Четиригодишният път на България - в отражението на тристраннатасреща в Пловдив на президентите Стоянов, Илиеску и Сезер

Пловдив от днес е домакин на двудневна среща на трима президенти. Държавните глави на България, Румъния и Турция Петър Стоянов, Йон Илиеску и Ахмед Сезер ще обсъждат както отношенията между своите държави, така и обстановката в региона след падането на Милошевич и шансът за демократизиране на Югославия. В спектъра от теми със сигурност ще бъде съдбата на инфраструктурните проекти, европейските амбиции на България, Румъния и Турция и шансът влиятелна Анкара на помогне и на София, и на Букурещ при втората вълна на разширяването на НАТО.

За хората, които не се интересуват задълбочено от политика, подобно изброяване на отделни акценти в разговорите между трима президенти сигурно не съобщава нищо ново. Колкото пъти са се срещали президенти на държави от региона - винаги е ставало въпрос и за икономика, и за инфраструктурни проекти, и за Югославия като проблем за решаване, и за Европа, и за НАТО. Пловдивската среща, обаче, без дори да е изчислявана да бъде такава, е съвсем нов политически символ и за България, и за региона.

Преди четири години - още в началото на своя мандат президентът Петър Стоянов излезе с инициатива за организиране на тристранни президентски срещи. Първата бе във Варна и събра заедно българския държавен глава, тогавашният президент на Турция Сюлейман Демирел и Емил Константинеску - президентът, с когото румънците най-вече свързваха надеждите си за скъсване с комунизма. По някакъв особен начин - сякаш като през "малко прозорче" - форматът на тристранните срещи се превърна не само в поле за обсъждане на актуални за момента проблеми.

Събирането на "тройки" от балкански президенти и държавници с натрупването на своя история стана и един от критериите, с които можеше да се оценява пътят и развитието както на целия регион, така и на всяка отделна страна от него. Срещата в Пловдив идва като емблема на един завършен цикъл от политически разговори на президентско равнище между България, Турция и Румъния. Ако във Варна преди четири години стартовите позиции на тези държави бяха почти еднакво мотивирани към перспективата всяка една от тях да спечели благоприятна позиция пред Европейския съюз, а България и Румъния да получат уверенията на Турция в атлантическата ѝ подкрепа за тях, сега в Пловдив вече е дошло времето да се направи равносметка.

Румъния -страната, в която неотдавна левицата триумфално се завърна във всички власти,а символът на надеждата Константинеску дори не участва в президентските избори - на практика трябва да започва от изостанали позиции. Разбита икономика, хаотична приватизация, тежък визов шамар от Брюксел и отделяне на Букурещ от общото му възприемане със София заради по-слабата му позиция пред Европейския съюз - тези характеристики на днешния образ на Румъния представят северната българска съседка като завърнала се твърде близо до ранния си постсоциалистически период държава.

И само за илюстрация - по време на първия мандат на Илиеску и тогавашния мандат на президента Желев отношенията между двете страни бяха твърде анемични. Активизирането им започна с почти едновременното избиране на президентските постове на двама представители на демократични сили - Константинеску и Стоянов. Солидността и яркото политическо присъствие на Сюлейман Демирел като президент на Турция още от срещата във Варна и през Синая, когато Константинеску, Стоянов и Демирел се видяха за последен път в този състав - сякаш дори в личното му качество не позволяваха добре да се разпознаят и предвидят признаците на сегашната дълбока политическа, ценностна и в скрит вид - конституционна криза на Турция заради изискванията на ЕС към Анкара.

Днес - вече без Демирел, макар че и новият турски президент Сезер е достатъчно влиятелна фигура, е видимо и с просто око, че за да се доближи истински до Европа, държавата край Босфора трябва да заплати изключително висока цена на вътрешни реформи, които - при актуалното разположение на силите и настроенията там, означават да се премине през непредсказуема вътрешна криза с участие и на армията. На фона на олевялата Румъния и евроотдалечената - особено след Ница - Турция, пътят на България през четирите години след първата тристранна президентска среща във Варна изглежда доста позитивен.

И посоката, и постигнатите от София резултати дават достатъчно основание да се заговори, че се развива дълбок процес на разслоение в нивата и преразпределение на позициите на отделните страни от региона. И в частност - страните от формата на пловдивската среща на тримата президенти. Нейният фон откроява България като държава, която е постигнала своите стратегически цели през последните четири години, радва се на стабилност и очаква спокойно бъдещето.