските средства в министерството, не е взел никакви мерки.

Има ли изобщо забавяне?

Удължаване на довършване на Ларгото има, но това не е нарушение, защото е предварително договорено от страните. Затова не може да се иска и неустойка за цялата сума на договора, тъй като според прокурора забавянето на работата е само с пет дни и само за част от дейностите. Мотивите му да реши, че забавяне няма са почти същите като на съдебните състави, отхвърлили иска за неустойка на министерството.

Самото Министерство на културата също не смята, че има забавяне. То е завело дело след проверка на държавната финансова инспекция, която е открила, че има два подписани акта 15 – единият през януари 2016 г., а вторият през февруари. Това е направено, защото министерството е приело недовършен обект през януари. След това е поискало работата по него да продължи и месец по-късно е съставен втори документ. Тезата на съда и прокуратурата е, че след като веднъж проектът е сметнат за приключен през януари, може да се търси обезщетение за забава само за пет дни през следващия месец, а не на общо основание.

Ще обжалваме

Йончева ще обжалва отказът да се образува разследването. Според нея разследващите искат скандалът "Ало, Банов съм" да последва съдбата на "Ало, Ваньо". По тези записи с участието на премиера Бойко Борисов и тогавашния шеф на митниците - покойният Ваньо Танов - така и не бе образувано разследване. Делото бе прекратено от шефа на КПКОНПИ Пламен Георгиев, който тогава беше прокурор.

"Очакваме по същия начин последната афера „Апартаментгейт“ да бъде потулена и да не се потърси съдебна отговорност", заяви Йончева.

Тя твърди, че Банов е наредил фалшификация на документи.

"Получихме от МРРБ допълнителни документи, които доказват, че става дума за документално престъпление, за измама, за престъпление срещу финансовата система при изразходването на европейски средства", твърди депутатката.

Още от България

Коя партия/коалиция ще подкрепите на изборите за Европейски парламент?