Изпълнителната агенция "Медицински надзор" (ИАМН) вече крие имената на болниците, които искат неправомерно пари от пациентите. Това става ясно от отговори на агенцията до Mediapool по Закона за достъп до обществена информация. Новата практика е от мандата на настоящия директор на агенцията Иванка Динева, която заема поста вече две години, от септември 2023.

Още по темата

Бездънният джоб на българския пациент

13 април 2024 07:50

Много често по време на болничния си престой пациенти са принуждавани да избират лекар или екип и съответно са таксувани за тази услуга, без те реално да имат предпочитания кой да ги лекува или оперира. Някои болници пък таксуват пациентите за подобрени битови условия, защото са нови и чисти. Други вземат пари от пациентите за издаването на медицинска документация. Всички тези казуси нарушават правата на пациентите, а за контрола над болниците е отговорна агенция "Медицински надзор".

През годините Mediapool периодично е искала и публикувала информация относно практиките, с които някои болници изнудват пациентите и как се променят те във времето. Винаги досега ръководствата на агенцията са предоставяли информация за болниците с най-много нарушения и наложени санкции и са давали примери за лоши практики, които нарушават правата на пациентите и които служат на хората за ориентир кога болниците злоупотребяват.

Медицинският надзор пита нарушителите съгласни ли са да ги изобличи

Новата политика на Медицинския надзор е да третира болниците-нарушители като "трети лица", чиито интереси са засегнати. По тази причина ИАМН изрично ги пита дали са съгласни да даде информация относно техните нарушения.

Едва ли е изненада за някого, че нито една болница не се е съгласила Медицинският надзор да предостави на медията ни информация за откритите нарушения и наложените ѝ санкции.

Решението, с което ИАМН отказва да упомене болниците с най-много нарушения ще бъде обжалвано.

Антипрозрачност

Не случайно само преди броени дни агенция "Медицински надзор" получи антинаградата "Катинар" на програма "Достъп до информация" за институция, която не изпълнява задълженията си по ЗДОИ. Антинаградата е заради откази на достъп до информация по заявления на журналисти, свързани с проектите по Националната програма за насърчаване на донорството и подпомагане на трансплантацията 2024-2028 г.

Още по темата

Не е редно пациентът да доплаща, за да го лекува лекарят на смяна и да е чисто в стаята

12 август 2023 08:04

"Има богата съдебна практика, че в случаите, в които се иска информация по ЗДОИ от даден орган и той засяга интересите на трети лица, не се изисква въобще тяхното съгласие, ако самите те са задължени лица по смисъла на ЗДОИ – такива са почти всички болници в страната", коментира пред Mediapool адвокат Маришя Шаркова, специалист по медицинско право. Тя обясни, че това е така, защото повечето болници са публичноправни организаици, т.е. повече от половината от приходите им са от държавния бюджет или бюджета на НЗОК.

"Единствено болници, които не получават финансиране от НЗОК или от бюджета или това финансиране е под 50% от приходите им, могат да бъдат питани по реда, прилаган от ИАМН", посочи адвокат Шаркова и уточни, че дори при тази хипотеза, ако болницата откаже, ИАМН следва да изложи мотиви дали приема, че е налице надделяващ обществен интерес.

Това обстоятелство би следвало да е добре известно на ИАМН, защото агенцията е вече осъждана веднъж за прилагане на подобна порочна практика, когато отказа на журналиста от в. "Капитал" Десислава Николова да ѝ предостави имената на субектите, с които е сключила договор за различни дейности по изпълнение на плана за популяризиране на трансплантационната дейност. Тогава съдът изрично посочва, че външните изпълнители в случая са задължени субекти по ЗДОИ, защото дейността им е финансирана със средства от държавния бюджет и не следва да се иска тяхното съгласие за предоставяне на информацията.

ИАМН не казва даже колко болници е проверила

Крайно оскъдна е и останалата информация, която ИАМН предостави на Mediapool относно контролната ѝ дейност в болниците. От информацията не става ясно колко проверки в колко лечебни заведения е извършил Медицинският надзор по повод неправомерно искани суми от пациентите.

Известно е само, че през 2024 година и първите 6 месеца на 2025 година са издадени 47 акта с 58 установени нарушения от икономически характер.

Скромни санкции

"Общият брой наложени глоби и имуществени санкции съставлява 15 690 лева", посочват от Медицинския надзор. Не казват обаче суми в какъв размер са били поискани неправомерно от пациенти през посочения период.

Още по темата

Болници продължават да таксуват пациенти за измислени "екстри"

14 юни 2022 14:58

Практиката от предишни години показва, че глобите са скромни и болниците предпочитат да ги плащат, защото получаваните от пациентите пари многократно ги надвишават.

За нарушени права на пациент Законът за здравето предвижда глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 500 до 1500 лв. Стандартната санкция обикновено е 500 лева, докато например таксата за избор на екип е 900 лева.

Извън санкциите Агенция "Медицински надзор" е дала и задължителни предписания, които според надзора били изпълнени от лечебните заведения. Предписанията най-често били в посока промяна на обявения ценоразпис на лечебното заведение, така че да бъдат премахнати платени услуги, противоречащи на нормативни актове.

Нарушенията завоалирани зад точки и алинеи 

От ИАМН не навлизат в конкретика и относно самите нарушения, които са засекли в болниците. В предишни години агенцията винаги е давала конкретни примери, от които да стане ясно има ли промяна в практиката на болниците, дали са въвели някакви нови такси за пациенти и доколко уместни са те.

Сега от отговорите на ИАМН става ясно, че най-много нарушения, общо 36, са заведени по възможно най-общия текст за нарушени икономически права по чл. 86 от Закона за здравето, което може да включва всяка форма на неправомерно искане на пари от пациентите.

Общо 19 нарушения са свързани със забраната да се избират лекар или екип, който да лекува и наблюдава пациента за цялото време на престоя му в лечебното заведение, в т.ч. на служебно определения от лечебното заведение лекуващ лекар на пациента.

Единични нарушения според информацията на ИАМН са свързани с допълнително поискани услуги като самостоятелна стая, самостоятелен сестрински пост и избор на екип.

Още по темата

Болници вземат пари за екип, дори когато пациентът не го е избирал

16 декември 2019 15:57

Според Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ лечебните заведения имат право да предоставят срещу заплащане допълнително поискани услуги, свързани с осигуряване на допълнителен помощен персонал, само в случай че са осигурили необходимите общи грижи за пациентите и поисканите услуги се различават от тях – разпоредба, с която болниците продължават да не се съобразяват, става ясно още от отговорите на ИАМН.

По принцип най-голямо е доплащането в частните болници, които таксуват пациентите за много допълнителни услуги като по-луксозни условия, самостоятелен сестрински пост, различни административни услуги и др., които по-неплатежоспособните пациенти избягват, тъй като не могат да си го позволят.

Доплащане обаче има и в държавните болници за дейности, които са извън покривания от НЗОК пакет. През миналата година чрез запитвания по ЗДОИ Mediapool разкри, че пациентите са платили 65 млн. лв. кеш в най-големите държавни болници през 2023 г. Най-големи суми пациентите доплащат за медицински изделия като стави, стентове, винтове, импланти и др.

По повод на миналогодишната си публикация за доплащането от джоба на пациентите Mediapool пак отправи искане за коментар от страна директорката на ИАМН Иванка Динева, но и тогава тя не се отзова.