Човекът си задава въпросите впоследствие

На сцената на Народния театър "Иван Вазов" гостува постановката на българския режисьор Дора Петрова "Pawana". Автор е френският драматург Жан-Мари Гюстав Льо Клезио. На езика на индианската общност натик "pawana" означава "кит". Пиесата е написана през 1988 година и разказва истинската история на китоловеца Шарл Мелвил Скамон. През 19 в. той открива лагуна в Мексико, в която се размножават сивите китове и решава да ги изтреби. Осъзнал по-късно, че извършва непоправима грешка, той посвещава остатъка от живота си на тяхното опазване. Китовете отново се връщат в лагуната и всяка година раждат там малките си.

Режисьор на "Pawana" Дора Петрова е във Франция е от 1964 година. Дипломира се в Сорбоната. През 70-те години на 20 в. ръководи майсторски клас при Питър Брук.

Какви морални въпроси поставят днес тази история и този разказ за събития от 19 век?

Както казва авторът Жан-Мари Льо Клезио, тази пиеса е като един вик за повече невинност в света, за повече наивност. В този век, когато всичко се движи към глобализация и надпревара, трябва да се оставят острови на идентичност, на нещо първородно, за да може човек да диша така, както го е правил във времето преди времето. Претекстът е една много жестока история - изтребването на китове. Но това, всъщност, е изтреблението на първата стъпка на сътворението на този свят. Писателят взима този факт, за да ни каже, че е крайно време да се предпазят тези плажове на свидетелства за една невинност, девственост, за първичния произход на нещата.

Ако не направим това, ако не потърсим тези острови, какво ще се случи с нас?

Тази пиеса я играхме в Теул - една местност над морето, и бе пълно с деца. Дойде и Пиер Карден, в чийто театър бе създадена тази постановка. Първото нещо, което той ни каза след спектакъла бе, че, за разлика от възрастните, децата не са трепнали. Което значи, че има една история, която е рисувана с много краски, и описва убийства, голяма любов, приключение. В нея има много кръв, но и много чувства и синевина - на лазура, на първата утрин, на младостта.

Кое може да събуди усещането и нуждата да се върнем към първичната невинност у тези хора, които няма да могат да гледат постановката?

За китоловеца Скамон това е преломът, станал у него, след като е отворил пътя за нахлуването на меркантилната и ужасна сегашна цивилизация в едно място, предпазено от времето. Той дълго време е живял под влиянието на този голям душевен смут. За младия юнкер, който е негов спътник, това е една голяма любов, която е била разрушена пак по същите причини. Изгубил е една млада индианка, като двамата са първото момче и първото момиче на този свят. Краят на тази първа любов го кара да стигне до думите "Може би един ден, оттатък, където има един нов град, ще се чуе смехът на децата". Децата - това е бъдещето, невинността.

Трябва да видим тези неща. Може би театърът може да ни промени за час и половина, когато се докосваме до тази история.

Реймон Аквавива е актьор от Комеди Франсез. В "Pawana" изпълнява ролята на китоловеца Шарл Мелвил Скамон.

Какви са зависимостите между човека и природата, между човека и неговата природа?

Моят герой е в конфронтация с природата. В началото той е тръгнал да търси злато. Като не го намерил, се отправил на лов за китове, за да изкара много пари. В края на живота си той си дава сметка, че е разрушил утробата на света.

Човек е лице в лице с природата, а природата на човека разрушава природата. Това е сюжетът на пиесата. А когато човекът е в конфронтация с природата, той се конфронтира със самия себе си. Човекът стига до там, че убива. Тогава си задава въпроса: "Как можем да убием това, което обичаме?" Тази пиеса има универсално звучене. Вижте какво се случва с дискусиите около протокола от Киото - човекът разрушава и унищожава околната среда от алчност. Човекът ще си зададе въпроса едва впоследствие.

Какво ново знание получи човекът от 19 век, когато се случва тази история, до днес?

Големият проблем на 19 в. е индустриализацията, която води до замърсяване на околната среда. Трябваше да мине целия 20 век, за да започнем да разбираме колко катастрофални са последствията от неудържимата индустриализация. По същия начин във войните през 20 в. трябваше да бъдат дадени всички тези милиони жертви, за да се роди Европа, каквато я познаваме днес. Трябва дълъг период от време да се натрупва знание, за да може обществото да развие чувствителност и да превърне това знание в обществено съзнание.

"Pawana" гостува в София в рамките на програмата "Френска пролет". Представлението в Народния театър е на 11 март от 19 ч.