Далечният Запад и Близкият Изток

Ето че пак музата на далечните странствания отвя нашия президент в съвсем погрешна степ. Отнесе го чак до Студената война. Впрочем, тази студена, така привична, чисто съветска война с цялото прогресивно човечество в постоянен съюз с разни изостанали деградирали сили едва ли въобще някога е преставала у нас. Просто през елцинската благословена епоха тя се отдръпна в дълбочината на нашите загадъчни славянски души и от там само рядко се обаждаше с дивашки постъпки и странни речи. Я Елцин ще скръцне със зъби през 1992 г. на Украйна, че за лошо поведение може да ѝ отнемат Крим или Примаков ще врътне самолета си над Атлантика, я ще започне “конституционният” чеченски поход или ще хвърлят спешен десант в Прищина.

Сега вече навлизат в свои води. Възраждайки виртуалната империя върху лубянската скала, Путин държи отдавна забравени речи, макар че всъщност помним и експеримента на Козирев, когато той веднъж се пошегува с имперската реторика, а след това, от 1995 г. си я ползваше вече съвсем сериозно.

Не знам дали залата, където се проведе неотдавнашната знаменита Путинска пресконференция, е разположена близо до една знаменита мюнхенска кръчма, но закономерността си е на лице. Едно време Адолф Хитлер успя да натика фронтовия генерал Фон Лудендорф и още стотина лузъри в капана на “националния интерес”. На всички тях им се струваше, че ги притесняват, че ги обиждат и обират. Елзас, Лотрингия, Рурската област, песента “Стража на Рейн”: “Ние пазим родния наш Рейн”. Не напомня ли това воплите на нашите лузъри, които се оплакват, че САЩ и ЕС ги задушавали, които страдат от остър нато-уплах и от щато-фобия?

Ето го и президентът на Русия –

изказва се в Мюнхен от името на лузърите,

разказва, че съществувал заговор против двойкаджиите: отличниците получават шестици и награди, учителите ги хвалят, останалите искат да дружат с тях. А двойкаджиите седят на задните чинове и всички ги гледат с презрение. И опитите да се докаже, че отличниците създавали еднополюсен свят и това трябвало да им се забрани, няма да имат успех. Какво да се прави! Учението е светлина а невежеството - мрак. Що ли му трябваше да показва наляво и надясно в Мюнхен таблицата с двойките. Резил.

Но като цяло, налице си е пълна неадекватност: към нас се придвижва НАТО, близко е вече до границата? Отлично! Значи към нас се придвижва западната цивилизация! Да вървим да я посрещаме с хляб и сол! Онези, които псуват американците са чисто и просто гаменория. Нато-фобията пък си е диагноза. Но никакви инжекции вече не могат да помогнат. Късно е.

Путин се нахвърли върху САЩ без да съзнава, че много прилича на онази Пушкинска баба, която постоянно настоявала златната рибка да ѝ изпълнява всяка прищявка, а самата тя да стане владетелка на всички морета (тогавашното определение за свърхдържава). Но днешната западна златна рибка няма намерение да ни изпълнява прищевките нито срещу газ, нито срещу нефт. Да не останем и ние заедно с Путин както в приказката пред разбитото корито…

Президентът едновременно се нахвърли и върху Евросъюза – в пълен контраст с отношението му към ООН и ОССЕ. Е, с какво пък не са му угодили европейците? Нали ЕС е мирна организация, а не военен блок? Но тя често глади Русия срещу косъма и ѝ чете конско, дава ѝ да разбере, че по-скоро танкът Т-80 ще мине през иглено ухо, отколкото Русия да се промъкне в ЕС.

А ООН нашите чекисти си я обичат заради нейната мекушавост,

а и също така заради Съвета за сигурност: все им се привижда, как две комунистически държави - СССР и Китай управляват планетата, като неизменно провалят всички важни решения на САЩ, Великобритания и Франция. ОССЕ също рядко се съпротивлява на каквото и да било – така става с организациите, в които като червей в ябълка се е загнездила Русия – те са сломени от нейния натиска, а също и от нейните подкупи.

Защо неотдавна една почтена международна организация се отказа от своето първоначално намерение да приеме резолюция с искане за разследване обстоятелствата на гибелта на Ана Политковска? “Новая газета” пояснява, че това станало от опасение да не се попречи на следствието. Това пък как да го разбираме? Току виж следователите се обидили и зарязали разследването на делото?

Помните ли впрочем, как Хрушчов тропаше с обувката си по масата в ООН? Тогава това с нищо не му помогна. Западът продължи да се развива, а СССР да деградира. На смешните реплики на Елцин интелигентният Клинтън само се подсмиваше. И си вършеше всичко по своему. Така ще бъде и сега. И пътешествието из Близкия Изток ще ни излезе през носа.

Путин тихомълком се зае да скалъпва картел на газопроизводителите, за да могат слаборазвитите тоталитарни държави да сграбчат за гърлото западните демокрации. Втори ОПЕК. Много ви здраве от Чавес и Моралес.

Принципът “Колкото по-далеко е Западът, толкова по-близко ни е Близкият Изток” няма да помогне. Този суровинен заговор е разкрит и ще бъде предотвратен. Президентът пак насади Русия в калната локва.

Коментарът е публикуван в електронното издание Грани.ру. Превод и бележки – Милен Радев